Разнообразието в усещанията за разнообразие в стиловете – Интервю с TDK

Интервю с група TDK

Напоследък ставаме свидетели на едно мощно движение в родната музикална ъндърграунд сцена. Напук на ширещите се чалга и поп изпълнители, виждаме не само появата, но и постепенното утвърждаване на млади рок изпълнители, които не просто творят извън комерсиалните жанрове, а и предлагат свои собствени миксове между стилове и интерпретации. В „Града под тепетата“ се ражда един интересен състав, за чиято музика смело може да се каже, че е различна. Винаги съм смятал, че бъдещето на твърдите жанрове е в алтернативните им течения и в иновации, в откъсването от традиционното, което, макар че дава на изпълнителите поле на несигурност, им осигурява и свобода да развихрят таланта и въображението си. Едни от носителите на това бъдеще са момчетата от ТДК, с чието творчество всъщност се запознах наскоро. Буди силно впечатление активният концертен живот, който групата води, като участията ѝ не са само самостоятелни. Неотдавна съставът взе участие и в набиращия популярност Wrong Fest. Като стил биват определени като алтернативен рок, с огромни дози стоунър и ню уейв. Още по-интересното за ТДК е, че в музиката им се застъпват и фолклорни мотиви. Съдейки обаче по нарастващата им фен база, може да се каже, че такава жанрова колаборация е повече от успешна. А ТДК са в разцвета на младостта и силите си.

За „Под моста“ имаме удоволствието да Ви представим интервю с тях, в което ще си говорим както за творческия им път, така и за различни теми от музикалната сцена.

Photo1

Под Моста: Здравейте! И благодаря за интервюто. Сигурно за група, която се развива динамично, 2012 година е колкото близо, толкова и далече. Разкажете повече за основаването на състава?

ТДК: Здравейте на вас и на вашите читатели. Вероятно сформирането на бандата може да се погледне в два смисъла. Единият е чисто функционален – историята за това как няколко души, които имат определени умения и интереси, се оказват на едно и също място по едно и също време и започват някаква съвместна дейност. Другият е по-абстрактният път, който е фокусиран върху това, през което е преминал всеки един от членовете, как се е развил, какво го е ранявало, радвало и т.н. Истината е, че ние просто се намерихме. Пред входа на един блок, в един парк, в един телефонен разговор, в главните роли на няколко романа и така. Малко или много все още сме в 2012 г.

ПМ: Кое е това, което прави отделните членове на състава едно цяло?

ТДК1: Множество
ТДК2: оргазми
ТДК3: междуметия
ТДК4: кво?
ТДК5: Аз

Така и всъщност не разбрахме.

ПМ: Как се решихте на тази пъстра комбинация от жанрове, в която да творите песните си.

ТДК: Изключително приятен въпрос. Всъщност всеки човек (почти) е съставен от много личности, които изграждат съдържанието зад заеманите в обществото роли. Във всекидневието си ние сме едни, втори, трети, четвърти и т.н., като всяка една от тези персони се оцветява в различна палитра от емоции. Тези емоции служат най-вече (в нашия случай) за създаването на музиката, която правим. Разнообразието в усещанията води до разнообразие в стиловете.

ПМ: Кои са основните неща, които ви вдъхновяват, както от живота, така и под формата на изкуство – като други изпълнители, книги или филми?

ТДК: Да отличим конкретно нечие изкуство ще доведе до пропуски, затова ще го кажем по-скоро така: вдъхновението най-вече идва от самите нас, от самите хора. Ние сме съставени от толкова много история, от толкова много спомени, че видим ли нещо в реалността, независимо дали е целенасочено създадено като изкуство, или не, и това нещо по някакъв начин хармонизира с някоя крива и мръсна бръмка в нас, то в този момент се ражда желанието за себеизразяване. Сякаш се осъществява химична реакция между вътрешното (душевното) и външното (вече обективираната реалност), което ражда синхрон – вдъхновението.

ПМ: За 4 години от създаването ви и активно участие в концертния живот на страната сте имали възможност добре да наблюдавате тенденциите сред почитателите. Според вас засилил ли се е интересът на почитателите към алтернативните жанрове?

ТДК: Действително това е може би правилно. Но обобщение като цяло за алтернативните жанрове и интересът към тях е трудно да се даде. Със сигурност се наблюдава разслояване на жанровете и все повече възможности за избор на различни направления, но горе-долу константен брой на интересуващи се, чийто състав постоянно се подменя, но като цифра се запазва в едни и същи граници. Със сигурност можем да твърдим, че към конкретни събития или представители на определени жанрове има засилващ се интерес, но като цяло за алтернативното е много трудно да се каже. Съвсем вероятно е в момента да сме на ръба, в който всичко ще стане алтернативно, което моментално ще го прави масово.

