Димитрис Стефанакис, роден през 1961 г. на остров Кеа (Цикладски острови), е гръцки писател и преводач. Завършва специалност „Право” в Атина. Литературната му кариера започва като преводач на гръцки на романите на Сол Белоу, Джон Ъпдайк, Проспер Мериме, Маргарет Атууд и поемите руския нобелов лауреат Йозеф Бродски.

Стефанакис издава първия си роман Сезонни плодове през 2000 г., след което пише още пет романа. Александрийски дни (2011 г.) е награден с Prix Méditerrannée Étranger и International Cavafy Prize за проза.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

„Аристократите и шпионите се познават веднага по навика да шепнат“, ѝ беше казал веднъж Елиас Хури и Ивет си спомни думите му, докато прекосяваше салона на ресторанта на „Пера Палас“, а плътният килим поглъщаше звука от стъпките ѝ. Този, който я заведе до масата ѝ, носеше редингот и папийонка, но фесът на главата му не ѝ позволяваше да забрави, че се намираше в Турция.

Очакваше на масата да срещне Елиас заедно с друг мъж, а го завари да разговаря приглушено с едно… момче. Изненадата ѝ се удвои, след като ги представиха един на друг.

– Наистина ли вие сте Панайотис Арапидис?

Колкото и тихо да се опитваше да говори, имаше чувството, че я чуха в целия салон, но вероятно грешеше. Никой от тези, които вечеряха, не си даде труд да се обърне към тях.

– Oui, мадмоазел Ивет.

– Моля да ме извините, но очаквах да видя някого… как да кажа…

– По-възрастен, може би?

– В известен смисъл, да.

Все още стояха прави.

– Хайде да седнем – предложи Елиас.

Отсъствието на шумове в толкова голямо помещение беше наистина изнервящо. Сервитьорите безшумно крачеха нагоре-надолу. Също толкова безмълвно вечеряха добре облечените господа и дами.

Ако не друго, звук трябваше да издават приборите в ръцете им, когато разрязваха порциите си парче по парче с почти хирургически движения. Ивет осъзна, че трябваше да внимава постоянно и, когато е възможно, да шепне.

– Знаете ли, вече съм на двайсет и една години – каза ѝ Арапидис в опит да я впечатли.

– Истината е, че не изглеждате на двайсет и една. Но дори и така да е, пак сте много млад. Не искам да ви разочаровам, но като зная поста, който заемате, очаквах да видя мъж, по-възрастен с поне двайсет години.

– А какво значение имат годините? Какво мислите, Елиас, годините имат ли значение? – попита явно разочарован Арапидис, като търсеше подкрепа от Хури.

– Ако не друго, с годините човек натрупва опит. А опитът в тази работа е много ценен, уверявам ви – не се отказваше Ивет.

– Не започнахме добре – намеси се Елиас с дълбокия си, богат тембър, който му помагаше да се впише с лекота в приглушения тон на разговора. – И в края на краищата не сме тук да съдим кой и защо е поставил Панайотис на това място.

Ивет, която от първия момент сравняваше Цариград с Александрия, навсякъде виждаше ъгловати геометрични форми: на колоните, на масите, на вратите, на облегалките на фотьойлите. Само кръглите глобуси на големите полилеи, украсени с растителни мотиви, смекчаваха малко студената линейна геометрия, а високите жардиниери с пищна зеленина, разположени на определени места в салона, играеха ролята предимно на преграда.

Арапидис забеляза погледа ѝ, който се рееше из помещението, и ѝ каза:

– Сигурно нещо тук ви напомня за Александрия, mademoiselle.

– Pas du tout. Au contraire, c’est tout à fait différent.

– Разочаровате ме. А аз бях сигурен, че Александрия е братовчедка на Цариград. Даже си мислех, че би била идеалното място за мен, ако поискам да продължа живота си някъде другаде.

Той изглеждаше наистина разочарован и Елиас побърза да оправи нещата:

– Преувеличаваш, ma chérie, двата града не са толкова различни.

Ивет имаше чувството, че двамата мъже обсъждаха сериозно възможността Арапидис да се премести в Александрия и за момент си помисли колко беше опасно да има и един човек, освен Елиас, който би могъл да потвърди, че е пътувала до Цариград.

– Avez-vous l’intention d’abandonner Constantinople? – попита го тя директно, но изглежда, че беше повишила глас над допустимото и той, като я хвана неволно за ръката, ѝ каза умолително:

– По-тихо, госпожице Шантон! В тези дни Турция не е безопасно място за подобни разговори. Трябва да знаете, че в този момент някой ни наблюдава.

