Блясъкът на чистия ум

06.09.2016

eternal-sunshine-of-the-spotless-mind-originalСигурно поне веднъж сте виждали онази снимка, на която Джим Кери и Кейт Уинслет лежат върху леда, облечени в зимни палта и изглеждат щастливи. Или пък някъде ви се е мярвало заглавието „Блясъкът на чистия ум“ и сте се чудили какво са си мислили всъщност сценаристите, за да кръстят един филм така. За мен „Блясъкът на чистия ум“ е едно вдъхновение от първия път, когато го гледах. Оттогава мина доста време, но често съм се връщала към основната му идея и съм се питала – ако можех да изтрия всеки спомен за някои хора от живота си, дали щях да го направя?

Този филм е запомнящ се. Не само, защото е спечелил Оскар, както и куп други награди. Не и само заради затрогващата игра на куп звезди като Кейт Уинслет, Джим Кери, Кирстен Дънст. Историята разказва за Джоел и Клементайн, които са една странна, но сладка двойка. Когато обаче импулсивната Клементайн решава да изтрие Джоел от паметта си с помощта на нова научна технология, животът на Джоел тотално се преобръща. Сломен и наранен от решението на приятелката си, Джоел решава на свой ред също да изтрие спомените за нея. По време на процедурата, надниквайки в собственото си съзнание и правейки ретроспекция на спомените си, главният герой осъзнава колко много обича Клементайн и как въпреки болката иска да запази моментите от тяхната връзка. Дали вече не е късно?

Като цяло хората и чувствата могат да ти разбият сърцето. Онова, което вчера е било едно, днес е друго и толкова. Край. Точка. Финито. Погледите на обожание се превръщат в безразличие или са отправен към нов обект. Обещанията, прошепнати в тъмното, стават нападки, с които трябва да сразиш врага, който до вчера ти е бил най-добър приятел. Спомените се размиват върху минното поле на една комуникация, която е натоварена с горчилки, недоволство и его. Не ти остава време да обичаш, защото който обича повече, е прецакан. Така казват, а сега измисли по-остроумна забележка или си тръгни.

p_9554

След това може да стане и по-зле, разбира се. Всяка раздяла след нещо истинско е шамар, който реалността ти удря… И то всеки път, когато нещо малко те подсети за онова, което вече го няма. Ако имаш нещастието все още да те измъчва някоя заблудена пеперуда в корема, то тогава наистина официално си прецакан. Всички балади ще придобият нов смисъл, дори онези, които са откровено блудкави. Ще има мигове, в които искаш да се скриеш в кратер. Ще си сам, защото и най-добрите приятели не могат да направят нищо друго освен да те потупат по рамото и да ти кажат, че всичко е житейски опит. Е, ако цялата тази агония можеше да бъде избегната с вълшебната пръчка на съвременната технология, нямаше ли човечеството да е по-щастливо, а Джъстин Бийбър да не прави песни?! Сигурно да.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Георги Петров"Код: 999" с Кейси Афлек и Кейт Уинслет - spoiler-free ревю14.03.2016

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър