Salto mortale (от италиански)
– Опасен и смел скок с евентуален фатален изход
– (прен.) рискована, опасна или решаваща стъпка
Втората решаваща стъпка на журналиста Борислав Колев зад камера го поставя още по-категорично в полето на документалната режисура. И пак оставя чувството, което през 2012 година развълнува зрителите на дебюта му „Стоичков” – онази непринуденост и човечност на екрана, усещането, че си бил допуснат да влезеш с обувки, че образът на известната личност е сянка на пълнокръвен човек, с неговите успехи и разочарования, избори и последствия, в крайна сметка и усещането, че има нещо над човека – онази предопределеност, която не контролираме съвсем и често пъти простичко и заключително наричаме съдба.

В контекста на смъртта на Милен Добрев и новата криза в щангите, историята на олимпийския шампион Ангел Генчев звучи като припомняне, колкото конкретно, толкова и като универсална човешка история за таланта, успеха, радостта, избора, загубата, задкулисието и в крайна сметка желанието за живот след отнемането.
Малко след като печели медал на олимпиадата в Сеул през 1988 година и прави така разпознаваемото и символно задно салто от щастие, българският спортист е принуден да върне медала си заради положителна допинг проба. Всичко това в контекста на последното дихание на изнемощяващия социализъм, с цялата безскрупулност на Голямата система, заченатите възможности за бягство и жестокото общество, което не вярва на конспиративни теории и незаслужен провал. Животът след унижението е труден и изглежда като предел, който обаче не може да спре човека. Може го единствено смъртта.

Именно затова филмът на Борислав Колев увлича като игрален – донякъде като по сценарий на Достоевски, но с цялата непринуденост, хумор и ирония на съдбата, която само автентичната история може да претвори на екрана.
Оператор на лентата е Пламен Герасимов, композитор – Николай Иванов ОМ, монтажист – Мирослав Гайдошик, а звукорежисьор – Александър Симеонов.

„Салто мортале” е единственият представител на България в международния документален конкурс на София филм фест, в престижната компания на филми като „Гражданин четири” на Лора Пойтрес, тазгодишният носител на „Оскар“ за документален филм.
Повече за историята и бъдещето на филма очаквайте скоро в интервю за „Под моста”.