Музика

Inhaler и албумът, който разказва истории

15.07.2021

Автор: Вяра Николова

Нали знаете, че най-прекрасните неща са тези, на които се натъкваме съвсем случайно? По този начин се запознах с една от любимите си групи – Inhaler. Тя е различна, не се спира да твори в различни музикални стилове и е способна да ни изненада със своето творчество по всяко време. Така става не само в последната песен, която издаде преди дни – “Totally”, но и в албума, който излезе на 9 юли тази година. Там виждаме познати песни като “It Won’t Always Be Like This”, “My Honest Face” и “Cheer Up Baby”, но и други, на които имаме възможност да се насладим за първи път. 

Идеята за група се ражда през 2012 година в училище. Тогава музикантите са все още деца, които споделят обща страст – любовта към музиката. Името Inhaler се появява обаче чак през 2015 година, когато се формира и познатият ни днес състав – Илайджа Хюсън (вокал и китара), Джош Дженкинсън (китара), Робърт Кийтинг (бас), Райън Макмеън (барабани). 

В началото всичко сякаш е на шега – момчета, които не се вписват сред останалите със странните си дрехи и музикален вкус, правят кавъри на песни. Но с времето те овладяват инструментите си, започват да композират сами музиката си и някъде там се ражда магията, наречена Inhaler. 

Първата си песен групата издава сама (“I want you”), след нея се появяват още парчета, които водят не само до успешни сингли и EP, но и до постижения в европейски музикални класации и награди. От деца с малък опит в музиката и в живота те се превръщат в личности, които откриват и изразяват себе си чрез своето творчество. 

Музиката, която Илайджа, Джош, Робърт и Райън правят, е пример за това, че рокът ще продължи да съществува не само чрез многото легендарни банди от изминалия век, но и чрез тези талантливи момчета. Те ще поддържат пламъка на това изкуство жив. Албумът носи името “It Won’t Always Be Like This” – едно послание, което вдъхва надежда.

Някои песни ни карат да танцуваме и ни зареждат с положителна емоция, други ни пренасят в едно по-различно пространство. Но 11-те части от това музикално пътешествие са обединени от едно – мисията на изпълнителите да създават качествена музика за своята аудитория. 

Първата песен от албума носи името на неговото заглавие. Това е песента, заради която се влюбих в Inhaler. Нейното различно звучене с музикални нотки от 90-те преобръщат представата ни за алтернативна музика. А гласът на Илайджа Хюсън, син на фронтмена на U2 – Боно, ни завладява и знаем, че винаги ще слушаме с удоволствие тази песен. В нея проличава и промяната в начина, по който се възприема творчеството на Inhaler. Създадена с цел да е песен, описваща трудна раздяла, с времето тя се превръща не само в опора на почитателите на бандата, но и в име на “It Won’t Always Be Like This” – нейния първи албум. 

Следва “My Honest Face”. Героят в нея е постоянно между искреността и лъжата. В песента музикантите засягат несигурността и страховете ни, социалните роли, които избираме и как понякога ни отнема време да намерим нашето “honest face”, нашето истинско Аз. Песента е актуална със своя смисъл и интересна със своето звучене. 

Още в първите думи на “Slide Out The Window” се усеща едно неудовлетворение от настоящето. Мелодията, думите, гласът на Илайджа действат хипнотизиращо. Песента навлиза дълбоко в главите ни и намираме много послания между редовете. А това, което се откроява, е как понякога решението на проблема е точно пред очите ни. Единствено трябва да го пуснем да си отиде, като се отворим към света. 

“Cheer Up Baby” е друга любима песен от дебюта на Inhaler. В интервю групата споделя, че целта им е тя да се превърне в “love letter” към всички фенове, които се чувстват отдалечени от културата и най-вече от музиката. И наистина не можем да намерим по-добро описание на тази прекрасна творба. Всеки преживява своя труден момент, но песента ще ни напомни, че в тези мигове имаме със сигурност един верен приятел – “Cheer up baby”. Той ще ни помогне да се изкачим отново и да намерим входа към едно пространство на музика, светлина и вдъхновение. 

“A Night On The Floor” и “My King Will Be Kind” са от песните, които излизат официално заедно с албума. В първата срещаме много препратки със събитията в САЩ. Inhaler създава тази песен, след като вижда как страната бездейства и не прави нищо, за да промени ситуацията, в която се намира. Групата не одобрява това и мисли за всички жертви на действителността. “A Night On The Floor” е една наистина различна песен, в която групата показва как изглежда светът през нейните очи. Дори и да не сме съгласни с думите им, момчетата успяват да ни карат да се замислим, за да има възможно най-малко пропилени нощи в живота ни. 

След по-сериозния пети трак, “My King Will Be Kind” ни връща в действителността. Започва с думите “How many times, I love you, baby?”, но с отминаващите минути виждаме, че смисълът на песента е доста по-дълбок от първоначалната ни представа. Понякога искаме още и още, забравяме, че винаги е нужен баланс и трябва да даваме в замяна. Подобна ситуация е представена в “My King Will Be Kind”. Героят ѝ сякаш не се вписва, но не иска да губи надежда, защото всяко нещо има две страни. И единствено трябва да погледнем от друга гледна точка. 

“When It Breaks” е вече позната песен. Докато слушаме, в главите ни се изгражда картина с буря, от която има два изхода – да се върнем към предишния свят, който само на пръв поглед е идеален, или да се възползваме от даденото ни време и да се преборим за нужните промени в обществото. Това казва Inhaler за “When It Breaks”. Сред съобщенията, които срещаме, е, че оценяваме това, което имаме, когато го изгубим. Песента е пусната през 2020 и както се досещате, е пряко свързана със събитията от тази година. Този мотив се среща и в други песни в “It Won’t Always Be Like This”

“Who’s Your Money On?” е друга доста интересна песен в албума на Inhaler, която прави впечатление със своя текст. В тази 6-минутна песен се говори за изгубения шанс, за високите стени, които сами изграждаме и за парите, но как Inhaler интерпретира тази тема (и не само), ще разберете в “Who’s Your Money On”. 

“Totally” е от тези песни, с които Inhaler бяга от своя стил и така интересът ни към групата става още по-голям. Започва с думите “I am totally blind, You are totally deaf” и с това любопитството какво е посланието на тази песен ни държи до края. В парчето срещаме едно постоянно разминаване. Каквото и да се случва на героя в “Totally”, в живота му винаги има едно “но”. Това най-вероятно е и причината в припева той да пита не веднъж “why does it hurt me so much”. 

В отбора на непознатите досега песни попадат и “Strange Time To Be Alive” и “In My Sleep”. “Strange Time To Be Alive” е най-кратката песен в албума. Но дори продължителността ѝ да е само минута и пет секунди, тя се превръща в плавен преход към финала на тази разходка из творчеството на Илайджа Хюсън, Джош Дженкинсън, Робърт Кийтинг и Райън Макмеън.  

“In My Sleep” е последната песен. Тя събира в себе си среднощните размисли, които понякога човек има в късните часове на денонощието. Докато слушаме, в съзнанието ни изникват всички мигове, в които сме се чувствали изгубени, лутащи се, замислени, замечтани, объркани. “Там” често се срещаме и с музиката – “in my sleep”.

В този дебютен албум имаме възможност да видим творческото и личностното развитие на четири момчета, обединени от общата си страст. Срещат се, докато са все още млади и търсещи себе си. Но с навлизането в дълбините на музикалната сфера у тях се заражда нужда да засягат и различни теми от обществото. Освен историята за несподелената любов в “It Won’t Always Be Like This” виждаме и песни, в които групата говори за трудностите на хората не само във време на пандемия, но и изобщо. “Slide Out The Window” е творбата, за която Джош Дженкинсън разказва, че е първата, накарала го да се почувства зрял. 

“Песните растат заедно с нас” – друго откровение на Илайджа Хюсън. И дори чрез музиката да описват своя собствен живот, творбите им се превръщат в универсални мелодии, в които се припознават всички фенове на групата. Ако случайно не сте сред тях, след този албум това със сигурност ще се промени. 

За Inhaler музиката е мисия и дълг към обществото, начин да се остави смислено послание и следа. И дори музикантите да започва като една обикновена ученическа банда, пътят пред тях е дълъг, защото в Илайджа, Джош, Робърт и Райън срещаме хъс, талант, вдъхновение, желание да създават докосваща музика. А това е ключът към всеки успех – и в музиката, и в живота.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян Симеонов5 албума от юли, които трябва да слушате17.08.2021

Още от Под Моста

Стажанти на "Под Моста"Джон Ленън и “Imagine”: една мечта, поднесена под формата на песенМузика