Да си жена, да имаш силата да бъдеш тук и сега…въпреки всичко. Да искаш и да можеш да покориш върхове чрез словото. Да вярваш в силата на думите и да знаеш как да създадеш вълшебства чрез тях. 

Едно от нещата, с които България може да се гордее, е нейната литература. А в нея се открояват едни определени имена, без които нямаше да бъдат същите както българската, така и световната. И думата, която най-добре описва тези личности, е вдъхновение.

Това са имената на няколко дами, които допринасят за развитието на литературата ни. Едни жени, които са талантливи, на моменти безразсъдно смели, новатори в сфера, в която тогава доминират мъжете. Те искат да бъдат запомнени с думите си и да се отличат. И успяват. А този материал е посветен именно на тях.

Дора Габе – първата българска поетеса

Родена с името Изидора Пейсах, Дора Габе е първата българска поетеса. Или поне така я нарича Пейо Яворов. Стихосбирката ѝ “Теменуги” е първата книга на жена поет в България. Яворов е нейният първи учител в литературата, както и редактор на нейния дебют.

Срещат се за първи път през 1905 година, когато той е вече популярен поет с книга зад гърба си, а Дора Габе е току-що пристигнало в големия град момиче. В София идва, за да учи астрономия. В интервю за Блага Димитрова споделя откъде идва любовта ѝ към тази наука – от едрите звезди над нейното родно място, Добруджа.

Докато тя е в родния си град, Пейо Яворов пише в писмо до нея: “Ако се развиете в посоката, в която тръгнахте.. ще изиграете в развитието на нашата литература една историческа роля”. И както виждаме днес, неговите думи са пророчески. 

Освет стихотворения пише пътеписи, романи, повести, разкази, есета, статии. Носител е на много награди – както за нейната поезия, така и за гражданската си активност. За 95-те си години живот показва, че има добро сърце и талант, който дарява с вдъхновение всеки, докоснал се до думите ѝ. 

“Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми…”

Елисавета Багряна – “вечната” стихия (1893-1991)

Малко хора знаят, че единствено имената на три български поетеси присъстват в световната енциклопедия на жените поети в САЩ. Те са на Елисавета Багряна, Блага Димитрова и Ваня Петкова.

Елисавета Багряна е “родната сестра на вятъра”, една стихия от думи и емоции. Когато започва да пише, не среща подкрепа от околните, но това не ѝ пречи да стане една от най-добрите български поетеси. Тя също е новаторка за времето си – може би първата, която се противопоставя на патриархалното. 

Елисавета Багряна е въплъщение на силната жена в литературата. Тази, която загърбва обществените принципи в името на свободата, а свободата за нея са думите. Доказателство за успехите ѝ са трите номинации за Нобелова награда за литература. 

От първите до последните си стихове тя показва чрез словото своето истинско лице. А тя избира да бъде различна, да бъде свободна. И дори някои и до днес да свързват името ѝ със смъртта на Никола Вапцаров, тя е напълно невинна. 

Нейното творчество е огледало, в което можем да се огледаме и самите ние. Така ще се вдъхновим, ще открием как да станем по-смели и независими. Елисавета Багряна изнася образа на жената отвъд познатото и традиционното…а такава жена в българската литература дотогава не е съществувала.

“Как ще спреш ти мене – волната, скитницата, непокорната –
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища – недостигнати, неминати, –
мене как ще спреш?”

Фани Попова-Мутафова – “малката маркиза”

Фани Попова-Мутафова е друга личност, която оставя името си в историята. Най-известна е поредицата ѝ “Асеновци”. Книгите ѝ са пример как историята може да бъде вълнуваща, без да бъде променяна. 

За разлика от Дора Габе и Елисавета Багряна тя не посвещава живота си на поезията, но за нея Кирил Христов казва, че е “най-високият връх, достигнат от българска жена”, а чрез книгите си се приближава до най-добрите в историческия жанр. 

Фани Попова-Мутафова е първата, която избира историята като свое литературно амплоа. Изпъква не само с “Асеновци”, но и с разкази, романи и пиеси за легенди като Раковски, Ботев, Левски и много други.

Публицистиката си посвещава на жените и ролята им в обществото. В позициите си тя определено се различава от другите писателски. Фани Попова-Мутафова защитава традиционната роля на жената и нейното право да бъде равна с мъжа до себе си.

