LIFE

Арабският златен век – разцвет на науката

12.05.2020

Там, където тъмните векове не са били тъмни

Със създаването на Абасидския халифат – третият ислямски халифат, започва ислямският златен век. Златният век на исляма, понякога наричан Ислямски ренесанс и Мюсюлмански ренесанс, започва в средата на VIII и продължава до средата на XIII век. В този период на невероятен културен, икономически, политически и научен напредък, Багдад се превръща не просто в столица на голяма империя, но и в един от основните центрове на тогавашния свят.

И така, докато в Европа цари мракът на Средновековието, на няколко хиляди километра на изток, халифатът претърпява главоломен напредък.

Сред предпоставките, благодарение на които е възможен този разцвет са:

1.  Религията – в Корана и хадисите – сборниците с разкази за живота на Пророка, образованието е изтъкнато като основна ценност. За разлика от европейското средновековие, където науката е заплаха за върховенството на църквата, на изток в същия този период тя е изведена като основа за развитието на обществото.

2.  Държавното покровителство – халифатът покровителства учените. Арабските учени например са получавали два пъти повече средства от тези в Англия. Най-добрите учени получавали и държавна издръжка. Освен това държавата строила и множество научни центрове като Дома на мъдростта в Багдад. Също така към джамиите били създадени училища, в които освен религиозни науки, се преподавали и светски. Това са т.нар. медресета, които по-късно се превърнали и в университети. Всъщност първият университет е създаден именно в Арабския свят. Това е  „Ал-Караууин“, създаден през 859 г. в Мароко.

3.  Развитие на новите технологии – още от VIII век от Китай в арабския свят навлиза хартията и това е революцията, която улеснява по-масовото навлизане и разпространение на науката.

4.  Приемственост – арабите усвояват ученията на предишните цивилизации. Те превеждат много научни трудове от древността. Така например много от тях по-късно от арабски са преведени на турски, иврит и латински и така достигат до Запада.

Интересно е да се отбележи, че именно благодарение на арабските учени и мислители, Западът се запознава с ученията на Аристотел. Негови книги били преведени на арабски и изучавани от някои от най-видните мюсюлмански учени. По-късно оригиналните негови текстове и преписите им били унищожени и изгубени и тогава били преведени отново, но този път от арабски и така днес всички ние сме запознати с ключовите тези на Аристотел.

Математика и физика

Всички знаем, че алгебрата има арабски корени. Тя е плод на усилията на персийския учен Мохамед ал-Хурезми, който значително я развива в забележителния си труд „Кратка книга за смятането с приведение и двустранно отнемане“, откъдето произлиза и терминът алгебра. Мохамед ал-Хуремзи наред с Диофант са считани за „бащи на алгебрата“. Терминът алгоритъм също произлиза от Ал-Хорезми, който има и значителна роля и за популяризирането на арабските цифри.

В областта на физиката най-сериозен отпечатък оставя Ибн ал-Хайтам и неговата „Книга за оптиката“ (1021 г.). Той е по-известен с прозвището „първият учен“, защото прави същински пробив с твърдението си, че светлината възприема от очите, а не се излъчва от тях, както се е считало преди него. Той е известен още и с развитието на научния метод: той използва нов подход – експеримента.

Снимка: wikipedia.org / Islamic Science: An Illustrated Study, World of Islam Festival Publishing Company

Астрономия

Арабите са познавали звездите. Халифите например всяка сутрин са получавали хороскопа си, въз основа на който понякога са вземали важни решения. По-важно обаче е арабското изобретение астролабия – усъвършенстван модел на гръцки прототип, който по-късно широко навлиза и в цяла Европа. Изобретението служело за определяне на местоположението на корабите в морето чрез наблюдение на звездите.

Ал-Батани пък е друг учен в областта на астрономията, който подобрява точността на измерване на прецесията на земната ос. Корекциите, направени в геоцентричния модел от Насир ал-Дин ал-Туси, Муаяд ал-Урди и Ибн ал-Шатир, по-късно са включени в Коперниковия хелиоцентричен модел.

Освен това почти във всеки голям град били строени обсерватории. Благодарение на това арабските учени имали голям пробив в тази научна сфера. Улуг Бег например съставя каталог на звездното небе – „Зидж-и султани“, в който са описани 1018 звезди.

Медицина и химия

Медицината също е в разцвет. Авицена или Ибн Сина е една от най-значимите фигури в арабския Златен век. Още приживе той си спечелва прозвищата  ,,Принцът на лекарите’’, ,,Водач сред мъдреците’’, ,,Божието доказателство’’ и „баща на съвременната медицина“. Той ги получава заради книгата си „Канон на медицината“, която е използвана като стандартен учебник по медицина до XVII век.

Освен него само в Багдад е имало над 800 лекари – повече от всеки друг голям европейски град, център на държава или империя. Арабските лекари правят големи открития в областта на анатомията, болестите, дезинфекцията – започват да използват алкохола като дезинфектант, въпреки че консумацията му е забранена. Освен това арабските лекари имат и друг принос – те разграничават едрата от дребната шарка.

Ал-Рази пък е сред първите, които използват кръвопреливането – първоначално наричано „кръвопускане“.

Химията също се развива. Джабир ибн Хайян открива и разработва много химични процеси като дестилацията например. По-късно те са разпространени и в Европа.

Развитието на науката в една част на света и заклеймяването ѝ като богохулство в друга много ясно поставя границата между „мрака“ и „светлината“. Така в онзи период Халифатът е мястото, където тъмните векове не били тъмни. 


Снимка на корицата: needpix.com

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Константин НиколовИдолите ви не са неприкосновени24.09.2013

Още от Под Моста

Под Моста15 български групи и артисти ще развият своята музикална кариера в третото издание на програмата Музикален АкселераторМузика