Бремето на Видинската синагога

06.02.2017
Снимки: Уикипедия

Преди време попаднах на едно видео, от което научих за Видинската синагога. Никога не бях чувал за нейното съществуване. Поразрових се из нета и открих на няколко места информация, която почти навсякъде се припокриваше – какво представлява, в какво са я превърнали комунистите и какво е днес.

Да започнем, разбира се, с това, че синагогата е в твърде окаяно състояние, без покрив, почти разрушена, стърчат основите, стените и като по чудо четирите й кули. Не става въпрос за военен или индустриален обект, от който вече няма нужда и е оставен да се саморазрушава, докато някой не сметне, че парцелът е на перфектното място за неговите планове. Говорим за една сграда, носеща историческа и архитектурна стойност. Да го наречем богатство!

Това богатство често у нас се приема за бреме, с което никой не желае да се заеме. Само че в този случай собствеността е ясна. Има и ясен договор с Министерството на културата за възстановяване на синагогата, но без поставен срок. Именно това хвърля въпроса за евентуалното възкръсване в нищото.

Синагогата наистина е внушителна. Една от най-големите на Балканите, втора в България след тази в София. По време на Освободителната война старата е била разрушена. През 1892 г. евреите във Видин решават да построят нова на същото място. Две години по-късно през 1894 г. новият молитвен дом е осветен. Той е от типа трикорабна базилика и е по подобие на синагогата в Будапеща. Построена е с даренията на еврейската общност. Била е богато украсена. Голяма част от материалите по построяването, мебелите, полилеите и т.н. са доставени от бивша Австро-Унгария.

През 50-те години на ХХ век нейният статут на молитвен храм е отнет. Тогава 1200 местни евреи се преселват в Израел, а синагогата се превръща в склад. По-късно се решава, че поради перфектната акустика, храмът ще бъде преустроен в зала за симфонични концерти. В средата на 80-те започва сериозен ремонт, който продължава няколко години. Основите и стените се укрепват изцяло. На мястото на стария покрив е трябвало да се излее нов бетонен, но точно тогава – през 1991 г., ремонтът спира. Сградата е предадена на нов собственик – еврейската организация в България „Шалом“. Те от своя страна през 2009 г. сключват договор с Министерството на културата, с който им предоставят сградата за културни цели. Министерството трябва да възстанови сградата и да предостави 40 кв. м. от нея за духовните нужди на местните евреи, които впрочем са десетина човека.

Оказва се, че преди 2009 г. са били заделени към 4,5 милиона лева от европейски фонд „Регионално разитие“. Ако изобщо това е вярно, видно е, че парите не са се насочили където е трябвало. Има проект от 2012 г., който предвижда сградата да бъде превърната в културен център с постоянна музейна експозиция. След корекции от Министерството на културата той е одобрен, но не е кандидатствано за никакво финансиране.

Дотук с едно късче история, което буквално може да се превърне в къс, понесен и изгубен от течението, подобно на много други такива в България. Поредното родно богатство, което се приема за бреме.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Наталия ИвановаTo perform feminism. Предистория и суфражизъм. *Част първа*09.08.2015

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа по-добри градски пространства – интервю със създателите на ПОдЛЕЗНОLIFE