Хроники по българските игри – част първа

02.08.2013

Това, което първоначално бе замислено като статия за българските игри, неусетно се превърна в опит за хроника.  Всичко започна от един разговор за изкуството с един мой приятел дизайнер на игри. Стигнахме до извода, че всичко, което се прави като изкуство в България, има много потенциал, но винаги има нещо в повече, или обратното – все нещо не достига.

За раздел „Игри и хобита“ – цъкнете Тук! 🙂

А нима не е така? „Новото“ българско кино върна зрителите в кината, но така и не успя да надхвърли родните ни граници, а и всякакви опити за развитието му бяха убити в зародиш поради липса на държавна политика.  Литература? Да, имаме добри писатели в лицето на няколко автори, които обаче пишат, изкривявайки фактите, за да се харесат на западняците. Останалите са самиздати.

Подобни паралели можем да направим и за други изкуства, но не за това иде реч в тази статия. Пред очите ви стои хроника на българския дял в една от най-уникалните развлекателни индустрии, която прикова поколения хора пред мониторите. Това са видео игрите. Един уникален синтез между изкуство, забавление и спорт. А  те, за разлика от гореспоменатите форми, изискват огромни ресурси, финансиране , разчитат на фенска база и за производство са доста по-комплексни и от най-сложния филм.

Как стоим българите на този развлекателен пазар днес? Трудно ми е да преценя. Имаме скромни успехи, последвани от гръмки провали.  Всичко се диктува от капризният западен пазар, който бълва едни и същи заглавия, и ни ги предлага в различни опаковки. Но мога да говоря за по-ранната фаза на гейм индустрията. За времена, в които да експериментираш не означаваше да фалираш. Десетилетие, в което студията пооткриваха себе си, а българските игри бяха повод едва ли не за национален празник.

Ако запитате връстниците ми (а и не само), коя е първата българска игра, несъмнено отговорът ще е “Цар„. Аз щях да ви отговоря същото, ако, благодарение на симпатягите от Extra cheeze Tv, не бях разбрал, че първата истинска игра всъщност е „Висящият Замък“.  Тя е направена през 1992 година и като повечето първи неща,  в унисон със заглавието, увисва като провалена ерекция преди секс.  Накратко, играта е ужасна и представлява нескопосано направен куест , разказващ за човек затворен в някакъв омагьосан замък. Но няма как да е другояче, тъй като е правена преди цели 20 години, и то, най-вероятно от деца. За което единствено можем да им свалим шапка.

Генезис….

До 1999 година архивите мълчат за излезли български игри. Поне не и професионално разработени. Същата година се случва едно събитие, което поставя България на картата на компютърните игри.  Излиза реално времевата стратегия „Tzar: The Burden of the crown“  (Цар: Тежестта на короната), която е дело на едно от най-продуктивните ни студия Haemimont Games.  Тя е разработена от малък екип специалисти, а дизайнер е Веселин Ханджиев , който през 2001 основава второто независимо студио за игри Black Sea Studios.

tzar

„Цар“ несъмнено си бе събитие. Тогава бях пети-шести клас и притежанието на компютър се считаше за върховен лукс.  За времето си играта не отстъпваше по-нищо на игрите в нейният жанр – Warcraft 2 , Age of Empires, Knights and Merchants, и се прокрадваше нотка на съмнение дали наистина е българска.  Името „Цар“ обаче убиваше всякакви съмнения.

Продължава на следващата страница

1|2|3Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Делиян МариновРелигиозна гаргара - лъжите за политеизма (част I)08.11.2015

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика