Разкази на един млад изследовател от близо и далеч

Мечтаете ли да общувате свободно с интелигентни и ерудирани хора от цял свят? Какви са разликите в методите на обучение в различните страни? Какви са техните предимства? На всички тези въпроси, пък и на много повече може да ви отговори Даниел Пенев.

daniel-penev-8

Даниел Пенев – Личен архив

Той е на 22 години и има бакалавърска степен по журналистика и политически науки и международни отношения от Американския университет в България. В момента прави едногодишна магистърска програма по международни отношения в Централноевропейския университет в Будапеща, Унгария. Правил е стажове в Dnevnik.bg, bTV и Reduta.bg, както и в офиса на българския евродепутат Мария Габриел в Европейския парламент в Брюксел, Белгия.

Избрахме именно него за наш събеседник, защото е един от малкото младежи у нас на тази възраст, които са успели да се възползват от възможностите за интернационално обучение на различни програми у нас и в чужбина. Освен това, той е активен читател и има завидни познания както за световно известни автори, така и за не чак толкова познати.

През последните няколко години Даниел участва в различни обменни програми и обучения във Великобритания, Германия, Белгия, Исландия, Франция, Чехия и Турция. Има множество публикувани текстове в онлайн и печатни медии. От около година пише активно за сайта TrueStory.bg. От март тази година Даниел е асоцииран член на Асоциация на европейските журналисти – България (АЕЖ-България).

Дани е като своеобразен справочник за всичко, от което се нуждаят търсещите и развиващите се хора в България. Затова и първият ни въпрос към него е: Какво е общото между нуждите на развиващите се хора в България и колко време му отнема на Дани да опознае хората от дадена нация?

А ето какво смята той: „Всичко зависи от теб, от твоите нагласи и отношение, както и от желанието ти да изследваш, да се изучаваш. Езикът също е фактор. В Англия можех да ходя и на театър, но в Германия, например – не. Винаги е хубаво да имаш познат в дадена страна, който да ти помага, но не е задължително“

Казва също, че за разлика от много други българи, той никога не е усещал негативизъм  към себе си, дори напротив. Според него отношението към книгите изключително много влияе на поведението на хората, говори много за тяхното възпитание и култура.

lake-me-2

Исландия (юли 2016 г.) – Личен архив

„Особено в Исландия изключително много си личи, че напредъкът им се дължи на четенето на литература и на информирането като цяло. В Исландия има много малък брой необразовани хора на глава от населението. Тяхното чувство като колектив им помага изключително много. Те искат да са независими, защото са една много малка нация, но и искат да си помагат с целия свят. Освен всичко друго те са и една от най-мирните нации в света, така че те са доказателство, че книгите, които четеш помагат да вникнеш надълбоко и да се замислиш за екзистенциални проблеми, отношения между хора, ценности.“, споделя Дани и добавя, че това далеч не важи само за Исландия. Защо напредъкът им да се дължи на четенето ли? Отговорът му е много прост!

„Културата им е комбинация от история и държавна политика (през Средновековието са се събирали около огньове и са чели, там децата са се учили да четат и да пишат). Навикът им на четене е като символ на семейството, на тяхната общност. В последните векове хората четат по отделно. Програмите в училищата там включват изключително много литература както национална, така и чуждестранна. Разчитат и подкрепят исландските автори, дори и да не произвеждат най-качествените четива. Държавата им финансира две специални програми чрез Исландския литературен център – едната подпомага превеждането от най-различни езици и друга, която подпомага превеждането на исландска литература в чужбина. Тези програми помагат също на авторите да пътуват и да си представят книгите в цял свят, канят преводачи в Исландия и правят конкурси.“

„Това е хубавото на пътуванията и на обученията в чужбина. Самата комуникация, лекциите, разговорите с хората на пазара. Всичко това помага да опознаеш манталитета им. Това пък ти дава поглед да се върнеш назад и да погледнеш какви сме ние, българите. С нас, например е изключително лесно да се общува. В Англия да речем са толерантни, приветливи, но има известна дистанция. Хубавото на исландците е тънкото им чувство за хумор и това, че никой не се мисли за богоизбран.“

Даниел разказва, че чувството за равенство се усеща най-вече по време на обученията. Според него те съществено се отличават от методите на образование в България.

Учителите, с които съм работил, винаги са се превръщали в мои приятели. Говорим си на малко име, пишем си във Фейсбук. По всяко време мога да поискам от тях съвет, който няма нищо общо с предмета им на преподаване. Самите ми обучители споделят, че ако искат да бъдат достатъчно добри, трябва да се усъвършенстват постоянно. Обучението в Англия, Германия, Исландия и навсякъде другаде, където съм бил е интердисциплинарно. Преподавателите препоръчват академична литература, но много често и фантастични романи. Те вярват, че вторият вид книги също изключително много допринася за личностното им развитие в различните дисциплини.

„През хубави книги, било то художествена или нехудожествена литература, човек може да пътува навсякъде по света безплатно.”

183498_b

Източник: Helikon.BG

Доказателство за това са четивата, които те препоръчват на учениците и студентите си. Даниел споменава две заглавия – “Хиперион” на Дан Симънс и „Да имаш или да бъдеш“ от Ерих Фром.

Разказва още, че самият той също се старае да чете, редувайки художествена с нехудожествена литература, а в списъка му с любими заглавия, откривам четива като „1984“ и „Фермата за животни“ на Джордж Оруел, „Той пак е тук“ от Тимур Вермеш, „Кривата на щастието“ от Иво Иванов, „Аз още броя дните“ от Георги Бърдаров, „Милион години в един ден: любопитна история на ежедневието от Каменната епоха до наши дни“ от Грег Дженър е още много други.

На въпроса как подбира личната си библиотека, той отговаря така: „Трябва да ме грабне темата на първо място, а след това и като стил. Обичам, когато авторът пише за нещо, което е адски лично за него, защото тогава той предава чувства и емоция, която може да стигне и до мен“.

Според Даниел Пенев основната идея в страни като Германия и Исландия е образованието да е максимално достъпно. Той мечтае да посети и Финландия именно, защото там със закон са забранени частните образователни институции, но за сметка на това нивото в държавните е изключително високо.

Несъмнено разказите от близо и далеч  на този млад изследовател вдъхновяват мнозина да протегнат ръка към книгата или към картата и да отбележат своята следваща дестинация – било то реална, или измежду страниците. А какво кара него да продължава да изследва света около себе си?

„Четенето и пътуването се допълват взаимно и трябва да вървят ръка за ръка. През хубави книги, било то художествена или нехудожествена литература, човек може да пътува навсякъде по света безплатно или на много ниска цена, да изследва култури и да опознава ценности, модели на поведение и нравствени норми. Същевременно обаче всяко пътуване е безценно и аз лично смятам, че една от най-големите привилегии в живота ми досега е това, че имам възможността, благодарение на различни програми и стипендии за обучение, да посещавам различни точки на света, да завързвам приятелства с хора от повече и по-малко екзотични страни и да научавам както за техните култури, така и за родната ми България.

Когато учиш или работиш в чужбина или просто прекараш един по-дълъг период извън родината, всеки един миг учиш нещо, самите условия те карат да го правиш, защото когато си в по-малко позната среда, инстинкивно забелязваш и мислиш за елементи от своя живот и среда, които често игнорираш у дома.“

dscn0992

Във впечатляващата градска библиотека в Щутгарт, Германия (март 2014 г.) – Личен Архив

Вече чухте разказа на Дани!

Коя е вашата следваща дестинация?

Автор: Нанси Борисова

Стажанти на
За втора поредна година “Под Моста” организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to