Музика

В кръговете на Мак Милър

23.11.2020

Когато Мак Милър почина през 2018 г., повечето му фенове останаха с чувството, че са загубили не любим артист, а приятел. Песните му са точно като разговор с такъв – напълно искрени и открити, без следа от фалш.

Споделя със слушателя мислите, усещанията и ценностите си, което му помогна да се нареди начело на много лични класации за краткото време, в което беше част от хип-хоп сцената.

Проследявайки настроението и темите в отделните етапи на кариерата му, можем до голяма степен да разберем как се развива и животът му отвъд музиката.

Еволюира с всеки изминал албум, като с времето обръща все по-голямо внимание на инструменталите. До такава степен, че последният му албум „Circles” на моменти прилича повече на част от дискографията на Джак Джонсън, отколкото на рап LP.

Връщайки се към първите му песни, откриваме съвсем различен изпълнител. Мак Милър започва да пише песни още на 6 години, научава се да свири на китара, пиано, барабани и бас. На 8 започва да пише рап текстове, а на 15 вече е решен, че иска да отдаде живота си на това.

Съвсем разбираемо първоначално темите, които засяга, не са кой знае колко задълбочени. Пропуска часове, наслаждава се на свободата и безгрижието на тийнейджърските години и това се рефлектира върху музиката му.

Благодарение на факта, че един от най-добрите му приятели се занимава с режисура, набляга много на клиповете към песните си и се превръща в един от първите големи хитове в Youtube.

След поредица от EP-та, през 2011 година вади дебютния си албум „Blue Slide Park„, който го извежда до №1 в класациите на Billboard. Същевременно обаче е посрещнат от не особено ласкави ревюта от критиците – Pitchfork му дават най-ниската възможна оценка (1).

Откъсване от детството

Именно неочакваният негативен отзвук, преместването на Мак Милър в Лос Анджелис и обръщането към по-тежки наркотици провокират промяна в живота и музиката му. В същото време новата среда от артисти, в която попада, му помага да развие уменията си като рапър и продуцент. Вниманието му към инструменталите също се задълбочава все повече.

От всички неща, към които някога съм бил пристрастен, музиката е най-лудото. Дотолкова ѝ се отдавам, че всичко друго в живота ми изчезва.

Мак Милър пред Billboard

В „Macadelic“ откриваме един малко по-софистициран и мрачен Мак, а в инструменталите се появяват редица препратки, включително към „Lucy in the Sky With Diamonds“ на The Beatles в началото на „Loud„.

През 2012 година Милър издава албумът EP-то „You“ под псевдонима Larry Lovestein. Чрез него бяха за момент от рапа и изразява любовта си към джаза.

Ако търсим най-тъмната точка от кариерата му, това несъмнено е „Faces„. Там той говори напълно открито за проблемите си с наркотиците и неведнъж споменава възможността да предозира в даден момент.

Зависимостта му достига най-тежките си измерения по време на европейското промо турне, но легендарният продуцент Рик Рубин се намесва и изиграва ключова роля в неутрализирането на ситуацията. С негова помощ Мак Милър прекарва трезвен около месец. Това се отразява положително и върху психиката му, а когато в животът му настъпи промяна, такава е неизбежна и в музиката му.

GO:OD AM

Исках този албум да носи усещането на глътка свеж въздух. Много от музиката, която правя в последно време, е по-мрачна и тъжна, депресивна, ако щете. Исках този албум да олицетворява раздялата с тези неща.

Мак Милър пред Лари Кинг
Снимка: Dave Rosenblum / CC BY-NC-ND 2.0

„GO:OD AM“ носи много по-различна атмосфера от „Faces“, получава добри оценки от критиците и го извежда до №4 в Billboard 200. Макар да е най-силният му албум до момента, следващите три, според мен, са нива над всичко друго, което е правил.

Макар бързо отново да се обръща към наркотиците, следват някои от най-щастливите му месеци. През 2016 година обявява официално връзката си с Ариана Гранде и за пореден път преживяванията му водят до завой в професионален план.

Осъзнава, че до този момент почти няма песни за любов. „The Devine Feminineе посветен не само на Гранде, но и уроците, които е получил от жените в живота си до момента. Албумът съдържа някои от най-добрите му парчета. Anderson .paak се включва за „Dang!“, участват също Кендрик Ламар, Ариана и редица други изпълнители, а Кейон Харолд записва тромпета за „Stay“, която продължава да ми бъде рингтон години по-късно.

Swimming

Последните му два албума вървят ръка за ръка, въпреки че Мак Милър издаде единия приживе, а другия получихме след като вече си бе заминал.

Swimming“ е пълен с хитове и няма слаба песен. Техниката му на рапиране вече няма нищо общо с ранните му години. Нарежда думите много по-полегато, сякаш ти говори, отпуснал се в отсрещното кресло.

За мен „Small Worlds“ и конкретно последният ѝ куплет са ясен пример за това, което късните неща на Мак представляват:

Yeah, nine times out of ten I get it wrong
That’s why I wrote this song, tell myself to hold on
I can feel my fingers slippin’
In a motherfuckin’ instant I’ll be gone

Въпреки тежките теми в последните си албуми Мак Милър успява да остави приятен послевкус чрез песните си. Макар да адресира проблемите открито и да е наясно, че могат да доведат до злощастен край, той ни напомня, че трябва да се наслаждаваме на живота, вместо да се оставяме да бъдем погълнати от тревоги.

Ooh, I’ve been a fool but it’s cool, that’s what human beings do
Keep your eyes to the sky, never glued to your shoes
Guess there was a time when my mind was consumed
But the sun comin’ out now, clouds start to move
Don’t tell me nothin’ but the truth
I’m tired, I don’t got a spare second
Win or lose, win or lose
I don’t keep count, nobody checkin’

Музиката е все по-мелодична, като в „2009“ например държи непременно да присъстват различни струнни инструменти.

Circles

Всичко това е перфектен преход към албума, който никой не очакваше. Малко повече от година след смъртта му, в началото на 2020 семейството на Мак Милър обяви, че „Swimming“ е бил планиран като едно цяло със следващия му проект, който е почти завършен. „Circles“ бяга още повече от класическия хип-хоп и се потапя в други стилове.

По време на записите на неиздадения си албум рапърът работи с продуцентът Джон Брайън, автор на саундтраковете към филми като „Eternal Sunshine of the Spotless Mind“, „Magnolia“ и „Lady Bird“. Макар да има опит с изпълнители като Kanye West, Frank Ocean и Beyonce, Брайън споделя, че отдавна не е бил толкова развълнуван от колаборацията си с друг артист.

Имайки предвид колко са добри „Swimming“ и „Circles“ и как всеки следващ проект надгражда предишния, трудно можем да си представим докъде можеше да се развие потенциалът на Мак.

Първият беше номиниран за „Най-добър рап албум“ на наградите Грами през 2019 г.. Вторият е считан за един от фаворитите за номинация и евентуален успех в категория „Най-добър алтернативен албум“ през 2021 година.

Въпреки че историята на Мак Милър няма своя щастлив край, поне можем да бъдем благодарни, че станахме свидетели на еволюцията на момчето от Питсбърг, което някога бе критикувано, че прави плоски и повърхностни песни, а в края на кариерата си успяваше да докосва слушателите с лекота.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Габриела Канджева“War In My Mind” на Бет Харт: изповед за силата да бъдеш себе си19.11.2019

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от юли, които трябва да слушатеМузика