PR-ът на Наполеон Бонапарт

16.09.2015

Политико-реторически анализ

В началото на XIX век Европа е разтърсвана от различни ключови събития в политически план. Русия се опитва да внедри идеята за „панславизма” сред страните в източната част на континента, като в същото време увеличава все повече и повече както ресурсите, така и силите си. От друга страна, на Стария континент започват да се увеличават все повече и повече антиосманските настроения, а Свещената Римска империя тъне в развала. В такова изострено и несигурно време Франция, хвърлена в центъра на събитията, предвещаващи бъдещата буря, има нужда повече от всякога от силно и вездесъщо управленско лице, което да ръководи страната с твърда ръка. И, имайки предвид, че историята на Европа познава множество могъщи и епични владетели, главатари и императори, изглежда наистина невероятно как човек като младия и амбициран Наполеон Бонапарт може да поеме нещата в свои ръце. Това обаче се случва за искрена изненада, както на френското общество, така и на Великите сили по това време. Кое прави личността на Наполеон I толкова уникална и какво изгражда неговия „ореол” пред Франция и света, така че от началото на управленските си години до самия им край и завръщането след това той да бъде един от най-харесваните и почитани мъже?

Statue équestre de Napoléon

Безспорно Наполеон Бонапарт притежава един от най-бляскавите имиджи в цялата история както на Франция, така и на цяла Европа. Процесът по изграждането на този имидж датира още от ранната му детска възраст. Като син на прекалено дребно благородническо семейство, както и едно от тринадесет деца, Наполеон не е можел да се издигне току така. По онова време Франция е била държава, в която потеклото е имало значение при издигане във всяка йерархия. Самият Наполеон обаче постига значителни успехи, без да използва уюта на фамилията си. След като завършва училище, Бонапарт влиза в Елитната военна школа в Париж, като завършва двугодишния си военен курс само за една година. Веднага след завършването си бива назначен за втори лейтенант на артилерията. А е само на 16 години. Не е чудно как години по-късно бива почитан толкова много от хората, които управлява. Добре известно е, че обикновеният кадрови войник, от която и да е армия, не признава и не зачита истински командирите си, когато са се издигнали в йерархията на войската благодарение на потеклото си. Наполеон извървява цялата йерархия на френската армия само за 10 години, единствено заради острия си ум, бойни умения и успехи. Тези негови постижения, още от годините когато не е управник, подготвят достатъчно личността му, така че да бъде добре пласирана и приета сред обществото. Това е имидж, който Наполеон Бонапарт е изграждал сам, като „изграждал“ е неподходяща дума, тъй като това не му е било самоцел. Така бъдещият му ореол става още по-бляскав. Владетелят на Франция е човек, извоювал пътя си към върха, а не просто спечелил го по наследство. Неслучайно в годините, в които управлява, Наполеон е бил почитан силно не само от народа, но и от войската си. Зад лоялността на воините му се е криело благоговението пред дребния, но и невероятно кадърен мъж, издигнал се от прахта и калта до най-големите висини.

Всяко време съдържа своите особености в обществото, в отделните индивиди, в техните нужди, потребности и психология. Същото важи и за управленския имидж. Във всяка епоха властимащият трябва да притежава определени качества, за да бъде харесван и одобряван от народа си дори ако същият този властимащ е диктатор. Социумът по онова време във Франция има своите нужди, които далеч не се задоволяват само с уреждането на властта и законите. Обикновените хора имат нужда от владетел, който не просто задоволява потребностите им, а и който е представителен, интересен и величествен.

