Assassin’s Creed: Liberation HD – българската следа!

27.01.2014

Ще започна това ревю с едно лирично отклонение, макар и в известен смисъл по темата. Бесен съм! И възмутен! Играта, на чието представяне ще станете свидетели в идните няколко минути, е един от малкото качествени български продукти, излезли на световния пазар и получили някакво международно признание. Преди две години, Ubisoft се спукваха да рекламират Assassin’s Creed III, който в последствие се оказа в най-добрия случай незадоволителен. Играта има един от най-безинтересните и безхарактерни главни герои в развлекателната индустрия и лично за мен Радунхагейду, наричан още Конър, успя да убие и малкото интерес, който имах към американските индианци.

Screen1

Заедно с гореспоменатата неоптимизирана и откровено скучна част от поредицата Assassin’s Creed, съвсем традиционно излезе спин-оф, който за разлика от предшествениците си за Nintendo DS, беше със съвсем нов герой, или по-точно героиня. Играта се казваше Assassins’s Creed III: Liberation и излезе само за тогава новата и многообещаваща портативна конзола на Сони – PSVita. Забавното е, че дори западната гейм-преса, след първоначалната си екзалтация по приключенията на Конър, неохотно призна, че премеждията на първата жена-асасин са значително по-интересни и приятни за игра. И знаете ли още какво? Играта е българска и всъщност, първият самостоятелен проект на родния филиал на Ubisoft. След грандиозния провал на новата играчка на Сони, в края на миналата година беше обявена новината, че Liberation ще излезе и за „големите“ платформи, между които конзолите от седмо поколение и, разбира се, РС.

Screen2

Вече минаха десет дена, откакто играта излезе. Родните гейм медии – към момента четири основни, не драснаха и един ред по темата. От западните колеги не се и очакваше нещо, но въпреки това мразените от всички IGN и господата от британския PC Gamer си направиха труда да изкарат по едно ревю. И ето че сега е наш ред, тъй като се вбесих достатъчно и смятам че играта е достатъчно добра, за да открия новия сезон на ревютата с нея. Добре, де… не ЧАК ТОЛКОВА добра, но все пак е родно производство, нали така?

Нека обаче започнем с хубавите неща. Както вероятно ви е известно, поредицата Assassin’s Creed винаги се е стараела да претворява исторически събития и да комбинира реални личности с главния герой в респективната игра, най-често член на тайния орден на хашишините (официалният превод на български е „асасини“, затова ще ги наричам така). Едно от няколкото впечатляващи неща в Liberation е именно историческият период. Действието в играта се развива по време на Френско-индийската война, съвсем бегло спомената в Assassin’s Creed III в Ню Орлиънс, щата Луизиана и блатистата местност около града. Основните теми са рядко засягани в развлекателната индустрия, а именно – расизмът и робството. За да е по-интересно, са намесени, макар и бегло, вуду магии и ритуали.

Screen3

Нашият герой за пръв път в поредицата, всъщност е героиня. Ако не сте следили внимателно гейм-новините през последните години, името ѝ е Авелин де Гранпре (чете се Ав‘лин дьо Гранпре). Майка ѝ – освободена от захарните плантации робиня, бива отвлечена посред бял ден, догато нашето момиче е още малко, но се намират добри хора които я осиновяват и възпитават как да стане истинска дама. В младежките си години, Авелин се присъединява към ордена на асасините и е твърдо решена да направи всичко по силите си, за да изкорени робството и, по възможност, да открие какво се е случило с майка ѝ. Основната интрига се заплита, когато испанците започват да транспортират големи групи роби от плантациите в Ню Орлиънс към неизвестно (поне в началото) място, вероятно с подривна цел. Мистерия има, както и няколко наистина неочаквани обрати.


Screen4

Но нека поговорим за техническата част. Ако сте играли Liberation на PSVita, ще забележите че графично, играта е пипната значително – по-жива, по-светла, по-атмосферична. Ако не сте имали това удоволствие и се докосвате за пръв път до заглавието обаче, ще станете свидетели на визуална „прелест“, съизмерима по качество единствено с първите две части на поредицата. Да, дори Brotherhood бие Liberation, основно на тема сенки и текстури. Няма да се спирам на графиката подробно, защото пренасянето на игра за мобилно устройство към „голяма“ платформа е изключително сложна работа и реализацията на Liberation HD е значително по-добра, отколкото очаквах. Единствените сериозни кусури, които аз намерих бяха текстурирането на някои дървета в блатото, сенките по хората и липсата на онзи невероятно готин ефект на проправяне на пъртина в снега, от който ми падна ченето, докато играех „тройката“.


