Литература

Андреа Де Карло „Несъвършеното чудо“, откъс

01.07.2019

Андреа де Карло (р. 1952) е един от любимите автори на италианската публика. Той е роден и отраснал в Милано. Връзката му с града е силна и изпълнена с противоречиви чувства.

След като се дипломира в специалност „Съвременна история”, Де Карло се впуска в пътувания в САЩ и Австралия, живее последователно в Бостън, Ню Йорк, Сидни и Куинсланд. Тъй като не харесва живота в Милано, тема, която е силно застъпена в романите му, след завръщането си в Италия, се установява в Урбино.

Андреа де Карло е открит за първи път от Итало Калвино, който пише увода към първия му роман Treno di panna, издаден първо на английски език. Съвместно с Федерико Фелини и Микеланджело Антоиони Де Карло режисира късометражната продукция Le face di Fellini, както и филм по дебютния си роман. Заедно с Лудовико Ейнауди композират две балетни постановки. Като музикант, Де Карло записва два албума – Alcuni nomi и Dentro Giro di vento.

В същността си Андреа де Карло е истински ренесансов човек с интереси в изобразителното изкуство, музиката, киното и фотографията. Въпреки особеното си отношение към наградите – той отказва да участва във всякакви номинации – творбите му са продадени в милиони екземпляри по целия свят и са преведени на 26 езика.

Превод от италиански: Александрина Дженева

Две

Ник Крукшанк караше бялото си камионче с три колела Апе Пиаджо, модел „Капри“, с бяла тента и бели платнени седалки, покрай асфалтираната алея в цвят сиена, която минаваше покрай редици от маслинове дървета. Небето бе бледо синьо и утрото не би било лошо, предвид сезона, но главата го болеше и усещаше леко гадене заради изпитото вчера уиски с оня глупак Уоли, въпреки „Блъди Мери“-то, което едва надигнал се от леглото, бе помолил г-жа Жан да му приготви като антидот. Тази триколка с мотор изглеждаше смехотворна, но пък беше доста забавна; бяха му я изпратили като подарък от Италия, може би с надеждата, че рано или късно ще се появи на някой фоторепортаж или музикално видео, снимано тук. Като си помислиш добре: от доста време нещата, които би си купил с удоволствие, му ги подаряваха, докато онези, от които с удоволствие би се отказал, трябваше да продължава да ги плаща. Например от десетки години не му се удаваше и цент да изхарчи за някоя китара или усилвател, или някое кожено яке (когато все още му беше позволено да носи такива), или поне за някой копринен шал, но пък трябваше да продължава да изважда пари за двете си бивши съпруги и петте си деца, с техните непрекъснати претенции. Парадоксално, да, но животът му бе изтъкан от парадокси, наистина. Като идеята да изпие едно „Блъди Мери“, за да оправи последиците от напиването. Но пък личният му лекар Джеймс Ноуелс още преди години му беше потвърдил, че има някакво истина в това, че свойствата на домата, съчетани с етанола в новата напитка, изваждаха токсичния метанол, останал в кръвта, или нещо подобно. Във всеки случай този проблем вече не се появяваше често: от 2006-а водеше дори прекалено здравословен начин на живот, с някое рядко изключение, когато някой го отклонеше от него, както предната вечер.

Във всеки случай неговото състояние бе на общ дискомфорт, към който се прибавяше и тази история със спирането на тока, което му навяваше усещането за неизбежно бедствие, може би дори вече в ход. Алдино беше разбрал, че токът е гръмнал в целия район: как да не ти мине през главата, че някой е предизвикал токовия удар на електрическите централи, за да може спокойно да извърши добре планиран погром? Не е нужно да си параноик, просто светът се превръщаше в едно доста напрегнато местенце, по-добре да си нащрек, ако искаш да увеличиш шансовете си да не свършиш зле. Като си помислиш само за предпазните мерки, които трябваше да вземат на концертите на „Бийбонкърс“: проверките със скенери на входа, боди гардовете пред гримьорните, въоръжената охрана под сцената, блиндираните коли. И въпреки това си наясно, че това може и изобщо да не върши никаква работа, че двама или трима малоумника с промити мозъци от някое медресе, финансирано от саудитските копелета, винаги биха могли да се промъкнат между тениските и никой да не ги забележи навреме.

