Чувството да свирим в България е по-силно, отколкото където и да е другаде

На 19-ти октомври в столичният Sofia Live club ще гостува една от най-самобитните унгарски формации, добре позната и обичана у нас – Meszecsinka. В концертът ще вземе участие и лъчезарната Миленита заедно със своя бенд.

Един от главните поводи за събитието е официалният Ден на българо-унгарската дружба, 19 октомври. Рожба на тази дружба е проектът Meszecsinka – унгарската група с българско име. Няколко седмици преди концерта, ви представяме интервю с Емил Билярски, един от основателите на състава.

Под Моста: Здравейте и благодаря за интервюто. Вълнувате ли се относно предстоящият концерт у нас?

Емил: Да. В България още не сме пълнили голяма зала. Надявам се Миленита да помогне .

ПМ. Свирите не за първи път в България. Какво е чувството, когато излизате пред родна публика?

Е: По-силно, отколкото където и да е другаде. Сигурно това значи родината – едно усещане, че всичко, което правя тук, има по-голяма важност.

ПМ. Нека се върнем години назад. Разкажете повече за основаването на състава.

Е: Трябва да се върнем до Korai Öröm, членовете на която експериментираха в разни посоки. Аз често привличах женски гласове – якутката Степанида Борисова, българките Невена и Влада. Интересно е, че Анамари се появи първо на сцената с Korai Öröm като бели денсър. После я викнахме за един проект в намален състав. От него израстна Фокателеп, с които гостувахме и в България преди няколко години.

През 2009 напуснах Korai Öröm и забелязах, че Анамари и аз отдаваме 100% от себе си на групата, а за останалите това е само страничен проект. Започнахме да работим повече двамата, родиха се песни, които не се вписваха в контекста на Фокателеп. Така постепенно с роди нашата формация, която по-късно нарекохме с дума от любимата българска народна песен на Анамари.

ПМ:. Какви са трудностите, които срещахте в началото? И как ги преодоляхте?

Е: Искаше се смелост, за да решим да правим само това, което ние искаме, без компромиси. Когато работиш с други хора трябва да се нагаждаш към тях и е много важно да усетиш границите, извън които губиш себе си и компромисът води вече не към целта, а в блато.

Първата трудна крачка бе да позволим на нашата творческа енергия да излезе на бял свят в най-подходяща за нея форма, а не в такава, каквато диктуваха обстоятелствата. Втората беше да се научим да казваме “не“. Не със всеки музикант може да се случи плодотворна симбиоза, а без добра атмосфера в групата тя не може да просперира. Трябваше да се сбогуваме с няколко колеги, докато през 2012  година се стабилизира сегашният състав на Месечинка, в който всички се чувстват добре.

ПМ: Каква е общата спойка помежду ви?

Е: Преди всичко музиката, която правим заедно. Макар че ние с Анамари сме създателите на Месечинка, музиката се ражда заедно и всеки влага себе си в крайния резултат.

ПМ: Кои са изворите на вдъхновение за Месечинка?

Е: Те са отвъд и за тях няма думи.

ПМ:. Кои са любимите ви изпълнители, книги и филми, които ви вдъхновяват и влияят по един или друг начин на творчеството ви?

Анамари: Lhasa de Sela, Facundo Cabral, Swans, Yasmine Hamdan, книгите на Карлос Кастанеда, Майстора и Маргарита на Булгаков,

Емил: SWANS, Аквариум, книгите на Кастанеда, филмите на Тарковски.

Давид: Jojo Mayer. Филм: Амаркорд

Арпи: Weather Report, Fela Kuti, Madonna, Duran Duran  Vangelis, Debussy. Филм: От залез до разсъмване, Лачо дром, Бразилия, Сталкер.

ПМ. Кой е концертът, който завинаги ще остане в сърцата ви и защо?

Емил: Ако бях на 20, по-лесно щях на отговоря, с времето отделните събития престават да носят изключително значение.

Най-силно впечатление от последните години са концертите на SWANS. Те опровергават законите на природата и доказват, че всичко е възможно.

Анамари: Swans, Yasmine Hamdan

Давид: Боби Макферин

ПМ. Кои са нещата, които ви зареждат с ентусиазъм и ви зареждат по пътя, по който вървите?

Е: Тези неща са извън видимия свят и затова е трудно да се говори за тях. Ние сме едновременно това, което правим и това, което ни прави.

ПМ: В свят на агресивно доминираща масова култура е трудно за алтернативните артисти да изгреят и намерят своята публика. Благодарение на какво Месечинка успя да покори толкова много и верни истински почитатели?

Е: Не се чувстваме алтернативни артисти. Опитваме се да сме истински и естествени като дърветата и слънцето и да правим нещо смислено с дарбите, които са ни дадени. Това намира отклик в хората, защото това е първоначалното призвание на всеки и всички се стремят към такова състояние, съзнателно или не.

ПМ: Кои са нещата, които бихте променили в света и обществото, ако имахте възможност?

Е: Себе си. Имаме възможност.

ПМ: Какво трябва да съдържа една музикална композиция, за да бъде стойностна и да остане във времето?

Е: Талант.

ПМ: Настройвате ли специална атмосфера, когато репетирате или записвате?

Е: Да, иначе всичко става посредствено. Не винаги сполучваме, защото атмосферата не идва по поръчка. Тя се появява като подарък, ако дадем време на най-важното в нас.

ПМ: С какво се занимават членовете на Месечинка извън музикалните среди?

Е: Анамари преподава пеене и взема участие в проекти по музикална терапия. Давид работи като озвучител в клубове и има домашно студио. Арпи свири и в други групи, прави бас-китари, които са купувани от все по-сериозни музиканти. Аз се занимавам с дигитално разпространение на музика и културен мениджмънт.

ПМ: Сред аудиторията ви със сигурност има и такива хора, които чуват за първи път за вас. Кое е първото нещо което трябва да си пуснат, за да се запознаят с творчеството ви?

Е:Нашите песни са толкова различни по стил, че е трудно да се характеризира групата с една. Сега бих предложил Nehéz

ПМ: Вашето пожелание за читателите на Под Моста?

Е:Дайте време на най-съкровеното във вас.