ПМ: Как виждате бъдещето на родната ъндърграунд сцена?

ТДК: Най-вероятно ще спре да съществува в този си вид – като всяко течение, като всеки период в историята и тя ще намери своя край. Както имаме няколко поколения български рок изпълнители, така и това ще бъде наречено някак и ще бъде обявено за свършило. В текущата си форма ъндърграунд сцената няма бъдеще, затова тя ще намери начин да се адаптира, като придаде нови качества на това, което я различава, и така да намери нова почва за съществуване. Така поне ни го говорят звездите.

ПМ: В песните си използвате фолклорни мотиви? Според вас има ли почва у нас за подобни музикални направления?

ТДК: Да, така е, привилегията, която имаме в следствие на това, че сме на такъв световен кръстопът (като страна), определено ни кара да се чувстваме добре и ни улеснява в собственото ни изразяване. Богатата ни народна музика е нескончаем извор. Колкото до това дали това има почва у нас, мислим, че историята вече е отсъдила. Тъй като българският фолклор има своите корени в историята на всяко човешко същество по нашите земи. Сякаш понякога кръвта ти кипи в размер 7/8. Човекът е многополастово същество, което директно отрежда мястото и на цвета на родния фолклор в емоционалната ни палитра.

ПМ: Текстовете ви са с остър социален контекст. Кои са нещата от родната действителност, които запалиха огъня във вас?

ТДК: Вероятно причината се корени някъде в детството, когато за пръв път сме се сблъскали с нещо изключително нелогично и несправедливо, което е продукт на власт или на някакъв друг вид принуда. Първото ни засрещане с думите „няма какво да направиш“. Това те ранява, оставя ти белег, който ти доживот носиш и, когато пак срещнеш нещо подобно, пак започва да те боли. Единственият начин да се справиш с тая болкае да я третираш, като се опитваш да си обясниш причините за несъоствествието между морала и действителността. И този опит за обяснение всъщност ражда текстовете, те са просто разсъждения.

Photo4


ПМ: Как може да бъде отслабен ефектът от масовата култура, която ежедневно поробва все повече и повече млади хора? Възможно ли е комерсиалната музика, чиито духовни и интелектуални стойностни са прекалено низки, да бъде изтласкана и изместена?

ТДК: Никак, но твърдението, че поробва повече и повече хора, не е възможно да е вярно. Точно заради разслояването на културите, за което споменахме по-горе, повечето информация води до повече възможности или поне осъзнаването, че съществуват такива. Достъпът до масовата култура е изключително улеснен, точно това я прави разпознаваема и лесна за избягване. Например вероятно през Средновековието, когато масовата култура е включвала да си крепостен селянин, е било доста по-трудно да се измъкнеш или въобще да не бъдеш въвлечен, защото просто не си имал други възможности, сиреч нямал си информация. Друг е въпросът, че анти-комформизмът си е масова култура сам по себе си. Доколкото ни касае комерсиалната музика, която виждаме само през огледален похлупак, защото сме алтернативни (смее се), тя може да се третира като информация, която води до по-лесен достъп до други култури.

ПМ: Да се върнем на музиката ви. Изготвяте ли си специална атмосфера, когато свирите и когато записвате?

ТДК: Качваме се на автобус 420, стигаме в 6 без 10 пред репетицонната – бивш склад в завод на границата на малцинствения квартал, става ни тежко, действителността е навсякъде, светът е твърде тежък, започваме да треперим по струните. Край.
ПМ: Макар да имате няколко официални записа, все още не сте издали официално албум? На какво се дължи това и могат ли почитателите ви да го очакват скоро?

ТДК: Вярно е, че нямаме албум и това е изцяло по наше желание. Времето за издаването му все още не беше настъпило… до този момент. Но още не сме решили титлата за албум на коя година да вземем – 2016 или 2017.

ПМ: Разкажете за най-култовите си участия, дарили ви с най-много и най-топли спомени?

ТДК: Спомняме си първо за една поляна в с. Царацово миналото лято, сред около 150 души и един милион комари на супер DIY феста, който с още няколко приятелски банди си спретнахме. Шаутаут за Васето.

Или в Пловдив, заедно с The Flying Detachment, когато след техния сет осветлението на цялата сцена отказа да работи и свирихме в претъпканото помещение, осветени от една 20ватова крушка.