Screen5

По-важен е геймплеят. Ако трябва да обобщя впечатлението си от него с едно изречение, то ще е „Assassin’s Creed за начинаещи“. Играта е безумно лесна, а изискванията за 100% синхронизация се изпълняват в повечето случаи от само себе си. Най-сериозното нововъведение са така наречените „персони“. Не ви ли се е случвало да се чудите как никой не се впечатлява от външния вид на героя ви? Е, тук се впечатляват, и тичането посред бял ден в асасинските одежди ви носи автоматично смръщени погледи от страна на гардовете. Затова може да се дегизирате като дама или робиня. Двете други „персони“ имат своите положителни и отрицателни страни. Дългата и претруфена рокля на дамата например, пречи на катеренето по сгради, но пък широкото деколте ви дава възможността да „очаровате“ повечето господа по улиците на града. Робинята, стига да носи някакъв товар, е практически незабележима за гардовете, но вдига „популярността“ си твърде лесно, дори при покатерване върху пейка. Всяка от отделните персони има отделен показател за това доколко е издирвана от гардовете, както и различен начин за сваляне на нивото му.

Screen6

От другата страна на геймплейната монета е бойната система. Тя е идентична с тази, позната ви от Assassin’s Creed III и Black Flag. Има две допълнения обаче – за разлика от „господата“, Авелин умее и да парира удари, а не само да контрира. Другото е така нареченото „верижно убийство“, което е подобно на системата „mark and execute“ в Splinter Cell поредицата и се зарежда с течение на времето. Макар да го използвах точно веднъж извън туториала, е изключително забавно за гледане и би спестило много ядове на по-неумелите геймъри. Ето още нещо интересно – ако сте играли Black Flag, ще знаете за наличието на тръбичката, изстрелваща приспивателни или разяряващи стрелички, както и за гмуркането под вода. Е, и двете големи „нововъведения“ в новата „голяма“ част от поредицата, са по идея на нашите хора от Ubisoft Sofia. Освен тях, имате и камшик, с който улеснявате основно навигацията между дърветата.

Икономика, слава Богу има, и тя до известна степен прилича на тази от Brotherhood и Revelations, но е много по-небалансирана – отново купувате магазини, но това има съвсем малко влияние върху геймплея. Няма банка и не печелите дивиденти от тях. Има обаче специални мисии, в които елиминирате „бизнес съперници“ и след това можете да придобиете техните магазини. По-интересната част от икономическата система се развива върху специална карта в щаб-квартирата на Авелин. Иде реч за търговия по море, от която ако инвестирате внимателно и си накупите достатъчно кораби, влизат много добри пари – а за да успеете да се сдобиете с всичко в Liberation, ще ви трябва изключително голямо количество финикийски знаци. Освен икономическия аспект, има и странични мисии за всяка от отделните персони.

Screen7
Като цяло, играта има какво да преложи като допълнителни занимавки. Обръщам внимание на мисията, в която Авелин пътува до Ню Йорк и Конър ѝ помага да изпълни задачата си. Ако съберете 40 Юплей точки и ви влече, ще можете да я изиграете от гледната точка на индианеца. Допълнително можете да си заработите 300 точки експириънс чрез мисията за Liberation HD в сайта Assassin’s Creed: Initiates. Добавени са и три нови значки – за минаване на историята, за 100% синхрон, както и за тези които са изиграли тройката, Black Flag и Liberation.

Играта има два основни минуса – заветните сто процента синхронизация се постигат за не повече от десетина часа, което означава че максималното количество геймплей което ще извади един незапознат с поредицата геймър, е не повече от петнадесет часа. Другото е, че при портването за конвенционалните платформи, са се загубили цели пъзели, мултиплейърът и други невероятно кефещи елементи на оригинала, които го правеха уникален. Ако не сте се запознали с Авелин досега и от моето кратко описание сте изпитали такова желание, не се колебайте нито за миг – играта струва 20 долара и е приключение, към което рано или късно ще се върнете. А и все пак е родно производство – признавам, че от чист патриотизъм ще завиша оценките си с по една точка. До нови срещи и приятна игра!

Оценки:

Графика: 6/10
Арт-дизайн: 10/10
Озвучаване: 8/10
Геймплей: 9/10
Увлекателност: 7/10

Общо: 8/10

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Диян КаролевГеймърс дайджест, или какво играхме през 201308.01.2014

Още от Под Моста

Боян СимеоновЛюбо Попйорданов и Дните на предизвикателстватаLIFE