‘Allied’/„Съюзени“ с Брад Пит и Марион Котияр – филмово ревю

30.11.2016

Всичко във филма „Съюзени“ носи класически привкус. Звездите пред камерата Брад Пит и Марион Котияр очароват с външен вид и зашеметяват с подвизи, опитният режисьор Робърт Земекис впечатлява с панорами в Африка и плаши с подчертано клаустрофобична атомсфера в Европа, а сценаристът Стивън Найт покачва адреналина с шпионски заговор през първата половина от филма и затрогва аудиторията с любовна история през втората. Всичко това създава и допринася за класическата атмосфера… но филмът остава доста далеч от нивото на класиките.

brad-pitt-marion-cotillard-allied-podmosta-1

Вероятно основната причина за това се крие във вече споменатото разделение между основните две части на филма и съшитата с бели конци свръзка между тях. Първите 30-40 минути от „Съюзени“ ни запознава с главните ни герои, техните шпионски подвизи в Мароко и началото на любовната им връзка. Всичко в действието през тези минути е поднесено с екстравагантност и екзотика, които доближават тона именно до такъв в шпионски екшън от средата на миналия век. Режисьорът Земекис ни представя подходящо избрания за сцена град Казабланка в цялото му романтично очарование със серия от панорамни кадри от покрива на хотела, където са отседнали централните персонажи. Има и страхотна престрелка, издържана в модерен визуален стил, от която героите ни, разбира се, се измъкват живи.

brad-pitt-marion-cotillard-allied-podmosta-3

След това филмът прави несръчен и доста тежък опит да осъществи връзката между вече изминалата част от действието и тази, която предстои. Персонажите на Брад Пит и Марион Котияр се женят в Лондон, ражда им се малко момиченце по средата на бомбардировка над града и семейството се настанява в английската столица. Тази поредица от трогателни моменти е показана в доста ускорена последователност с очевидната цел да изгради връзката между героите като силна, емоционална и тествана от времето. За съжаление, наред с това внушение се постига и усещане за тривиализация и клишираност. Доскорошните шпиони, показани в разгара на военните действия и влюбили се в Казабланка, са хуманизирани и снижени до едно съвършено стандартно ниво с доста тромав монтаж от събития, през които преминава всяко едно семейство на планетата. Веднага след него действието навлиза във втората си част със силата на слон в стъкларски магазин – героинята на Марион Котияр е обвинена в шпионаж и аудиторията затаява дъх в очакване, за да види дали обвиненията ще се оправдаят.

В тази втора част, от която няма да издам никакви сюжетни детайли (подробностите от първата стават ясни още от трейлъра, тъй че в тяхното издаване съм невинен), доминира атмосфера на параноя и напрежение. Земекис продължава и завършва безупречната си работа зад камерата с преобладаващи кадри в тесни пространства, малки стаи и, разбира се, дома на главните герои. Слънцето сякаш никога не се показва над мрачния Лондон, а във въздуха често вият предупредителни сирени за въздушни атаки от страна на нацистите. Сценарият и историята тук функционират също толкова ефикасно, колкото и през първата част в Казабланка, но постигат съвсем друга атмосфера и по-драматични усещания.

brad-pitt-marion-cotillard-allied-podmosta-2

Проблемна си остава именно връзката между тези две части, които просто изглеждат като изрязани от два различни жанрови филма. Поотделно те изпълняват безпроблемно художествените си задачи и несъмнено превръщат „Съюзени“ във вълнуващ и интересен филм, особено в своите респективни заключения. За съжаление, непохватно изпълнената спойка помежду им пречи на лентата да достигне висините, които съсредоточеният талант пред и зад камерата е способен да постигне. След като за отличната режисура вече бе казано достатъчно, е крайно време да обърнем нужното внимание и на актьорските представяния на двете суперзвезди в главните роли. Марион Котияр създава емоционалното ядро на разказаната история на екрана с точното си и автентично изпълнение, подправено с нужната доза чар и сексапил. На свой ред Брад Пит обаче не успява да постигне същото ниво в едноизмерното си, плоско и не дотам концентрирано представяне. Емоционалните моменти на неговия герой остават далеч от силното внушение, което екранната му партньорка постига с всяка своя минута пред камерата. Безизразните му мимики и вдървената интонация бележат вероятно най-скучната и зле изиграна роля на актьора от доста години насам.

Предимствата на „Съюзени“ са повече от недостатъците му и филмът със сигурност заслужава вниманието на посетителите на киносалоните повече, отколкото редица други предлагани заглавия в момента. Завишени очаквания обаче могат да развалят зрителското ви преживяване и ако след прочита на този текст сте решили да гледате лентата, оставете тези очаквания на прага на салона. Или просто гледайте „Фантастични животни и къде да ги намерим“.

„Съюзени“ тръгва по кината в България от 2 декември 2016 година. Разпространява „Форум Филм България“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница ДимитроваДа публикуваш или не „Вестник на властта“?07.03.2018

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа Graffiti и страстта към изкуството – интервю с художника Дамян НиколовLIFE