„Живи машини” – „Аз, роботът” с европейски привкус

21.10.2014

photo1„Живи машини”, с оригинално заглавие „Autómata”, е независима испанска продукция, която се разпространява от американската компания „Millenium Films” и е заснета изцяло в българското студио „Nu Boyana”. Миксът от националности е досущ като сместа от идеи в самия филм. Резултатът е твърде половинчат, за да се препоръча лентата на който и да е, освен на най-големите фенове на научната фантастика и на Антонио Бандерас.

Вижте още: Ревюто ни за друг екшън филм, сниман в „Nu Boyana Studios“ в България – ‘The Expendables 3’

Именно Бандерас води актьорския състав във филма, чиято история разкрива постапокалиптично бъдеще, в което човечеството създава роботи в индустриални мащаби, за да поддържа жизнената си среда екологично чиста и годна за живеене. Машините са програмирани с два водещи протокола: единият ги задължава да пазят човешкия живот, а другият им забранява да правят промени по себе си или по други роботи. Както може и да се очаква, филмът се занимава предимно с това какво се случва, когато роботите започват да прескачат единия от тези два протокола.

Главната роля на Джак Вокан не кара Бандерас да разгърне напълно актьорския си потенциал, но и не го оставя да скучае. Филмът го представя в противоречиви семейни и професионални ситуации, докато светът, в който е живял, се променя радикално. Той е и единствения човешки персонаж, който е развит и представен достатъчно изчерпателно, за да изпита зрителя някаква грижа за неговата съдба.
photo3Поддържащите роли са пределно стандартизирани, досущ като сценария на филма. Сюжетът представлява смесица от познати научнофантастични истории с препратки към много класики в жанра. Диалогът е отражение на това – изпъстрен е с множество идеи и незавършени концепции. Все пак има някои силни моменти откъм реплики и основното послание на филма е ясно формулирано. Първо го изрича съпругата на Джак Вокан, а след това – и самият той. Независимо как, независимо къде, животът винаги намира своя път.

Вижте още: Ревюто ни за друг екшън филм, сниман в „Nu Boyana Studios“ в България – ‘300: Rise of an Empire’

Това е основното предимство и основният недостатък на филма – без да предлага някакви интригуващи заключения, той представя широка палитра от идеи, някои от които остават печално недоразвити. Концептуалното разнообразие е големият плюс, но бързо се обръща в минус, когато тропите и темите остават нереализирани. Все пак налице остават някои много интересни мотиви, на които се обръща нужното внимание, както и интригуващи, напрегнати екшън сцени.

Но нито едно от нещата по-горе няма да накара българския зрител да гледа „Живи машини” толкова, колкото фактът, че ще разпознава София доста често в хода на действието. НДК е трансформиран в административния център на града на Джак Вокан, а на целият град е придадена мрачна футуристична визия с много холограми и компютърни анимации.
photo2Това не е и единствената българска връзка. Познати лица като Башар Рахал и Любо Нейков се появяват на екрана в кратки, но безупречни чуждоезикови превъплъщения. Рахал играе лекар и американският му акцент е идеален. В малкото си екранно време Любо Нейков пък изглежда и звучи като далечен родственик на героя на Робърт Де Ниро от „Добри момчета”. Усмивката по лицето на българския зрител е просто неизбежна.

Именно заради тези български връзки, заради доброто представяне на Антонио Бандерас в главната роля и заради проблясъците в сценария, в които филмът реализира някои от многобройните си замисли, лентата може да бъде препоръчана на ограничени части от аудиторията. За съжаление на продуцентите, мнозинството ще се запита защо просто да не си свали „Матрицата” или „Блейд Рънър”, вместо да си плати за по-претенциозната европейска версия на „Аз, роботът”. И ще бъдат напълно прави.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевНовият български филм „Екшън“ тръгва от 31-ви януари по кината29.01.2020

Още от Под Моста

Йорданка ВеселиноваДуми за любов: 14 февруари или денят на Христо ФотевЛитература