Макар и притежаващ наченки на харизма, Наполеон Бонапарт въобще не е бил онзи снажен мъж, подходящ за баща на нацията. Да, той безспорно е притежавал силен интелект, изпълнителност и дори физическа сила, помагаща му да оцелее на бойното поле, но самият той няма нищо общо с онези физически изваяни войни, пълководци и управленци. Ето как той е бил надарен с едни качества за сметка на други. А за да има перфектния имидж пред обществото, Наполеон се е нуждаел от пълен набор физически и умствени качества, за да получи пълната народна любов.

http://data.abuledu.org/URI/536d1640

Което е било истинско предизвикателство за един мъж, висок 168 сантиметра. Може ли цял един народ да поддържа вярата си в нисък, смугъл и дребен човек, който не излъчва онази величественост и осанка, разтреперваща враговете?

Наполеон е бил наясно с недостатъците си по отношение на физиката. Ето защо, започвайки своето управление, стратегически е избирал дрехи, които изкуствено да прибавят към тялото му мъжественост. В портретите, които са ни известни, Наполеон винаги изглежда героично и епично. И всичко това е плод на имидж стратегия. Одеждите на младия управник са разширявали значително раменете му и са създавали илюзията за широк гръден кош. Самите дрехи, които е носел пред народа си и в които по-късно бива изобразяван, не подчертават тялото му, а точно напротив – придават му едра и несломима осанка. Така от гърчав и дребен мъж Бонапарт е успял да си изгради величествен имидж. Мъжествеността на Наполеон е била подсилвана и от характерна поза, когато е сядал на управленското си място. Най-известният портрет на Бонапарт го показва в нападателна и победоносна стойка. На него той изглежда като баща на френската нация. Колко иронично, имайки предвид например, че е имал само един тестис.

3

Връх във величавия образ на Наполеон взима венецът, окичен на главата му. Типично за тези години както сред варвари, така и сред цивилизовани хора – наличието на дълга, обемиста коса. Сред бойните главатари на езичниците тя е била естествена, сред аристокрацията на развитите държави – замествана от перука. Особено популярна е била тя сред предшествениците на Наполеон. За разлика от тях обаче, мъжът избира венеца, оформен като символичен шлем на победата.

През всичките си години на управление, въпреки физическите си недостатъци, Наполеон излъчва внушителност. Ето как владетелят успява перфектно да осигури на народа си достатъчно величествен за обичане образ, съответстващ и на славните му политически дела.

В свои обръщения и изявления както към народа, така и по-специално към войската си, Наполеон показва добри умения в боравенето със словото. Тонът му винаги е описван като уверен и хладен, а мислите му изумяват със своята силна, философска есенциалност. Наполеон е казвал често пред войниците си, че „силен човек е този, който може да прекъсне по своя воля връзката между чувствата и мисълта”. Тези негови думи изграждат образа му като човек на суровата воля и изпълнителност. В друго негово изказване се открояват думите „във войната, както и в политиката, пропуснатият момент не се връща”. Тези думи показват неговия скрит залог и обещание – да не губи и да е последователен в успехите си.

„Армия от овни, оглавявани от лъв, винаги ще удържи победа над войска от лъвове, водена от овен” пък са думи на човек, уверен в своите способности.

Чрез думите си Наполеон винаги е успявал да грабне масите. И то не заради отлично владеене на ораторското изкуство, а заради духа, който думите му са притежавали. Ето например един негов боен призив към армията му, стояща пред египетския сфинкс: „Войници, в момента ви гледат 40 столетия!”.

Далеч не по-малко мъдри и запленителни са други негови мисли извън военното дело. „Хубава жена се харесва на очите, добрата жена се харесва на сърцето. Едната е бижу, а другата – съкровище.” Тези негови думи показват един нежен и богат вътрешен свят, който няма как да не бъде приветстван от най-обикновените хора.

Откъм имидж Бонапарт залага основно на контраста. Въпреки че излъчва войнственост и безспорно мъжество, въпреки че военните му кампании са изключително успешни във вътрешната политика, Наполеон залага на спокойствие и благоденствие. Тоест, макар и мощен пълководец и император, той е бил изключително порядъчен и неагресивен във вътрешно политическите си дела. Така образът му на бащата-покровител и закрилник се подсилва още повече. „Кодексът на Наполеон”, който е и първият граждански кодекс в историята на правната система до наши дни, лежи в основата на много европейски законодателства. С политиката си Бонапарт е целял максимално да удовлетвори всички слоеве на френското общество, като същевременно да не щади противника. Управник-мечта, за разлика от много други владетели в историята, които не са щадяли нито своите, нито другите.