Смяната на режимът е нещото, което променя посоката, в която се движи. Писателката с 33 книги зад гърба си изведнъж се оказва забравена. Обвинена е в шовинизъм, осъдена е на 7 години затвор, но излиза след 11-я месец заради астмата си. Дори свободна обаче не е щастлива – тя е все още забранена, а съпругът ѝ е пратен в лагер. 

Животът ѝ се подобрява чак през 60-те, когато управляващите решават да издадат отново книгите ѝ. За да излязат обаче, има едно условие – да промени съдържанието им. Фани Попова-Мутафова се съгласява да го направи. Те излизат с нови предговори, а оригиналното съдържание на поредицата излиза чак 50 години по-късно. 

 “Не се унижавай в трудни времена, не се превъзнасяй в дните на славата и мощта”

Яна Язова – подценената 

Люба Тодорова Ганчева е писателка, която остава недооценена. Човекът, който я нарича Яна Язова, е проф. Александър Балабанов, като той е прототип на много нейни герои. След смяната на режима тя избира да запази мълчание, но в никакъв случай не спира да пише. 

Така създава първата книга от трилогията “Балкани” и представя ръкописа на издателство “Народна култура”. Той е одобрен, но и при нея има условие – да напише стихотворение за Георги Димитров. Тогава Яна Язова отказва да го направи, а ръкописът на “Левски” е върнат. 

Яна Язова е първата, която пише исторически роман с чуждестранна тематика, като той е посветен на Александър Македонски. По време на бомбардировките над София, романът обаче е в печатницата, където изгаря.

Новаторска е и книгата ѝ “Капитан”, тъй като това е първият български роман за наркотрафика. След идването на новата власт създава книгата “Соленият залив”. Историята в нея е посветена на събитията около преврата от 9 септември, но за разлика от много други писатели тя описва събитията без задръжки. 

Освен исторически книги, Яна Язова пише и поезия. Нейните образи показват социалното дъно на обществото, неговата по-тъжна част заедно с душевните му тревоги и окови.

Яна Язова е момиче, което мнозина не харесват, момиче, зад чиято смърт стоят неразкрити загадки. В предсмъртното си стихотворение “Ще бъда” пише: 

“Легендата на всички ще разправя,
записваните в мрака писмена.
И който тръгне, няма да забравя,
че се върви и в бурни времена!…

Ще бъде минало, каквото страдах.
Изминат ще е главоломни ход.
Затуй, че устоях и че не падах,
ще ме обича целият народ!”

Блага Димитрова – “Сама жена на път”

В началото на 2022 година се навършиха 100 години от раждането на тази велика жена. За нея сме писали и преди – в ролята ѝ на човек, в чиито ръце любовта придобива друг смисъл и като човек, чиито думи са забранявани. 

През годините няколко пъти остава без работа. Причина за един от тези случаи е създаването на романа “Лице”. Книгата предизвиква недоволство, а резултатът е, че всичките ѝ произведенията са забранени за две години. Но тя не се отказва, защото Блага Димитрова е друга смела дама. 

Нейните романи се отличават с много неща – невероятните сравнения и описания, интересните персонажи, сюжети и начините, по които ги поднася. Отворим ли книга на Блага Димитрова, веднага можем да познаем думите ѝ. 

Това важи и за стиховете ѝ, които показват най-добре нейната душевност. Пише за любовта, за живота, за неправдите, но и за войната. Стихосбирка, написана след посещението ѝ на Виетнам, е “Осъдени на любов”.

За кратко участва в политическата дейност на България, но бързо се завръща към литературата, защото това е нейната най-голяма любов, чрез която вдъхновява. Чрез своята “сама жена на път”, чрез образите на Неда и Боян, чиято любов е едно “отклонение” от времето, чрез 20-годишната Райна, която след дълго лутане открива себе си. 

Това е светът на Блага Димитрова, една магия, в която впуснем ли се веднъж, не можем да излезем….не и същите. 

“Дали ще стигнеш надалече
или окаляна ще паднеш,
или ще ослепееш от простор,
не знаеш, но си упорита.
Дори да те сломят сред път,
самото твое женско тръгване
е вече стигане до нещо.
Сама жена на път.
И все пак ти вървиш.
И все пак ти не спираш.”

Имената на жените вдъхновителки в българската литература обаче не спират дотук. Редом с Дора Габе, Елисавета Багряна, Фани Попова-Мутафова, Яна Язова и Блага Димитрова има още много дами, които допринасят за това българската литература да се отличи.

Всички те са една необятна вселена от вдъхновение, думи, чувства. А посланията, които оставят след себе си, са вечни и ще продължаваме да ги преоткриваме. 

Автор: Вяра Николова