При тези мисли му се прииска да натисне педала, макар че с тази триколка най-много да вдигне петдесетина километра в час. Ник Крукшанк завъртя ръчката на крайно положение и се опита да изстиска от мотора с 200 коня цялата скорост, която е способен да вдигне. Като резултат траекторията на Апе-то стана несигурна и то започна да се клати лошо при най-малката неравност на алеята. От време на време едно от задните колела пристъргваше по буците на маслиновата горичка, разхвърляйки пръски червеникава земя във въздуха и той трябваше да върти кормилото с цялата си сила, за да го върне в правилната посока.

По-нататък между маслиновите дървета трима работника тръгваха да се занимават с издърпването на оранжевите, жълти и зелени мрежи, разбъркани от алпаките[1], които по някаква причина се пъхахака точно тука, при цялото свободно пространство, което имаха по поляните и горите. Ник Крукшанк вдигна ръка от кормилото за поздрав, макар че работниците бяха далече, а израженията им по-скоро недоверчиви, отколкото сърдечни, но той се чувстваше задължен да демонстрира лекото благоволение на собственика чужденец, забогатял от една работа, която те най-вероятно изобщо не смятаха за работа, с тази голяма вила и десетки хектари земя по техните родни места. При положение, че това наистина са техните места, защото ако ги погледнеш внимателно, дори при това клатушкане, лицата им като че ли по-скоро бяха на хора от Близкия Изток, отколкото на французи. Като си помислиш, спокойно биха могли да са ислямски терористи, които крият автоматите си АК47 сред мрежите за маслинии, очаквайки точния момент, за да надупчат с олово един от символите на езическия и корумпиран Запад. Алдино му беше казал, че с местната полиция е проверил самоличността на всички, които работеха в имението, обаче тези спокойно биха могли да си набавят фалшиви документи или пък да са очистили трима от истинските работници, за да заемат тяхното място.

Ник Крукшанк усети някакво напрежение, подобно на това преди концерт, което се надигаше в него и което издухваше метанола от кръвта с по-добър ефект от този, който постигна „Блъди Мери“-то на госпожа Жан. Хрумна му, че сутрешния му ободряващ дринк би могъл да стане един от трагичните и смешни детайли, които медиите вадят, когато тръгнат да се ровят в живота или, с още по-голям успех, в смъртта на такива като него. Вече виждаше заглавията в „Сън“ или в „Мирър“: ПОСЛЕДНОТО „БЛЪДИ МЕРИ“ НА НИК КРУКШАНК. Колкото повече мислеше, толкова повече стомахът и мускулите на ръцете му се свиваха и все по-малко му се удаваше да отмести поглед от работниците-терористи сред оранжевите, жълти и зелени мрежи. После задното колело отново задра по буците и единственото предно колело изпусна посоката; Апе-то започна да криволичи неудържимо към маслиновата горичка. Той се опита да рязко да завърти кормилото, за да си върне контрола, но не успя: триколесното камионче вървеше накъдето си иска, подскачайки прекоси един участък с буци пръст, колелата му завлачиха мрежите за маслините, по чудо избягна няколко дървета, но бе ясно, че рано или късно ще се блъсне някъде. И наистина, ето че се движеше директно срещу едно набръчкано и смръщено дърво, голямо като крака на слон: предното колело се удари в него и цялата смехотворна метална конструкция се раздрънча.

Сблъсъкът изобщо не беше толкова яростен, колкото той очакваше, вероятно заради заплелите се в колелата мрежи, а и естествено, защото триколесното возило не бе с кой знае каква висока скорост. Но въпреки всичко това си беше тъпа случка с механична сила и удара в кормилото, макар че се опита да го смекчи, разтваряйки ръце, изкара въздуха от белите му дробове.


[1] Алпака̀та е домашно чифтокопитно животно, произлязло от викунята. Отглежда се във високите части на Андите на 3500–5 000 м. надморска височина, на териториите на Еквадор, Перу, Чили, Аржентина и Боливия и е с височина до 1 м, тежи около 70 кг. – Бел. пр.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаЧетири писателки, които промениха светогледа ни02.05.2020

Още от Под Моста

Кино "Искра" Велико Търново
Калоян ГуглевНа кино в малкия градКино