„Косвена красота“ с Уил Смит и Кийра Найтли – spoiler-free ревю

‘We are all connected’/„Всички сме свързани.“;

Уил Смит, Едуард Нортън, Кейт Уинслет, Кийра Найтли и Хелън Мирън;

„Косвена красота“.

Първото звучи като девиз на пацифистка секта, а всъщност се използва като рекламен лозунг за американски филм със суперзвезди дори в поддържащите роли. Второто са имената на въпросните звезди, които трябва да компенсират за смехотворния лозунг, който виси над лицата им по постерите за филма, и да се опитат да накарат максимален брой хора да го гледат. Третото е заглавието на лентата, което звучи толкова свръхдраматично и претенциозно, че по-скоро би трябвало да се рекламира с простичките думи „Дайте ни „Оскар“!!!“. Е, кое от трите натежава най-много и съдържа ли „Косвена красота“ нещо, достойно за наградите, за които така очевадно ламти?

Численото превъзходство е на страната на негативните фактори и простата математика е безпощадна, както винаги: „Косвена красота“ не е хубав филм. Лентата поставя в идейното си ядро теми с неотслабваща актуалност като загубата на близки хора и взаимоотношенията с тях. За съжаление, захаросаният сценарий не ги извежда на преден план с деликатна и сигурна ръка, а задушава иновативния сюжетен подход под тежестта на тонове предвидими и клиширани послания, известни на всички ни както от ежедневието ни, така и от други, по-качествени и оригинални филми.

Уил Смит играе главната роля на рекламен магнат, който губи малката си дъщеря и две години след кончината й вследствие на рядка форма на рак, все още не може да продължи пълноценно живота си. Агенцията му се разпада и тримата му най-близки приятели са неспособни да го извадят от състоянието на безмълвна мъка. Той пише огорчени писма до Любовта, Смъртта и Времето, трите абстракции, които свързват всички хора на планетата – или поне на това учи главният герой своите колеги в краткия пролог на филма, в който все още не е поразен от смазващата тежест на личната загуба и Уил Смит играе Уил Смит.

Не съм гледал всички трейлъри за филма и не съм наясно до каква степен те разкриват плана, с който поддържащите персонажи решават да се справят със затрудненото положение, в което ги поставя скърбящият им колега (и на практика шеф). Рекламните материали със сигурност издават, че в един момент Любовта, Смъртта и Времето се представят в човешка форма и се изиграват съответно от Кийра Найтли, Хелън Мирън и Джейкъб Латимор. Последните двама изпълняват ролите си с видимо удоволствие и голяма доза остроумие. Конкретно Мирън блести във всяка сцена, в която участва, като приковава зрителското внимание с чар и характерно излъчване. За съжаление, горката Кийра Найтли застава на противоположния полюс в своята роля, която изглежда като пародия на всички стереотипни персонажи, които актрисата е изиграла в различни известни романтични комедии през годините. Ако в екранните си интеракции с Уил Смит тя изказваше репликите си в написан вариант върху бели картонени платна, подигравката щеше да е пълна. Сърцераздирателната констатация „Аз съм единственото „защо“!“ е добър пример за псевдопроникновенията, които са върхът на мъдростта, която „Косвена крсота“ може да предложи на публиката.

Уил Смит със сигурност заслужава огромна похвала за това, че се справя с друг от абсурдните парадокси на сценария – поддържащите персонажи на Едуард Нортън, Кейт Уинслет и Майкъл Пеня всъщност имат по-ангажиращи и интригуващи сюжетни линии от неговия герой. Причината е най-вече в това, че те са в процес на борба със самите себе си и с него, а не са се предали на съдбата си. Въпреки това Смит несъмнено е в центъра на най-затрогващите моменти от цялото действие, като кулминацията с участието на Наоми Харис буквално не оставя на зрителя друг избор освен да си потърси кърпичка. Цялостното стоическо представяне на актьора в контраст с екстровертната му публична персона е достойно за уважение и е сред светлите точки в иначе тъмния пейзаж, който представлява „Косвена красота“.

Това ме довежда и до вероятно най-важната част от този текст. Всичко останало, изписано дотук, сигурно може да се изчете и в другите рецензии за филма, достъпни през добре известната платформа Rotten Tomatoes, където лентата има съкрушителните 14% критическо одобрение. Истината е, че при всичките си недостатъци „Косвена красота“ не може да се третира като пълен провал и причината за това са именно фантастичните изпълнители в него. Макар и в някои сцени да изглеждат уморени и притиснати от глуповатия сценарий (най-вече Нортън и Уинслет), те все пак инжектират много повече достоверност и човечност в ролите си, отколкото Мерил Стрийп, Джулия Робъртс и компания в „У дома през август“, подобен филм от преди няколко години, отчаяно просещ награди с показна актьорска игра и предвидимо действие от въведението до заключението. Стига зрителят да е сред хората, които нямат нищо против киното да си играе с емоциите им по най-очевидния и повърхностен начин, „Косвена красота“ ще изпълни художествената си цел в неговите очи. И в крайна сметка това е напълно достатъчно, за да оправдае съществуването на който и да е филм в историята.

Георги Петров
е на 25 и е завършил бакалавърска степен по специалност "журналистика" в СУ „Свети Климент Охридски”. Работил е като международен и културен редактор за новините на БНТ "По света и у нас", водил е рубрика на филмова тематика по Box TV и в момента работи като водещ на рубриката „Кино Аларма” в БНР „Христо Ботев”.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to