Хроники по българските игри – част първа

02.08.2013

За хората като мен, отраснали с компютърните игри, е ясно какво представлява тази игра, но все пак ще кажа две думи. „Цар“ е реално времева стратегия във фентъзи средновековен свят. Играчът можеше да избира три раси – Европейци, Азиатци и Араби.  Като всяка стратегия от онова време, когато геймплеят бе тромав и всичко ставаше бавно,  играчът е длъжен да събира ресурси, да строи сгради и да тренира войски, които, поради лош “pathfinding” на терена, да се разпиляват като мравки из картата. Играта дори си имаше и кампания, в която наследник на царството Каена , отгледан от селяни, тръгва да прави революция, за да си върне трона. Лично аз така и не съм я превъртал, тъй като бях забил на една от последните мисии, която бе или бъгава, или безкрайно сложна. Това също си бе една от чаровните страни на игрите тогава. 

Ако се не лъжа, играта получи няколко продължения. Макар и не толкова добра колкото споменатите класики Age of Empires и Warcraft, тя успяваше да блесне с  оригиналност. Например, все още не мога да забравя откровено дебилните физиономии на персонажите.  Шантавият  магьосник, който като Гандалф пристигаше в селото да събере главният герой и да го поведе на война.  Изненадващо, игрицата дори имаше мрежови вариант за игра, но така и не ми се бе случвало да я играя с приятели.

tzar1
На вашето внимание, „царят“ на българските игри.

В крайна сметка, „Цар“ си остава българската легенда, за която ние по-дъртите геймъри ще си спомняме с умиление.

Някъде около 2000 доста се шумеше и за едно друго заглавие щамповано като „Първата българска 3D игра“. Става дума за играта „Транс“, правена от клон на компанията Wizcom. По онова време за „Транс“ само слушах, но така и не ми се случи нито да я видя, нито да я играя. Единственият ми спомен от нея бяха изображения плюс статия в някакво отдавна фалирало гейм списание. Накратко става дума за игра, вдъхновена от „Трансформърс“ или популярните тогава MechWarrior . Няма да се впускам в повече подробности за нея, но ще ви добавя линк за единствената пълна статия, която намерих –  Клик!

В началото бяха стратегиите.
Периодът 2002 – 2005 е изключително благодатен за развитието на RTS жанра (реално времева стратегия).  За тези години излизат фундаментални  игри като Warcraft III,  Cossacks, Command and Conquer: Generals. Някои от тях носят и ролеви елементи.

У нас се създава традицията да се правят предимно стратегии (всъщност не знам през тези години да сме разработвали друго освен RTS).  Celtic Kings: Rage of War  –  Келтски Крале, е фундаментална игра за студиото Haemimont, върху чиято основа по-късно ще бъдат разработвани най-успешните продукти на българската компания. „Келтски крале“ e последвана от  продължението Картаген, известна в чужбина като The Punic Wars.

CelticKings
Right Click to move, класика

За времето си тези две игри не бяха никак зле и доста им се чуваше името, защото предлагаха доста удобен и лесен геймплей. Например налице са само два, лесно добиващи се ресурса и играчът не е ангажиран да строи сгради – те могат само да се превземат и разрушават.

На разположение са фракциите на Римляни и Гали, а самата игра носи определени РПГ елементи, тъй като имаше  герои, по традиция по–силни от останалите бойни единици. 2005 излиза и фентъзи вариацията на тази игра – Rising Kingdoms,  за която не знам абсолютно нищо, но изпод вещите ръце на Петър Станимиров и екипа на компанията,  за времето си изглежда доста красиво. Келтски Крале стъпва доста стабилно в Италия и най-вече в Испания, където игрите на Haemimont в бъдеще ще се харчат добре.

Какво, обаче, е това, което не достигна на тази игра? Уви, отрочето на Haemimont излиза във времена на жестока конкуренция.  Това са години, в които жанра започва да боксува,  а гиганти като Warcraft III вършеят пазарите. На разположение са доста по-добре изглеждащи и по-обещаващи игри. Въпреки това Celtic Kings успява да си пробие път и да натрупа популярност извън България.

Продължава на следващата страница

1|2|3Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Делиян МариновPR-ът на Наполеон Бонапарт16.09.2015

Още от Под Моста

Под Моста15 български групи и артисти ще развият своята музикална кариера в третото издание на програмата Музикален АкселераторМузика