Умиращият лебед си отиде: 10 мисли, които ни сподели Мая Плисецкая

03.05.2015


Вчера от този свят си отиде Мая Плисецкая. Неизбежно е да си представиш смъртта й върху музиката на Камий Сен-Санс от „Карнавал на животните“ ако поне веднъж си повярвал на предсмъртния танц на умиращия лебед, незабравимото движение на ръцете й, докосващо дори от малкия отрязък, който ти дава екранът на телевизора. Плисецкая създаваше живот на сцената по Станиславски – не даваше илюзия за живот, а самия живот. В този смисъл Плисецкая е умирала 500 пъти. И никога.
plisetskayaИспанският сайт Clarin.com e подбрал 10 мисли на „кралицата на въздуха”, които превеждаме за вас, защото вярваме, че размислите са по-важни от фактите.

„Ако изкуството е наистина добро, то е разбираемо за всеки.“

„Никога не съм танцувала нещо, което не ми харесва. Ако човек мисли, че прави жертви, най-доброто за него е да се отдаде на нещо друго. Ако пък иска просто да се наслаждава, да седне и да изпие една бира.”

„В моя случай, може да се каже, ме използваха като икона на комунизма. Направиха това, което трябваше. С мен забавляваха тези, които дойдоха от другата страна на Желязната завеса. Дойдоха в Москва, за да ги забавлявам с „Лебедово езеро”. Забавляваха ги с мен, а не ме пускаха да изляза извън Русия.”

„Модерният балет е забранена в Съветския съюз, защото това е в противоречие с социалистическия реализъм. В тоталитарните режими винаги са предпочитани пуританството, вероятно защото еротиката и страстта крият нещо напълно неконтролируемо“.

„Винаги съм танцувала за другите. Лично аз не се нуждая от танци. Никога не бих танцувала за себе си. Понякога го правя за мъжа ми, когато той свири на пиано.“
968full-maya-plisetskaya„Благодарна съм на съдбата: Научих се да работя това, което искам, бях действена, правеха хореографии за мен и не се наложи да умра от глад.”

„Обичам публиката, която идва за първи път в живота си на балет. Презирам затворени специалисти. Никой от тях не казва истината „.

„Никога не съм работила, аз танцувах. И това за мен е забавление. Краката ми не са уморени.“

„Не трябва да танцуваш С музиката, трябва да танцуваш музиката.”

„Или децата, или професията. Предпочетох професията. Целият свят може да има деца, но не целият свят може да танцува.”

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаАра Маликян и "Royal Garage" – от гаражите на Ливан до голямата сцена05.03.2020

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Любовникът от Zanziбар“ или когато щастието е по-близо, отколкото си мислимТеатър