– Мисля, че сега ти преувеличаваш, Панайотис.

Арапидис изчака келнерът да се отдалечи и този път, като хвана ръцете и на двамата, им заговори с поверителен тон.

– Приятели, трябва да ви призная, че ме заварвате буквално притиснат до стената. Не стига, че напоследък в Турция отвсякъде никнат доносници, но към тази несигурна ситуация се прибави и един строго личен проблем. Няма да крия от вас, че животът ми вече се намира в сериозна опасност.

– Но какво става? – попита Елиас.

– Ах! Елиас, ти като мъж ще ме разбереш най-добре – простена Арапидис. Гласът му, тънък и необработен, би могъл да принадлежи даже на десетгодишно момче. – Направих грешка и се оставих да се забъркам емоционално с дъщерята на видна турска фамилия.

– А това лошо ли е? – попита неразбиращо Ивет.

– Какво говорите, госпожице Ивет, това е престъпление. И само това да беше. Въпросната жена… – той се поколеба да довърши мисълта си.

– Какво? – помъчи се да му помогне Елиас.

– Знам, че ще кажете, че е било недомислие от моя страна, защото е глупаво да се влюбя в туркиня и то омъжена.- прошепна последната дума толкова тихо, че едва ли я чу и той самият.

– Ah! Ça alors – промълви Ивет впечатлена и като разгледа по-добре този млад мъж със зелени, сантиментални очи и кръгло лице, се запита: „Какво може да прави една жена с такъв бонбон?” Не успя да сдържи ироничната си усмивка и получи един строг поглед от Елиас.

Арапидис обаче не обърна внимание и продължи:

– С това момиче обаче сме израснали заедно от деца. Знаете как се случват тези неща. Но хайде да оставим сега моите истории и да поговорим за работата. След малко господинът с монокъла и пътя по средата на косите, на третата маса вляво, ще предизвика малка сцена. Ще имаме не повече от десет минути, преди да се изясни недоразумението. Така че, слушайте внимателно, моля, и не ме прекъсвайте.

Сцената, която беше предрекъл, не се разигра с викове и бъркотия. Въпросният господин просто удари три пъти с вилицата си по чинията видимо ядосан и успя да привлече вниманието на персонала и клиентите. Сервитьорите наобиколиха масата му и начинът, по който се разви случаят, напомняше повече за заговор, отколкото за недоразумение.

Междувременно Арапидис подхвана словесен порой на френски.

– Като начало трябва да съгласуваме малко движенията ви в Цариград. – каза им той и отвори лъскавата си чанта. – Елиас, заповядай, това е пропускът ти за Ориенталския клуб. Там можеш да срещнеш всеки сановник, от везира до последния дипломат, както и банкери, едри търговци, целия каймак на Пера. Отвъд блясъка на членовете си, клубът е място за размяна на информация и за игра на карти. Мисля, че там ще си в стихията си.

Хури се усмихна снизходително.

– Ето и покана за двама за приема на френското посолство вдругиден. Европейските дипломатически представителства се надпреварват в опитите да си осигурят подкрепата на турците във войната. Ще имате възможност да видите потъналата в злато зала с хилядата огледала. А, и да не забравя. В чест на гостите ще танцува малката Роксана и сестра ѝ. Завършили са училището Запион, запийки са, както им казваме в Цариград, а сега са артистки. Майка им се е „потурчила“ след смъртта на баща им – виждате, че в края на краищата не съм единственото изключение – и те решили да ѝ отмъстят по този начин. Бунят духовете по кафе-шантаните. Хубави момичета имаме в Цариград. Ще го разберете, щом ги видите. Роксана работи за нас. Приемът е добър повод да се запознаете, Ивет. Роксана ще ви каже това, което няма да можете да научите от мен. А, между другото, би било хубаво да ни дарите малко и от вашата красота. Една разходка по Главната улица на Пера ще ви накара да повярвате, че се намирате някъде между Париж, Лондон и Виена. Имам тук за вас един списък с най-шикозните места. Струва си да ги посетите. Five o’clock в „Льобон“ е нещо изключително. Сигурен съм, че след една седмица ще имате съвсем различно мнение за града ни. И понеже в момента всички търсят да вербуват шпиони, не се изненадвайте, ако някой ви заговори, не само за да флиртува с вас. Една такава belle femme сама сигурно ще привлече много погледи върху себе си.