Може би напоследък сте забелязали онези никнещи като гъби статии, призоваващи ви да изоставите работата си, да започнете собствен бизнес от нулата, по възможност – нещо, което обичате, да изкарвате много пари и да бъдете адски щастливи. Главният ни редактор никак не ги обича. Много го дразни популярността на подобни материали. Може скоро да пуснем такъв.

Това, което той не разбира изцяло, е, че въпреки неприязънта му към мита за предприемачеството като най-лесната работа на света, той и екипът му малко или много се вписват в картинката. Преди една година, на тази дата, пиейки бира на крак из софийските улици като учебникарския метъл фен, който беше в гимназията, едва ли е подозирал, че сайтът, който тепърва е започвал като на шега, всъщност ще просъществува цели 12 месеца, в рамките на които ще събере 19-членен екип, над две хиляди фейсбук фена и много, много хитове. Разбира се, досега никой не е видял и пукната стотинка от цялата работа (не, че това е целта), но за сметка на това сме изградили стабилни партньорства с издателства и разпространители на филми и сме провели няколко свръхуспешни тиймбилдинг мероприятия, снимките от които никога не бива да видят бял свят.

Ако сте стигнали дотук, вероятно си давате сметка, че този текст е малко като речта на президента навръх Нова година – никой не я слуша наистина, но пък вечерта би била малко незавършена без нея. Може би ви е дошло до гуша, все пак пускаме подобен материал на всеки няколко месеца. На главния ни редактор също вече са му омръзнали патетичните обръщения (макар и много да му се удават), затова натовари мен.

И така, по същество:

Драги сънародници,

Ако още четете след това абсурдно обръщение, благодаря ви за търпението.

От името на целия екип на podmosta.bg – благодарим ви за една година търпение, разбиране, интерес, внимание, критични или похвални коментари, лайкове, споделяния, спорове в коментарите.

Читателите ни осмислят всичките ни усилия и ни мотивират да се стремим да ви предлагаме все по-качествено и интересно съдържание. Ако не бяхте вие, ние щяхме да сме просто група хора, които пишат текстове, за да си ги четат взаимно. Което би било малко тъжно и достойно за съжаление.

Благодарим ви, че ни четете. За нас е удоволствие.

Обещаваме ви, че най-доброто предстои.