‘Allied’/„Съюзени“ с Брад Пит и Марион Котияр – филмово ревю

30.11.2016

Всичко във филма „Съюзени“ носи класически привкус. Звездите пред камерата Брад Пит и Марион Котияр очароват с външен вид и зашеметяват с подвизи, опитният режисьор Робърт Земекис впечатлява с панорами в Африка и плаши с подчертано клаустрофобична атомсфера в Европа, а сценаристът Стивън Найт покачва адреналина с шпионски заговор през първата половина от филма и затрогва аудиторията с любовна история през втората. Всичко това създава и допринася за класическата атмосфера… но филмът остава доста далеч от нивото на класиките.

brad-pitt-marion-cotillard-allied-podmosta-1

Вероятно основната причина за това се крие във вече споменатото разделение между основните две части на филма и съшитата с бели конци свръзка между тях. Първите 30-40 минути от „Съюзени“ ни запознава с главните ни герои, техните шпионски подвизи в Мароко и началото на любовната им връзка. Всичко в действието през тези минути е поднесено с екстравагантност и екзотика, които доближават тона именно до такъв в шпионски екшън от средата на миналия век. Режисьорът Земекис ни представя подходящо избрания за сцена град Казабланка в цялото му романтично очарование със серия от панорамни кадри от покрива на хотела, където са отседнали централните персонажи. Има и страхотна престрелка, издържана в модерен визуален стил, от която героите ни, разбира се, се измъкват живи.

brad-pitt-marion-cotillard-allied-podmosta-3

След това филмът прави несръчен и доста тежък опит да осъществи връзката между вече изминалата част от действието и тази, която предстои. Персонажите на Брад Пит и Марион Котияр се женят в Лондон, ражда им се малко момиченце по средата на бомбардировка над града и семейството се настанява в английската столица. Тази поредица от трогателни моменти е показана в доста ускорена последователност с очевидната цел да изгради връзката между героите като силна, емоционална и тествана от времето. За съжаление, наред с това внушение се постига и усещане за тривиализация и клишираност. Доскорошните шпиони, показани в разгара на военните действия и влюбили се в Казабланка, са хуманизирани и снижени до едно съвършено стандартно ниво с доста тромав монтаж от събития, през които преминава всяко едно семейство на планетата. Веднага след него действието навлиза във втората си част със силата на слон в стъкларски магазин – героинята на Марион Котияр е обвинена в шпионаж и аудиторията затаява дъх в очакване, за да види дали обвиненията ще се оправдаят.

В тази втора част, от която няма да издам никакви сюжетни детайли (подробностите от първата стават ясни още от трейлъра, тъй че в тяхното издаване съм невинен), доминира атмосфера на параноя и напрежение. Земекис продължава и завършва безупречната си работа зад камерата с преобладаващи кадри в тесни пространства, малки стаи и, разбира се, дома на главните герои. Слънцето сякаш никога не се показва над мрачния Лондон, а във въздуха често вият предупредителни сирени за въздушни атаки от страна на нацистите. Сценарият и историята тук функционират също толкова ефикасно, колкото и през първата част в Казабланка, но постигат съвсем друга атмосфера и по-драматични усещания.

brad-pitt-marion-cotillard-allied-podmosta-2

Проблемна си остава именно връзката между тези две части, които просто изглеждат като изрязани от два различни жанрови филма. Поотделно те изпълняват безпроблемно художествените си задачи и несъмнено превръщат „Съюзени“ във вълнуващ и интересен филм, особено в своите респективни заключения. За съжаление, непохватно изпълнената спойка помежду им пречи на лентата да достигне висините, които съсредоточеният талант пред и зад камерата е способен да постигне. След като за отличната режисура вече бе казано достатъчно, е крайно време да обърнем нужното внимание и на актьорските представяния на двете суперзвезди в главните роли. Марион Котияр създава емоционалното ядро на разказаната история на екрана с точното си и автентично изпълнение, подправено с нужната доза чар и сексапил. На свой ред Брад Пит обаче не успява да постигне същото ниво в едноизмерното си, плоско и не дотам концентрирано представяне. Емоционалните моменти на неговия герой остават далеч от силното внушение, което екранната му партньорка постига с всяка своя минута пред камерата. Безизразните му мимики и вдървената интонация бележат вероятно най-скучната и зле изиграна роля на актьора от доста години насам.

Предимствата на „Съюзени“ са повече от недостатъците му и филмът със сигурност заслужава вниманието на посетителите на киносалоните повече, отколкото редица други предлагани заглавия в момента. Завишени очаквания обаче могат да развалят зрителското ви преживяване и ако след прочита на този текст сте решили да гледате лентата, оставете тези очаквания на прага на салона. Или просто гледайте „Фантастични животни и къде да ги намерим“.

„Съюзени“ тръгва по кината в България от 2 декември 2016 година. Разпространява „Форум Филм България“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница ДимитроваДа публикуваш или не „Вестник на властта“?07.03.2018

Още от Под Моста

Габриела КанджеваЛюбимите ни блус кавъри на Бет ХартМузика