Музика

Албумите, с които ще запомня 2020-а

05.01.2021

Нарочно изчаквах да мине и декември, за да бъдем коректни към всеки, който е взел странното решение да издава нещо различно от коледен албум през този месец.

Длъжен съм да кажа, че тези 5 албума са повече моя субективен вкус, отколкото нещо друго. Всъщност, как изобщо селекция за музика би могла да бъде нещо различно от субективна прищявка? Да, има някои критерии, които се гледат, но изкуството не подлежи на фиксирана категоризация. Особено музиката.

Mac Miller – Circles

„Circles“ е предсмъртното писмо на Mac Miller. Няма да крия, че обичам този артист и че намирам смъртта му за огромна загуба за съвременната музика. В „Swimming“ музиката му звучеше все едно търси фара, на който да се чувства отново комфортно и добре. В „Circles“ звучи все едно е успял да го намери. Албумът е прекрасен, слуша се много пъти и е може би най-доброто, като цялостен проект, което Mac Miller е правил. 10/10.

Tame Impala – The Slow Rush

Невероятно е как истинските артисти непрекъснато пренасочват вниманието си, моделират стила си, но винаги запазват остър фокус върху художествената цялост на своите проекти. Кевин Паркър е артист от друга величина, който успява да преобразува поп музиката така, че да съответства на неговата визия за изкуство. Като отделен филтър за музика е. Слушайте този албум. Няколко пъти.

The Strokes – The New Abnormal

Ако има албум, с който ще запомня тези дни на изолация, то това е The New Abnormal. Обичам The Strokes и 7-годишното чакане си заслужаваше. Албумът е продуциран от легендарния Рик Рубин и носи звученето на безразсъдна и откровена младост. Която съчетана с опита на музикантите и техния продуцент – звучи перфектно красиво.

Thundercat – It Is What It Is

Четвъртият и по мое мнение най-добър албум на Thundercat. Истинска наслада. Мек соул, дързък фюжън джаз , хубави текстове и много солидна продукция. Участие в албума имат и Childish Gambino, Ty Dolla $ign, Steve Arrington, Zack Fox, Steve Lacy, Lil B.

Nduduzo Makhathini – Modes of Communication: Letters From The Underworlds

Южноафрикански джаз. Знаменит Blue Note дебют. Едно от откритията ми този месец. Пианото на Makhathini напомня на McCoy Tyner. Като композитор – успява да балансира между турбулентност и спокойствие. В албумът се включва и Logan Richardson (алт-саксофон), който добавя необходимото. Без съмнение, този албум ще увеличи международната аудитория на Makhathini, която той заслужава.

Giveon – Take Time

Giveon е със сигурност един от дебютите в R&B-то (а и не само), с които ще помним 2020-а. Рядка дълбочина на гласа. Продуцентски си мисля, че албумът му можеше да по-майсторски направен (но да не забравяме, че е дебют), но самият Giveon компенсира с изключителния си глас. Малко по-късно през годината се появи и майсторско EP, което Giveon затвърди мястото си на сцената. А и в тази селекция.

Parfume Genius – Set My Heart on Fire Immediately

Майк Хадреас (известен още като Parfume Genius) ни вкарва в дълбокото. Не че някой е очаквал и друго. Set my heart on fire immediately е албум, който получи изключително позитивна критика. Има толкова много нюанси в тази продукция. И всяка песен си има своята индивидуалност. Събрани в албум – всички тези индивидуалности образуват пътешествие, към което ще искате да се връщате непрекъснато. Особено вечер, между 23:00 и 03:00.

Rolling Blackouts Coastal Fever – Sideways to New Italy

Австралийската инди рок група е абсолютно бижу. Това е вторият им албум и не спирам да го слушам. Няма съмнение, че инерцията, която набират ще доведе до невероятни лайвове, когато всичко отново можем да се наслаждаваме на музиката както подобава. Този албум е толкова добър, че прави Hope Downs да изглежд като загрявка.

HONNE – no song without you

Инди-поп дуото HONNE пуснаха своя трети албум, който отново е прекрасен за слушане. Имам чувството, че е направен специално за стоене вкъщи, chill и наслаждаване на живота. Песните в албума все едно те прегръщат през цялото време. Създават усещане за къщата от детството. Поне за мен. А HONNE никога не ме разочароват.

Lianne La Havas – Lianne La Havas

Не познавам човек, който да е бил на мнение, че това ще бъде слаб албум. Лиан е прекрасна, даже това, че е кръстила третия си албум на себе си, не е нещо, което да може да ни подразни. Bittersweet е тотален хит. Завладяваща музика и един от най-добрите R&B албуми през тази година. (а през тази 2020-та имахме нужда от добра R&B музика).

Glass Animals – Dreamland

Glass Animals са създали своя собствена география, обединявайки най-доброто, което са показвали в предходните си продукции. Албумът излезе в началото на август, пасвайки идеално на разгара на летния сезон. Харесвам, че целият албум е измислен и има логика, последователност и концепция в цялостното му изграждане.

Yellow Days – A Day in a Yellow Beat

Дългогодишните фенове да не се стряскат – да, албумът звучи по-различно, но пък колко по-различно може да звучи в основите си една песен на Yellow Days? Признавам си, че съм му огромен фен и е едно от любимите ми Soundcloud открития. Без съмнение, милениалската тревожност е все още там, но мелодията е еволюирала и звучи много по-комплексно и зряло. Може би ми липсва още малко от обичайната суровост на вокалите, но пък във всяко парче от албума (има цели 19 песни) се намира нещо, което да впечатли.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян Симеонов5 албума от февруари, които трябва да слушате15.03.2020

Още от Под Моста

Деница ДимитроваКино и избори: 7 филма за вота, който определя животиКино