Хората без лица. Detachment.

13.08.2013

Кой съм аз? Въпросът, чийто отговор не търся. Точно тук всичко се обърка. Къде е носът ми? Очите ми? Устните ми? Лицето ми.

Виж още: „ДА НАХЪЛТАШ У БЕРГМАН” – РЕВЮ

Да си гост в ума си и странник в тялото си. Парадоксът на нашия свят. Каквото и да се появи в ума ми, аз си казвам, че е чувство. Честен съм към себе си. Млад съм и съм стар. Бил съм купуван и продаван. Безжалостен съм. Изчезнал съм. Аз съм също като теб.

Detachment

Проституираме на хорското мнение. Страхът, че хорското мнение ни е чукало и захвърляло толкова много пъти, че започваме да свикваме с това. Съзнателно да вярваме на лъжи, докато знаем, че са фалшиви. Ето ви малко закони: трябва да си красив, за да бъдеш щастлив. Трябва ти операция, за да бъдеш красив.  Трябва да си слаб, известен, модерен. Ние сме курви на тенденциите. Това е маркетингов холокост. По 24 часа на ден, до края на живота ни, тези сили се трудят неуморно, промивайки умовете ни до смърт.

Виж още: „ПОТЪВАНЕТО НА СОЗОПОЛ” – СПИРА ЛИ ДЪЖДЪТ СЛЕД ДЕСЕТАТА БУТИЛКА ВОДКА?

Забравяме да обичаме семейството си. Забравяме да говорим с приятелите си. Забравяме да си задаваме въпросите, а без тях няма как да получим отговорите. Отчуждение. Не разбрахме, че щастието се намира в малките пространства. Големите институции и сгради откраднаха близостта между хората. Царството на мишките. Тадж Махал на плъховете. Отчуждение.

Detatchment2

Бичът на времето ни прави цинични. Когато си млад, презираш всичко около себе си. Когато остарееш, добавяш и себе си в този списък. Разхождаме се в празните и сиви коридори на живота си, търсещи лист и химикал да запишем мемоарите си.

Къде изчезнаха цветовете? Обезличаваме ли поривите и желанията? Спря да ни пука за важните неща. Дори не можем да ги идентифицираме. Търсим проблеми в маловажните неща. Виждам само една червена точка. С числото 18 в нея.  Намирам два проблема. Или ние сме грозно-цинични и имаме нужда от непрекъсната цензура, или мозъците ни се стерилизират непрекъснато.

Паркът сега е празен, гол със своя изоставен срам. Катерушките, пързалката и люлката са ръждясали заедно. Всички ние сме толкова ужасно самотни сега. Къде отидоха всички деца? Не знаеха ли, че паркът има нужда от тях? Интелигентното сърце на едно дете може да проумее смъртта на множество тъмни места. Но може ли да проумее един деликатен момент от своето собствено отчуждение?

Detatchment

Всички имаме проблеми, неща през които минаваме. И всички ние ги отнасяме вечер с нас вкъщи. Носим ги сутрин с нас на работа. Струва ми се, че това е тази безпомощност, това осъзнаване, това лошо предчуствие, че си само течение в морето, без шамандура или спасителна жилетка, въпреки че си мислел как ти ще си този, който хвърля спасителния пояс. Всички сме еднакви. Всички изпитваме болка. Всички живеем в хаос.

Проблемът е, че всички ние си имаме грижи, всички трябва да се справяме с разни неща. Някои дни сме по-добри от други. Понякога не сме съвсем идеални. Друг път разполагаме с ограничено пространство за околните.  Някои от нас вярват, че можем да променим  нещата. Но понякога се събуждаме и осъзнаваме, че сме се провалили. Стремежът да си идеален деформира ли съзнанието?

Нуждаем се от нещо, което да ни разсейва от сложността на действителността. Никой не иска да се замисли откъде е дошло това. Никой не иска да се замисли за борбата, която е нужна, за да станеш някой, за да се измъкнеш, да излезеш от… морето на болка, от което всеки от нас трябва да се измъкне. Проваляме се, защото предаваме всички. Дори и себе си. Разпадаме ли се?

Detatchment3

Аз не съм тук. Можеш да ме виждаш, но съм празен. Нямам лице. Отчуждение. Detach-ment.

П.С.  Това трябваше ревю към филма Detachment,  но бях провокиран да напиша този текст. Брилянтен филм . От онези, които толкова силно те афектират и мисълта ти се пренасочва към онази част от живота, която съзнателно игнорираш, защото знаеш, че си обречен, ако попаднеш в нейния плен. За играта на Ейдриън Броуди трудно бих намерил думи. Гениален.

*В този текст има използвани цитати от филма.

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги Петров„Косвена красота“ с Уил Смит и Кийра Найтли - spoiler-free ревю18.12.2016

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика