Дойде месец август и сезонът на летните блокбъстъри постепенно залязва, но не и преди на големия екран за трети път да експлодират легендарните имена на екшън героите от старата школа. „Непобедимите 3” дойде по кината у нас преди седмица и в действителност съм съгласен с колегите си отвъд океана, които са го оценили с ниските 35% в Rotten Tomatoes – филмът не е толкова забавен, нито толкова вълнуващ, колкото предшественици, особено страхотната втора част. Но това не е причина да не бъде препоръчан на феновете на актьорите в лентата или пък на привържениците на жанра.
Филмът се крепи на същия чар, благодарение на който предишните попълнения в трилогията се харесаха на масовата аудитория и регистрираха солидни финансови постъпления – комбинацията от носталгия, самоирония и чиста проба филмово мачизмо е неустоима за повечето мъже по киносалоните. Моите връстници (роден съм през ’92 година) трудно намират за интересни подвизите на кръстосващите екрана „сърдити старчета с картечници”, но на хлапе като мен, което гледаше „Пасажер 57”, „Хищника” и „Рамбо II” вместо „Покемон” или „Ю-Ги-О”, тези митични персонажи са по-скъпи от който щете супергерой на „Marvel” с изключение на Спайдър-Мен, който имаше фантастично анимационно сериалче по „Fox Kids”.

Като казвам „митични персонажи”, имам предвид актьорите във филма, а не героите им, които са сравнително пресни и нямат толкова отличителни характеристики. Както и да го погледнем, в поредицата „Непобедимите” човек не гледа Барни Рос, а гледа амалгама от всички известни образи на Силвестър Сталоун. Барни притежава несломимостта на Роки, поствоенната депресия и бойните умения на Рамбо, правдивостта на ченгето от „Копланд” и чувството за хумор на Рей Танго от „Танго и Кеш”. Същото важи за екранните му партньори Джейсън Стейтъм, Долф Лундгрен, Джет Ли, Арнолд Шварценегер и респективно за техните известни персонажи.

Продължава на следващата страница

1|2