LIFE

Арабският златен век – разцвет на науката

12.05.2020

Там, където тъмните векове не са били тъмни

Със създаването на Абасидския халифат – третият ислямски халифат, започва ислямският златен век. Златният век на исляма, понякога наричан Ислямски ренесанс и Мюсюлмански ренесанс, започва в средата на VIII и продължава до средата на XIII век. В този период на невероятен културен, икономически, политически и научен напредък, Багдад се превръща не просто в столица на голяма империя, но и в един от основните центрове на тогавашния свят.

И така, докато в Европа цари мракът на Средновековието, на няколко хиляди километра на изток, халифатът претърпява главоломен напредък.

Сред предпоставките, благодарение на които е възможен този разцвет са:

1.  Религията – в Корана и хадисите – сборниците с разкази за живота на Пророка, образованието е изтъкнато като основна ценност. За разлика от европейското средновековие, където науката е заплаха за върховенството на църквата, на изток в същия този период тя е изведена като основа за развитието на обществото.

2.  Държавното покровителство – халифатът покровителства учените. Арабските учени например са получавали два пъти повече средства от тези в Англия. Най-добрите учени получавали и държавна издръжка. Освен това държавата строила и множество научни центрове като Дома на мъдростта в Багдад. Също така към джамиите били създадени училища, в които освен религиозни науки, се преподавали и светски. Това са т.нар. медресета, които по-късно се превърнали и в университети. Всъщност първият университет е създаден именно в Арабския свят. Това е  „Ал-Караууин“, създаден през 859 г. в Мароко.

Снимка: en.wikipedia.org

3.  Развитие на новите технологии – още от VIII век от Китай в арабския свят навлиза хартията и това е революцията, която улеснява по-масовото навлизане и разпространение на науката.

4.  Приемственост – арабите усвояват ученията на предишните цивилизации. Те превеждат много научни трудове от древността. Така например много от тях по-късно от арабски са преведени на турски, иврит и латински и така достигат до Запада.

Интересно е да се отбележи, че именно благодарение на арабските учени и мислители, Западът се запознава с ученията на Аристотел. Негови книги били преведени на арабски и изучавани от някои от най-видните мюсюлмански учени. По-късно оригиналните негови текстове и преписите им били унищожени и изгубени и тогава били преведени отново, но този път от арабски и така днес всички ние сме запознати с ключовите тези на Аристотел.

Снимка: en.wikipedia.org

Математика и физика

Всички знаем, че алгебрата има арабски корени. Тя е плод на усилията на персийския учен Мохамед ал-Хурезми, който значително я развива в забележителния си труд „Кратка книга за смятането с приведение и двустранно отнемане“, откъдето произлиза и терминът алгебра. Мохамед ал-Хуремзи наред с Диофант са считани за „бащи на алгебрата“. Терминът алгоритъм също произлиза от Ал-Хорезми, който има и значителна роля и за популяризирането на арабските цифри.

В областта на физиката най-сериозен отпечатък оставя Ибн ал-Хайтам и неговата „Книга за оптиката“ (1021 г.). Той е по-известен с прозвището „първият учен“, защото прави същински пробив с твърдението си, че светлината възприема от очите, а не се излъчва от тях, както се е считало преди него. Той е известен още и с развитието на научния метод: той използва нов подход – експеримента.

Снимка: wikipedia.org

Астрономия

Арабите са познавали звездите. Халифите например всяка сутрин са получавали хороскопа си, въз основа на който понякога са вземали важни решения. По-важно обаче е арабското изобретение астролабия – усъвършенстван модел на гръцки прототип, който по-късно широко навлиза и в цяла Европа. Изобретението служело за определяне на местоположението на корабите в морето чрез наблюдение на звездите.

Ал-Батани пък е друг учен в областта на астрономията, който подобрява точността на измерване на прецесията на земната ос. Корекциите, направени в геоцентричния модел от Насир ал-Дин ал-Туси, Муаяд ал-Урди и Ибн ал-Шатир, по-късно са включени в Коперниковия хелиоцентричен модел.

Освен това почти във всеки голям град били строени обсерватории. Благодарение на това арабските учени имали голям пробив в тази научна сфера. Улуг Бег например съставя каталог на звездното небе – „Зидж-и султани“, в който са описани 1018 звезди.

Медицина и химия

Медицината също е в разцвет. Авицена или Ибн Сина е една от най-значимите фигури в арабския Златен век. Още приживе той си спечелва прозвищата  ,,Принцът на лекарите’’, ,,Водач сред мъдреците’’, ,,Божието доказателство’’ и „баща на съвременната медицина“. Той ги получава заради книгата си „Канон на медицината“, която е използвана като стандартен учебник по медицина до XVII век.

Снимка: en.wikipedia.org

Освен него само в Багдад е имало над 800 лекари – повече от всеки друг голям европейски град, център на държава или империя. Арабските лекари правят големи открития в областта на анатомията, болестите, дезинфекцията – започват да използват алкохола като дезинфектант, въпреки че консумацията му е забранена. Освен това арабските лекари имат и друг принос – те разграничават едрата от дребната шарка.

Ал-Рази пък е сред първите, които използват кръвопреливането – първоначално наричано „кръвопускане“.

Химията също се развива. Джабир ибн Хайян открива и разработва много химични процеси като дестилацията например. По-късно те са разпространени и в Европа.

Развитието на науката в една част на света и заклеймяването ѝ като богохулство в друга много ясно поставя границата между „мрака“ и „светлината“. Така в онзи период Халифатът е мястото, където тъмните векове не били тъмни. 


Снимка на корицата: needpix.com

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Константин НиколовИдолите ви не са неприкосновени24.09.2013

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от август, които трябва да слушатеМузика