Удоволствието е?

Герак: Всекидневно. Удоволствие беше да присъстваме в печатницата като започнаха да го печатат, като взехме първите бройки… Удоволствието е навсякъде, просто трябва да си готов да го погледнеш, да го откриеш.

Джиджи: Удоволствието за мен е когато някой човек, съвсем различен от мен като мироглед, възприятие и прочее ми каже „евала“. Това означава, че съм стигнал и до него и че ние всъщност имаме допирни точки, въпреки формалните различия. Удоволствието беше и в самия път. В изработката на draft. Всичките тези часове, които прекарахме в мислене, в нареждане, в писане. Продуктът, резултатът не ми достави такова удоволствие, както неговата направа.

Герак: Това е всъщност нормално, защото когато го хванахме в ръце, ние вече мислехме напред. За нас това е малко или много приключено и гледаме в бъдещето.

А удовлетворението? Удовлетворени ли сте от draft?

Джиджи: Никога. Аз не мога да бъда удовлетворен. Удовлетвореността за мен носи по-скоро негативни отенъци.

Герак: Не. И точно това е бутащата сила.

Папа: Аз не съм точно удовлетворен. Аз съм… не знам. Понякога се чувствам неудобно, понякога смешно. А понякога се чувствам супер мотивиран да седна, да напиша друг текст и да планирам някакви неща за следващия брой, който де факто ще бъде „първи брой“. Настоящото издание е всъщност една прелюдия към него.

Бързо или бавно живеене?

Герак: Бавно. Не винаги, но стремеж към бавно.

Папа: Аз живея адски бързо. Задушавам се от това, но не мога да го спра. Изглежда просто съм такъв.

Джиджи: Бързо. Когато си реша, че ми идва в повече, се оттеглям и заминавам някъде. Иначе ми става скучно от бавното живеене.

Вонегът или Буковски?

Тримата: Вонегът. Абсолютно. Винаги Вонегът.

Джиджи: Това беше по-скоро реторичен въпрос. В никакъв случай Буковски. Искаш ли да ти кажа защо? Защото Буковски е най-лесният начин да си изработиш едно лустро, че си интелигентен. На мен ми се струва елементарен писач. Надценен. Но бих казал, че поезията му е доста по-адекватна.

Папа: Аз харесвам Буковски. Просто за мен има нещо конкретно, което търся в един текст. Това да си представям ситуациите. Като чета Буковски си представям усещания, когато чета Вонегът – виждам картини. Преди години като четях „Синята брада“ си спомням, че всички тези подробности бяха много важна част. Това че един художник трябва да знае името на всеки малък детайл, на абсолютно всичко, за да създаде една реалистична картина. Четейки книгата си направих даже речник да си записвам думи. От тогава знам, че за да напишеш текст, който да потопи читателя в обстановката, трябва да знаеш и опишеш всеки един детайл. Затова Вонегът.

Други идоли, примери, вдъхновители?

Герак: Джиджи и Папа. Те много вдъхновяват. Особено с редакциите си. По пет, шест пъти ми връщат един текст. Тук може да напишеш в скоби смее се.

Папа: Маркес. Защото пише това, което си въобразявам. Ъпдайк. Защото пише красиво. И Вирджиия Улф, защото ми се ще да пиша, докато се влюбя в някоя лесбийка и не се самоубия.

Герак: Солженицин. Защото умее да хваща социалните прослойки.

Джиджи: Аз съм по-семпъл човек. Хемингуей, Керуак, понякога Бъроуз. Но по-скоро моето вдъхновение идва от музиката. Дали ще прочета „Видения за Коди“ или ще слушам песен на „Morphine” горе-долу е еднакво като ефект върху мен.

Как искахте да се получи draft? Към какво се стремяхте първоначално?

Герак: Към хаос. Защото реално хаосът е най-структурираното нещо, поне за мен.

Джиджи: Аз се стремях, както и всеки от нас, към съвършенство, което е абсолютно недостижимо. И точно поради този факт се стремим към него. Стремяхме се също към хората, естествено, защото за тях го правим. Не го правим за нас това списание.

Папа: Към хората и към това да е красиво, да е естетически издържано, да е приятно за гледане, за пипане. Да е лесно за влюбване.

А как в действителност се получи? Смятате ли, че първоначалните ви идеи и стремежи се реализираха или по-скоро има още накъде?

Герак: Първоначалните идеи не се получиха съвсем. Чисто визуално ако се бяха получили, нямаше да стигнем до печатница (смее се). Еволюираха и станаха нещо по-хубаво.

Папа: Да кажем, че са пораснали. Но има още накъде.

Джиджи: Точно за това е пилотен, а не първи брой. Ние продължаваме да експериментирате и да развиваме идеи. До края това ще бъде един много забавен експеримент. Винаги може повече. Това не покрива даже и 1/3 (Герак: Каква една трета, то е капка в океана?!) от това, което ние търсим като цялостна концепция за нещата. Гледаме да се получи пир за очите и за душата.

Това е първото ви списание. Страшен ли е „пъвият път“?

Джиджи: Първият път боли. Но не, не беше страшно, а по-скоро беше готино.

Герак: Болеше, но не беше страшно.

Папа: Страшно е, ако свърши бързо. Беше приключение. Още е.

За финал – по едно изречение в бъдеще време. Нещо за бъдещето на draft?

Джиджи: Кажи, Папа, ти си падаш по врачки.

Папа: Аз не казах всичко за удоволствието и удовлетворението. Удовлетворение за мен е когато Джиджи и Герак застанат и ми кажат, че някой приятел на техен приятел е оценил това, което правим. Удовлетворение е, когато до мен стигне информация, че хората се радват на инстаграм профила ни или на фейсбук страницата и на текстовете там, които са различни от тези в списанието. Идва един момент, когато осъзнаваш, че това нещо си струва. И много ще се радвам draft да продължава да носи такова удовлетворение за мен.

Джиджи: draft ще бъде.

Герак: draft ще пребъде.

Всички: draft ще бъде draft.

1|2