Идолите ви не са неприкосновени

24.09.2013

god-pope-technology-cartoon-598x480
От известно време съм харесал страницата „Исуф” във Фейсбук – вдъхновени вероятно от небивалия успех на феномена Спиндермаан, създателите на Исуф взаимстват силно от самобитния артистичен стил и начин на изказ на биещия се с лошите герой, с когото преди няколко месеца взехме интервю. Исуф има своите добри попадения – от цинични комикси, в които причинява на нищо неподозиращи миряни рак, през изключително сполучлива гавра с българската православна църква и нейния клир, до прекрасно богохулни майтапи с цялата символика на християнската религия и нейния пантеон.

Исуф обаче, макар и далеч по-голям пичага от своя адаш от Новия завет, далеч не е толкова интересно явление сам по себе си. Това, което заслужава внимание, е небивалата гневна реакция, която фейсбук съществуването му предизвиква:

1

 

Нека поговорим за тези реакции. Напълно разбираеми, имайки предвид, че тази страница съвсем безсрамно и често безвкусно поругава свещени личности и символи за част от човечеството. И все пак, насред обидите, проклятията, заплахите и заканите за насилие, не мога да не се сетя за скандала с изображенията на Мохамед в датски вестник през 2005г., довели до натиск от страна на мюсюлмански страни върху Дания и до заговор за убийството на служители на въпросния вестник. Не мога да не се изумя за пореден път от склонността на хората да смятат, че религиозните текстове, персонажите и идеите в тях се ползват с някак различен статут от всички останали измислици на по две, двеста или две хиляди години. С налудничавото схващане, че на подигравката с тях трябва да се отвърне с агресия, че трябва да последва саморазправа или дори държавна санкция.

Всики християни, мюсюлмани, будисти, юдеи, шинтоисти, сциентолози, джедаи и разни други – идолите Ви не са неприкосновени.

2

 

Има нещо погрешно в схващането ни за религията – някаква гнусна и ретроградна останка от различни времена, в които да си атеист, агностик, еретик или езичник или пък да се съмняваш в делата на владетеля или шамана (каквато и титла да носи) е било престъпление. Някаква склонност на обществото да издига религията и божествата на пиедестал, където те могат да се радват единствено на безмерно обожание, но са защитени от критика и подигравка от страна на невярващи. Някаква лудост, която отрежда на една измишльотина по-различно място, отколкото на друга, просто заради различните размери и степен на фанатизъм на фенбазата.

Типична проява на християнска прошка...
Типична проява на християнска прошка…

Някаква малоумна нагласа, според която да кажеш, че „Властелинът на пръстените” е лайняна книга е въпрос на вкус, но ако говорим за Библията, е богохулство, да нарисуваш карикатура на Джордж Буш е политическа сатира, а на Мохамед – тежко престъпление, за което могат да те обесят в Афганистан и Иран.

Някакво безсрамно и нахално очакване, че някой няма да изрази публично неодобрението си към дадена обожествена личност, защото ти й се кланяш сутрин, обед и вечер.

Уж живеем в демократична и светска държава със свобода на словото и тем подобни, обаче обществените нагласи по някои въпроси са си останали учудващо средновековни. Все още разни хора смятат, че вярата им в божествеността на нещо е достатъчна причина някой друг да не се изсере върху него – дори въпросното нещо да е обществен кенеф, а мръсният богохулник да го мъчи тежка диария.

4
А междувременно по адрес на Исуф продължават да се сипят обиди, заплахи и критики, той продължава да е скандален, докато фанатизираните фейсбук кръстоносци искат да го линчуват и дори го report-ват, макар и никой да не им го натрапва. Може би наистина Исуф не е нищо повече от поредната просташка и вероломна страница, чрез която някой отчаян задръстеняк трупа лайкове, сякаш значат нещо. Радвам се обаче, че го има, че провокира такива реакции, че по стената му се изсипва цялата безсилна омраза на нагли хора, искащи да цензурират останалите, когато иде реч за религия.

Благодаря ти, Госпоти, Исуфе, ти си истинският Бок!
Амен!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница ДимитроваКак списанията и техните корици оцеляват по време на пандемия11.08.2020

Още от Под Моста

Момчил РусевМузиката като отдушник: Twenty One Pilots и пътят им към успехаМузика