Но сигурно най-паметният ни концерт беше в едно от пловдивските бомбоубежища, в което бяхме поканили около 30-ина души изцяло от уста на уста, които присъстваха на шоу, изнесено изцяло на един акумулатор, към който бяхме прикачили инструментите, едно дижариду, тамбура и наш акустичен сет, на около 50 метра дълбочина под едно от тепетата. Там впрочем често правехме ритуали за вдъхновение.

ПМ: А имали ли сте концерти, които считате за провал?

ТДК: Всичките.

ПМ: Наскоро мина Wrong Fest-а, разкажете повече за преживяването, което сте споделили, както с другите групи, така и с множеството почитатели.

ТДК: Бяхме пристигнали от предната вечер, за да чуем и първите концерти. Вечерта приключи с неуспешното търсене на „Чефо“. Успяхме да не победим на джаги барабаниста на Comasummer; басистът на Macrophone ни услужи с адаптер. Със Сашо от The Flying Detachment – биричка. Не можахме да се запознаем с чуждестранните изпълнители, защото никой от нас не говори английски, но пък изглеждаха много хубаво, басистката на група Yuck беше много красива. Като цяло за нас Wrong Fest е нещо като осъществена мечта, така че самото ни присъствие сред изпълнителите беше страхотно преживяване. Нямаме повече какво да желаем от това.

Почитателите повечето ги познавахме (и съответно ние им бяхме почитатели), а пък в компания с познати винаги е хубаво.

Photo3
ПМ: В разгара на лятото предстоят ли ви още участия и къде ще са те?

ТДК: Да, до момента – на 24 август с група „Кханъ“ в „Маймунарника“ (входът там ще е свободен) и на 27 август на „Мога Фест“ в Етрополе, което между друго означава „Камен град“ и с малко въображение на английски се превежда Stoner city, което пък е обещание за добро прекарване. Заповядайте!
ПМ: Какви са амбициите ви в дългосрочен план и с какво бихте искали да бъдете запомнени?

ТДК: Бъдещето не съществува, а ние сме постигнали абсолютно всичко, на което сме способни и което искаме.

ПМ: У нас е прекалено трудно за хората на изкуството да пробият. Според вас какво е нужно, за да може даден, било то музикант, художник или автор да пробие?

ТДК: Не е трудно, просто не трябва да си го поставяш за цел. Тогава не те интересува дали ще се случи, или не, а ако си го поставяш за цел, то тогава не правиш изкуство. Ако единствената ти нужда е да си сит и затова рисуваш, тогава ти трябва хляб в ръката, не четка. Ако нуждата ти да рисуваш е по-силна от тази да си сит, то тогава си се захванал с правилното нещо. Изкуството е истина, не е ли истина – публиката отхвърля творението, наричайки го продукт.

ПМ: А какъв съвет бихте дали на тези, които, впримчени в поредната трудност на пътя към успеха, са на път да се откажат, така че да им вдъхнете повече кураж?

ТДК: Тук няма успех, това не е състезание – или правиш това, което искаш да правиш, защото имаш нужда, или въобще не го правиш. В случая не става въпрос за избор – сега ще направя това, а не това, и ще ми се получи. Ако тази нужда за себеизразяване съществува, каквато и трудност да имаш, тя просто няма да има значение, защото начин винаги има. Ако е нужно, с изразян нокът по стената ще пишеш.

Но всъщност този въпрос изобщо не трябва да бъде задаван към нас, защото дори да приемем, че някъде там има „успех“, то ние със сигурност сме далеч от него.

ПМ: Какво е нужно за дадена творба, за да докосне сърцата на хората? Кои са най-важните съставки, които създателят ѝ трябва да прибави, за да я направи нещо повече?

ТДК: Истина – някакъв модел, някаква реалност – просто да е истинска.
ПМ: С какво се занимават членовете на TDK извън музиката?

ТДК: Всичко останало. Оцеляване, социални контакти…
ПМ: Сред нашите читатели има със сигурност такива, които досега не са чували за вас. Коя е първата ваша песен, която бихте им препоръчали да си пуснат?

ТДК: „НАРКОМПРОС“ със сигурност. В нея има всичко, което е ТДК.

Photo2

От фейсбук страницата на групата:

ТДК българска рок група, основана през 2012 година в град Пловдив.

Членове:

Никола Николов (вокали)

Марио Попов (китара/вокали)

Жаклин Дишлиев (китара)

Веселин Петров (баскитара)

Здравко Дочев (барабани)

Делиян Маринов

е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to