Слънце, море, екзотика, прекрасна млада жена с руса коса в бански костюм. Звучи като началото на много евтин хорър филм от студиото ‘The Asylum’. Нали се сещате, от рода на „Октопод срещу цунами“ или „Пирани на подводница“. За щастие, не е.

Младата дама със съвършени физически пропорции е Блейк Лайвли, а човекът зад мониторите е Жауме Коле-Сера, каталунски режисьор, който си осигури услугите на самия Лиам Нийсън за главните роли в последните си три проекта, които прогресивно ставаха все по-добри. По мое скромно мнение ‘Run All Night’ или „Среднощно преследване“ си остава един от най-въздействащите и подценени филми, получили широко разпространение по киносалоните през миналата година. Гледайте го!

Изтъквам трудното за произнасяне име на режисьора, тъй като в трите си филма с ирландския актьор Нийсън, той работи по сходен метод като този във „В опасни води“. На хронотопа се поставят точни ограничения, действието се развива в конкретен отрязък от време и на конкретно място. В „Директен полет“ това беше един самолет, поставен под заплаха от терористи. Във „В опасни води“ това е една тайнствена крайбрежна ивица, поставена под заплаха от разгневена акула.

Ако на самолета вездесъщият Лиам Нийсън си взаимодействаше с всички пътници и екипажа, тук Блейк Лайвли няма кой знае какви екранни партньори освен трима латиноси в самото начало и самия край на филма, които отсъстват през основната част от действието. През останалото време ослепителната актриса си говори сама или отправя коментари към малко птиче със счупено крило, което остава до нея на миниатюрния скалист остров, около който кръжи гладната акула.

В този смисъл фактът, че филмът задържа градуса на напрежението висок през цялото време, е заслуга изцяло на Блейк Лайвли и на режисьора. Младата, изключително красива актриса е кралица на преиграването. Преди този филм почти не я бях гледал в роля, в която да изглежда естествено и на място. Във „В опасни води“ обаче тя трябва да илюстрира доста екстремни и в повечето случаи болезнени състояния на човешкото тяло и дух, вследствие на което обичайното й преиграване изглежда на 100% точно. Единствените неудобни моменти с нейно участие са в самото начало на филма, когато тя трябва да води уж спокоен и непринуден разговор със своя шофьор, а усмивката и думите й изглеждат и звучат толкова фалшиво, че човек просто потръпва. Когато обаче трябва да пищи от болка, да оставя сълзливи съобщения на роднините си, да се моли за помощ или да се колебае безкрайно върху следващия си ход срещу проклетата акула, Лайвли доказва, че е съвършено подходяща за ролята си.

Кастингът, предполагам, също е заслуга на Жауме Коле-Сера. Режисьорът мъдро ограничава времетраенето на филма си до едва час и 20 минути. Той очевидно е наясно, че по-нататъшни добавки ще намалят степента на реализъм, ще убият напрегнатата атомсфера и ще елиминират смисъла от кинематографичния минимализъм, който той налага през обектива на камерата си от самото начало. Акулата е изключително заплашително присъствие през цялото време и се появява на екрана в цял размер много, много рядко. Саундтракът е добре подбран и композиран от номинирания за „Оскар“ Марко Белтрами така, че да поддържа съспенса на високо ниво.

На последно място по ред, но на първо място по важност, трябва да бъде похвалена и операторската работа. Подборът на кадри е безупречен. Преминаването на камерата под и над водната повърхност вероятно е по-важен сюжетен инструмент от всички други – под водата главната ни героиня е в опасност, трябва да плува по-бързо отвсякога въпреки раните си, кръвта й привлича акулата като магнит и клаустрофобичната атомсфера е просто убийствена! Над водата героинята контролира положението, обмисля следващите си ходове и се опитва да облекчи раните си. Противопоставянето на двете обстановки с тънката граница между тях с изцяло визуални похвати си е забележително режисьорско постижение, както и да го погледнем.

В крайна сметка един епитет окачествява „В опасни води“ по най-добрия начин: ефикасен. Филмът е ефикасен хибрид между хорър, драма и трилър, постига точните емоционални внушения в точните моменти, играе си с нервите на зрителя през цялото време и завършва с гръм и трясък в точния момент и нито секунда по-късно. Предвид факта, че най-известният каталунски футболен отбор е циркова трупа от джуджета и симуланти, Жауме Коле-Сера си остава най-добрият професионалист, излязъл от тази испанска провинция. Пожелавам му така и да си остане.

„В опасни води“ тръгва по кината в България от 26 август 2016 година. Разпространява „Александра Филмс“.