За новата литературна агенция „Библиотека България”

Интервю със Симеон Аспарухов и Ива Спиридонова

Последните няколко години забелязваме силен възход на литературната сцена у нас. Появяват се все повече родни автори, творящи във все повече жанрове. Броят на издателствата, които предлагат услугата издаване срещу заплащане, също нараства. И докато има такива, които го правят от любов към книгите, има и такива, за които книгоиздаването е повече бизнес, отколкото мисия. Те обикновено отпечатват дадена творба и я оставят в ръцете на автора, без да предлагат едни от най-важните неща – разпространение и популяризиране. Доста автори се принуждават да прекарват свободното си време в уреждане на представяния и търсене на читатели. Това, от една страна, е положително, защото ги кара да развиват определен тип умения (най-вече в маркетинга), но от друга самопредлагането не се възприема положително от всички читатели. В същото време у нас все още липсват така популярните на запад литературни агенти.

Тази година обаче започва своя път интригуващият проект „Библиотека България”. Независимо издателство, което цели не просто да издава книги, но и да подсигури пълния път на автора към реализирането и популяризирането на творбата му. Което в известна степен е нещо ново. Ето защо решихме да проведем разговор със създателите му – творците Симеон Аспарухов и Ива Спиридонова, които да разкажат повече за този вълнуващ проект.

Под Моста: Какви са емоциите, с които стартирате този сериозен проект?

Симеон Аспарухов: Здравей! Благодаря за възможността да разкажем първо на теб и „Под моста“ за нашето общо начинание с Ива. Тъй като са много и различни, със сигурност ще кажа, че емоциите са силни. Преди да започнем да работим по изпълнението на идеята си, отделихме доста време, което беше заето предимно със споделяне на мечти, коментари, дискусии, спорове, дори и разговори на висок тон. Строяхме къща, дом, обзавеждахме го, размествахме го, харесвахме го, после го ремонтирахме няколко пъти. И така, докато дойде моментът, в който нашата литературна агенция стана факт. Предпочитам да я наричам по този начин, защото старанието ни е да обхванем възможно най-голям набор от услуги, които да предлагаме на хората, които вярват в нас и биха искали да работим заедно. Не просто да издаваме книги, които да се трупат като наш актив или просто да стоят някъде, а да им дадем шанс да живеят активно дълго след отпечатването си.

Ива Спиридонова: Емоциите са много силни и истински, както е при всяко ново начало. Когато човек чувства, че е намерил пътя си, че това, което прави, има смисъл не само за него, но и за други хора, то тогава емоциите са повече от положителни.

ПМ: Как се роди идеята за създаването на „Библиотека България”?

Симеон Аспарухов: Не бих казал, че някой от нас е учуден от това, както и хората, които ни познават и като тандем, и отделно. Скоро си дадох сметка, че ние винаги сме били „Библиотека България”, но енергията и ресурсите сме насочвали в посока собственото ни представяне като автори. Така и беше. Всичко и всички, до които успяхме да стигнем по един или друг начин, представляват част от пътя, който извървяхме, за да бъдем тук днес. Идеите, които носехме и носим със себе си, споделяхме с хората и те бяха впечатлени от това, колко различен поглед притежаваме за начините, по които показвахме поезията си от сцена. Разбира се, ние развиваме това непрекъснато, защото вървейки напред, самите ние се променяме, обогатяваме нагласите си и само допълваме и надграждаме върху онова, което имаме като база. Така дойде и решението да започнем да правим това и за други хора. След като можем и го правим за нас, защо да не го правим и за повече автори, които имат нужда от такова нещо.

Ива Спиридонова: Идеята се появи съвсем естествено. Като следствие от всичко, което споделихме и реализирахме заедно със Симеон, като закономерен резултат от преживените дни за обичане. А всъщност се роди на път. За да стане наш път. Шофирайки към Панагюрище за поредното ни гостуване в края на ноември миналата година, аз споделих на глас какви са идеите, които са ме споходили във времето на нашето сътрудничество. Оказа се, че Симеон има подобни такива. Споделихме, допълнихме се един друг и осъзнахме, че е възможно и го направихме. Така стана и продължаваме само напред.