Музика

Бет Харт – експлозия от емоции и искреност

05.12.2018

Да се пише за концерта на Бет Харт е невъзможно. Случилото се миналата вечер в Зала 1 на НДК не заслужава нито едно клише, нито една неточна дума, която да отнеме дори частица от преживяването. Бет Харт е магия, истински огън, който запали цялата публика, както чухме в ‘Close to My Fire’: ‘Strike a match and set me on fire / Watch it burn and flames getting higher’. И ако Бегбеде пише, че любовта е изречение без край и пунктуация, то концертът на Бет Харт беше истинско любовно писмо към музиката, към блуса и джаза, към публиката, наелектризиращо, динамично, без дъх, без момент, в който кожата да не е настръхнала от раздиращите височини и дълбоките ниски тонове на гласа ѝ, от дрезгавите, закачливи вълни в парчета като ‘Bottle of Jesus’ и ‘Jazz Man’.

Снимки: Orleff Photography

Искаше ми се да разкажа за последователността на песните, за страхотните музиканти, за движенията на Бет, с които сякаш чувстваше музиката с цялото си тяло, но в съзнанието ми е останало единствено цялостното усещане, че присъствах на нещо неповторимо. Още от самото начало с ‘I Love You More Than You Will Ever Know’ и ‘Better Man’ всичко беше предопределено – дори да се влюбиш в гласа ѝ, слушайки някой от деветте ѝ албума, на живо харизмата и енергията ѝ те поглъщат още с първия син поглед, който сякаш стреля право в теб през публиката.

Нататък се заредиха ‘Baddest Blues’, ‘I’ll Take Care of You’ и ‘Lifts You Up’, а на ‘Waterfalls’ Бет слезе в публиката, за да докосва и прегръща, да подписва китари и билети, докато гласът ѝ препускаше по забързаните думи на рок парчето, което ни остави без дъх от близостта ѝ. Независимо дали стоеше права зад микрофона или сядаше зад пианото, не можехме да откъснем поглед от нея, а искреността, с която говореше за майка си и раздялата с баща си, продължи с по-агресивната ‘Love Is a Lie’ и лиричната ‘Mama This One’s For You’. ‘There In Your Heart’ пък беше почти религиозно изживяване – след дълга борба със зависимостта от наркотиците, Бет успява да се пребори чрез вярата си, а песента е благодарност към силата, която я избавя от тъмнината: There in your heart / wherever you go / I will go too. Седнала на ръба на сцената пред публиката, която беше застанала на колене пред нея, дори екраните на телефоните изгаснаха за миг.

Ако по някаква теория всеки концерт има своята кулминация, то този на Бет Харт беше истинска експлозия от емоции. Още с първите ноти на ‘I’d Rather Go Blind’ на Ета Джеймс през всички ни премина тръпката от извисяващия се глас на Харт, който едновременно ни издигаше и разкъсваше със силата си, а ‘My California’ беше посветена на съпруга ѝ Скот, който е бил неизменно до нея в битката с дрогата и „търпи тази луда жена вече 20 години”. Макар никой в залата да не искаше шоуто да приключва, бисът ни накара още веднъж да танцуваме между седалките, да пеем с пълно гърло ‘Chocolate Jesus’ и ‘Fire on the Floor’ и да настръхваме от китарните сола и уникалния глас на Харт.

Едва ли съм спазила последователността на песните, нито съм предала всички специални моменти, в които Бет докосваше с думите си, нито съм уловила всяка искрена реакция на публиката наоколо. Концертът на Бет Харт е емоция, съизмерима единствено с влюбване, и то толкова дълбоко и искрено, че на обещанието ѝ, че ще идва в България „пак, и пак, и пак” можем само да кажем, че и ние ще сме в залата, на колене пред сцената всеки път. А сега спирам. Защото „когато човек обича, накрая започва да пише безкрайни неща”.


С подкрепата на BG Sound Stage

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Йорданка Веселинова„А сега накъде?“ – 30 години по-късно17.10.2018

Още от Под Моста

Момчил РусевTube Hedzzz се целят отвъд всякакви очаквания с новия си албумМузика