„Любовта трае три години“, Бегбеде – от произведението до продукта

18.11.2015
MovieCover
Снимка: IMDb

Филмовите продукции по книги винаги будят интерес. Особено когато авторът е добре разпознаваемо име с популярни произведения. Подобни екранизации често провокират противоречиви отзиви – както у ревностните почитатели на дадената творба, така и у киноманиаците, които не пропускат нищо актуално на големия и малкия екран.

„Любовта трае три години“ (‘L’ amour dure trios ans’) по Фредерик Бегбеде е една такава продукция.

Както е известно на всички, следящи културния живот в страната, от 2 до 11 ноември се провежда кино-литературният фестивал Cinelibri. И тъй като му бях хвърлил око, се чудех кой от филмите да гледам. Накрая изборът ми бе по-скоро прагматичен. Реших това да е филмът, който ще се излъчва петък вечер (б.р. във Варна). И така попаднах на „Любовта трае три години“.

Естествено, чувал съм за Бегбеде и дори съм попадал на негови цитати, достатъчно за да го сметна за интересен и интелигентен автор. Дори след кратка справка с издадените от него книги си набелязах някоя и друга за прочит. Към екранизацията се насочих без абсолютно никакви очаквания.

Филмът „Любовта трае три години“ ми се видя доста комплексен. Минаха само десет минути от филма, а аз вече бях тотално заинтригуван и вглъбен в историята. Самата идея, че любовта трае три години, бива поднесена по изключително интерактивен начин.

Първо, атмосфера. Филмът започва с уникален саундтрак, по време на който за няколко минути зрителите виждат част от живота на единия от главните герои (Марк Мароние – роля, изиграна от Гаспар Пруст) като на лента. Музиката, съчетана с кадрите… въздейства емоционално и успя да ме накара като зрител да почувствам историята, не идеята. Защото още в началото на филма за няколко минути се показват зараждането, възходът и след това постепенното угасване и замиране на една връзка. А това, особено като почитател на сериозно кино, ме спечели още от самото начало.

Уви обаче – филмът е цял час и половина. Време, през което атмосферата бе много променлива. Самият сюжет вървеше бързо и, мога да твърдя, бе плътен и пълен, но това, което постепенно започна да ме губи като зрител, бе, че филмът се превръща в комедия. При това, смея да твърдя, пошла. Харесвам европейско кино, още повече френско, но хуморът в „Любовта трае три години“ бе доста суховат и макар че публиката в залата реагираше на всеки (очевидно) забавен момент, самият аз не изпитах особен възторг. Защото усетих, че ми липсва това, което ме бе грабнало именно в началото. По-късно, като се запознах повече с направата на самата продукция, разбрах, че самият автор на книгата е бил и режисъор, и сценарист. И това подчерта още повече въпроса ми – „Защо?“. Защо атмосферата бе една, а после всичко се обърна?

Сцена от филма 1
Снимка: Sofia FIlm Fest

Актъорската игра в лицето на Пруст (Марк), Луис Бургун (Алис) и на останалите бе на ниво, но това, което дърпаше назад филма, бе цялото обръщане в комедия (при това, както се води – романтична), която много прилича на онези по телевизия „Диема“, които помним от детството си. А защо виждам това като проблем ли? Защото идеята на автора е сериозна и дава много храна за мозъка, но той сякаш по време на филма не може да я сдъвче и смели, защото е зает с различни смехотворни сцени. Може би, ако продукцията бе започнала комедийно и ме бе настроила така, щях да гледам по друг начин.

Не съм чел книгата, но за сметка на това успях перфектно да видя каква е идеята на автора. А мисля, че тя определено е стойностна и си заслужава интереса от мислещата част от хората. Реализацията обаче, повтарям – след съвършенно изпипаните и добри първи десет минути, ме отблъсна. Осъзнавам, че е възможно филмът да е бил направен за широката публика, но това го превръща в продукт, а така и начинът, по който се гледа на него. След разговори с приятели, които са чели книгата, разбрах, че (типично за филмите по книги) има неща, които са нови във филма и ги няма на хартия. Което според мен подчертава факта, че филмът е насочен към по-масова публика. Самият край, който на големия екран е щастлив, а както разбрах в книгата – не точно, е отново аргумент в полза на твърдението по-горе.

Frederic Begbede
Снимка: Wikipedia

При все това, смятам да дам шанс на книгата и мисля, че хората, които са заинтересовани от подобно кино и/или литература, трябва също да обърнат внимание на Бегбеде. Ако човек успее да изключи холивудския подход към забавното и да продължи да живее в есенцията на историята (която е меланхолична и разместваща мозъчните пластове), смятам, че би оценил „Любовта трае три години“.

Според мен Бегбеде като главен участник в направата на филма е осъзнавал, че не може да угоди на всички, но за сметка на това се е опитал. Което по мое лично мнение е огромен минус. Защото така по-скоро губи сериозната част от потенциалната си аудитория. Имаше хора, които си тръгнаха по средата на прожекцията. Един познат, с когото случайно се видях наскоро, се оказа, че е бил там, че е стоял и е излязъл след двадесетата минута, искайки си обратно парите. Това е един доста добър пример за емоционално разочарование. Естествено „Любовта трае 3 години“ се е харесал и на доста други хора. Оценката му в IMBD към днешна дата е 6.1, което е прилично.

Без да спойлвам нищо по историята, се надявам все пак тя да се хареса. За тези, които четем (и гледаме) между редовете, не е проблем. За останалите обаче – ще остане главно комедийната зрелищност, пред която лично аз предпочитам „Астерикс и Обеликс“ – една доста по качествена френска комедия.

Сцена от филма 2
Снимка: Дом на киното
Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна Маринкова"Без милост" - заклеймяващ модел от положителен вид15.05.2018

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър