Разказ за „Ериней“ – музикантите от Средновековието

25.11.2014

Невероятно съчетание от средновековни и фолклорни елементи, ориенталски влияния, митове и легенди на различни народи и най-странни и разнородни музикални инструменти – всичко това заедно работи като добре смазана машина в неочаквано приятен и омайващ синхрон, наречен „Ериней”. Музикантите зад това име знаят как умело да боравят с различното, така че стилът им веднага да пленява слуха. А щом веднъж сте се поддали на изкушението да навлезете в древните истории и звуци на музиката им, „Ериней”, непременно ще ви изненада отново.

Малко повече за групата, за това, което ги вдъхновява и държи заедно, ни разказа една от вокалистките ѝ – Виктория Николова.
erney3Различни и запомнящи се, изпъкващи сред днешната комерсализация- как се роди Ериней, как се събрахте, какво ви вдъхнови?

Виктория: „Ериней“ стартира като един чисто акустичен проект под името „Сур“ през 2011 година. Заедно започват да свирят Здравко Пеев (уд), Никола Петров (бузуки) и Александър Николов (frame drum или бендир), които до ден днешен са основата на групата. И тримата са планинари и споделят интересите си към митове, легенди, тъмните векове и романите на Хауърд Лъвкрафт, ако не се лъжа за последното. В последствие към тях се присъединява Деница Серафимова (Irfan, ОМ) като вокал. Тя измисля името „Ериней“ и заедно записват първото си авторско парче „Златната ябълка“. Скоро след това групата е допълнена от Евгени Чакалов (флейти), който напусна преди време. През 2012 бях поканена като втори вокал и така започна всичко за мен. Няколко месеца по-късно останах сама, защото Деница излезе по майчинство и така се разделиха пътищата ни с нея. Миналата година групата започна отново да се разраства. Към нас се присъедини Иван Иванов (корнет, флейти). Тази година имахме още две прекрасни попълнения – Александра Шкодрова (вокали и гъдулка) и Андрей Стоев (перкусии и електроника). В момента сме 7 човека и е лудница – в добрия смисъл.
eriney2Как бихте определили звученето си?

Няма точно определение на звученето. Не и когато правим толкова разнообразна музика. Но заради преобладаващите фолклорни елементи, най-вече се определяме като нео-фолк група. Това течение все още е ъндърграунд в България.

Разкажете ни повече за влиянията върху вашата музика – какво ви вдъхновява?

Вдъхновението идва от много места. Ако тръгнем от тъмните векове и ранното Средновековие с тъкмо заформящите се музикални форми на религиозна тематика, минаваме през фолклора и традициите на народи от Скандинавието до Близкия изток – много разнообразни интереси ни свързват. В голяма степен черпим вдъхновение от родните легенди, приказки, обичаи и не на последно място – може би в основата на всичко е природата. Вдъхновяваме се още и от групи като Faun, Wardruna, Исихия, Ирфан и редица други.

Всички свирите на различни музикални инструменти – някои от тях дори почти неизвестни в България – как успявате да се съчетаете, да постигнете синхрон?

Трудно, но успешно се получава комбинирането на всичко. Изисква много работа и добро ухо, в случая – много уши, защото например звука на средновековния корнет е много специфичен и не се съчетава добре във всеки вид музика. Но това е дреболия, когато засвирим, някак се нагаждаме един с друг и става истинска магия. Търсим златната среда най-често.
eriney1Има ли интерес към тази музика?

Интерес има, все по-голям. Откакто започнахме да свирим на живо имаме една стабилна публика, на която искрено благодарим, че е с нас на почти всеки концерт и се разраства все повече! Последното голямо събитие в жанра, на което свирихме, беше „София Фюжън Фест“, организиран в два поредни дни от Концерти.бг, в MixTape 5. Там до последно не знаехме колко човека ще посетят събитието, но и не беше изненада, че накрая клубът се пръскаше по шевовете.

Често сте канени на различни музикални фестивали – как протичат те? Разкажете ни някоя интересна история.

Всяко участие само по себе си е една интересна история. Приготовленията, самото събитие. Участието ни на „Беглика фест“ тази година беше придружено от прекрасната атмосфера в сърцето на Родопите, сред огромната позитивна енергия, която струеше от всички страни и хора на фестивала. Съпътствано с приключенски дух, разбира се – разбитите пътища, сложната организация около пътуванията, контузени инструменти, пороен дъжд, непослушни кучета и още куп неща. Беше приключение, но ние заради това сме заедно.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Делиян МариновРокендрол - ама като през 80-те (интервю с Chainsaw Babies)11.04.2016

Още от Под Моста

Габриела КанджеваЛюбимите ни блус кавъри на Бет ХартМузика