Една интересна реформа на Бонапарт е узаконяването на разводите, което показва отношение както към семейството, така и към свободния човешки избор.

Друга реформа Наполеон прави в търговията. Бонапарт показва на всички един многолик образ. Познавайки съвременните имиджмейкърски технологии и стратегии, бихме могли да кажем убедено, че през по-голямата част от управлението си Наполеон е имал перфектен, излъскан, чист бял PR. Спасението на Франция, ръстът в икономиката, множеството победи, всичко това до един момент е действало в изключителна полза за имиджа на Наполеон.

Пътят към върха и обратно на великия владетел може със сигурност да ни покаже едно – че историята се повтаря, дори от гледна точка на PR стратегиите, дори по онова време да не са били наричани така. Можем да проследим същия стереотип на издигане и падение на имидж както при Наполеон, така и при някои от съвременните ни личности и владетели.
1

Например, докато политиката на Наполеон е била удобна за тогавашната буржоазия, те са го носили на ръце и почитали делата му. В момента, когато Бонапарт става неудобен за тези кръгове, те използват същите тези негови успехи и кампании като черен PR. Така всъщност военната политика на Бонапарт се превръща в нож с две остриета. Аристокрацията вече я вижда като безсмислена и я заклеймява. В международен аспект нещата стоят по същия начин – Наполеон от славния победител и император е представен като агресор и тиранин. Различните социално-икономически предпоставки във Франция впоследствие довеждат и до неговата низвергнатост в лицето на народа. Така бащата на нацията, величественият управник се превръща в жадния за кръв владетел, който не зачита нуждите на собствения си народ, а ламти за повече земи и богатства.

Много важно е да споменем, че моделът още тогава е бил същият. Харизмата и имиджът на владетеля са крайно зависими от нуждите на обществото. Довчера харизматичният лидер вече е ненужен, тъй като потребностите на народа са се изменили. Ето защо можем да счетем за правилно, че често възходът и падението на една личност, особено в политически аспект, се дължат главно на вътрешното състояние и нужди на обществото. Така че в сила влиза заключението, че макар и безспорно качествен и умел, Наполеон е бил на върха само и единствено, защото френското общество е имало нуждата от човек с неговия образ. Нищо чудно, че след промяната в нагласите на французите Наполеон бързо си е тръгнал, макар и завръщайки се малко по-късно. Всъщност може да се каже, че имиджът на една личност, било тя историческа, или съвременна, е пряко зависим и от външни влияния. Все пак Наполеон сам се отказва от властта след поражението при Ватерло, което е последният акт в изграждането на образа му преди окончателното рухване. След поражението Бонапарт показва великодушие и неслучайно не бива екзекутиран или хвърлен в тъмница, а изпратен на заточение. Милостив акт, имайки предвид тези години, когато хуманизмът не е бил сред главните качества на хората.

Бонапарт умира поради влошено здравословно състояние на 5 май 1821 година, като по този начин се обуславя като един от най-дълго живелите велики владетели и императори.

Въпреки безславния си край, Наполеон остава в историята като една от най-знаменитите личности. Негови думи се цитират и до днес, а от политическа гледна точка Бонапарт остава цяло съкровище за съвременното човечество. Безспорна емблема за френската история, той е добър пример за един силен имидж, успял да се задържи дълги години в условия на смутни и мрачни времена. Ето защо историята на Наполеон Бонапарт и пътят му са богатство, каквото той едва ли дори е смятал, че ще остави.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Делиян МариновРелигиозна гаргара - лъжите за политеизма (част I)08.11.2015

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика