Музика

Манагуа, Виена и Пловдив: историята на група Heptagram

27.11.2019

Heptagram е едно от най-интересните явления в българската музика в момента. Преди няколко месеца проектът на Даниел Иванов дебютира като група на живо в София, а на 29.11 се завръщат столицата, защото им предстои да делят сцена с Krekhaus в Sofia Live Club. Преди дебютния им концерт успях да се срещна с Даниел, който ми разказа подробно за идеите зад музиката и развитието ѝ през годините. Този път получих възможност да разговарям и с останалите членове от Heptagram, за да можем да вникнем още по-дълбоко в историята на групата.

След като изслушах репетецията им с най-голямо удоволствие, с Даниел, Петър Йотов, Калоян Мартин Гевара Михалев, Борис Малеванов и Павел Павлов се насочихме към съседното студио.

Макар Heptagram да е създаден през 2007 г., трябва да изчакаме чак до октомври 2018 г., за да се появят и първите стъпки към превръщането му в лайв банда. След седем години съществуване Nu/Ance точно са се разделили, но въпреки това са на турне в Корея. Барабанистът им Борис не се справя добре с промяната на часовата зона и докато другите от групата спят, той влиза да си вземе душ. Случайно попада на видеото на ‘Angels’, което точно е излязло в интернет, и прекарва 30 минути в банята, без да може да вземе решение какво се случва. Следващата стъпка е да потърси Дани, който стои зад проекта:

„Казах си, че много исках да се запозная с него, но тогава осъзнах, че той няма нито Facebook, нито други социални мрежи. Това беше първото нещо, което ми направи впечатление отвъд музиката – офлайн е, но като се позаинтересуваш за проекта го намираш. Има човек, който през 2018 г. прави музика, хората го слушат, но го няма в социалните мрежи – нещо, с което се занимавам и при него всичко беше точно обратното на това, което съм учил и правя в работата си.“

Все пак открива електронната му поща, без да знае, че точно в този момент всъщност идеята на вокалиста за съставяне на банда вече се е зародила и той търси барабанист.

 „Аз бях брутален фен, преди да свиря с него. Първият мейл беше само, за да се изкефя, казах му кой съм. Когато ми отговори, реших да си пробвам късмета и той ми отвърна, че може да пробваме. Не влязох с идеята да правим група. Имах нужда да свиря с някого. С някой, който не познавам, който е извън моето обкръжение, който ще ми отвори други хоризонти, защото имах нужда да премина към нещо ново като музикант – да си седем години в една група, без да свириш с никой друг, малко те зацикля. Той ми помогна да се върна към музиката, защото бях в момент, в който бях решил да спра да свиря за банди, докато не се намеря.“

„Първо започнахме да свирим по веднъж в месеца. После този един път стана два пъти в месеца, три пъти… В един момент виждахме накъде отиват нещата. Дойде и каза „Направихме барабаните, което е най-сложното, дай да видим дали можем да направим група.“ Това, което много ми харесваше е, че той имаше ясна представа какви хора да търси и това помогна да се съберем.“

Всичко се развива много бързо, като в рамките на няколко месеца се събира цялата група. След барабаниста, идва време на Петър Йотов на китара, за който Даниел разказва:

 „Малко след като  с Боби започнахме, Петьо се прибра от Виена. Не се познавахме и един приятел в едно студио в Студентски град ми каза, че ще ме запознае с много добър китарист. Бяхме почерпени и вдъхновени,  очаквах да дойде Петьо „много добрия китарист“, с когото имам общи приятели от Пловдив. Аз си свирех някаква прогресия, Петьо дойде и без нищо да си казваме започна да свири отгоре. Тогава разбрах, че ако правим банда с Боби, той трябва да е част от нея, за да я представим по най-шикозния начин.“

В този момент Петър свири „по 48 часа на ден“. Точно се е завърнал от австрийската столица, където учи класическа музика, педагогика и взима джаз класове. При пристигането си в София не се бави и е много вероятно вече да сте го виждали в някой от другите му многобройни проекти – свири с Dayo, Dorothy Takev, Ива Янкулова, Ния Петрова и още много други, а с Димитър Горчаков и Васил Вутов правят концерти, в които измислят всичко на момента. Запознанството с Даниел обаче го кара да добави и Heptagram към списъка:

„Всъщност, още преди да чуя всичките неща на бандата, когато се запознах с Дани, той ми направи изключително позитивно впечатление със стила и техниката си на свирене на китара. Беше ми супер интересен. Впоследствие чух музиката му и разбрах, че искам да бъда част от нея.“

„Преди това в живота си не съм правил такъв стил музика. С много интересни размери, формата е нетипична, те не са квадратни като поп музиката например. Вълнуващо е за запомняне, вълнуваща е и техниката, която успях да науча от него. Да не говорим, че има и специфичен строй на китарата – никой не свири по този начин. Това направи преживяването за мен много вълнуващо и успях да попия от тази техника, макар все още се уча.“

Включването на Павел Павлов се случва долу-горе по същото време. Даниел представя последния си албум в бара му в София и там двамата стари приятели се заговарят. Макар да е непрофесионален музикант и много дълго да не се е занимавал с музика, преди години са свирили гръндж кавъри и се познават музикално. Предлага да се включи с беквокали, ако в даден момент се търсят такива:

„Когато ми предложи това, много се зарадвах, понеже винаги съм си представял да има двуглас, да не е фокусът само върху мен като „човек-група“, тъй като това вече не е човек-група, а музика на сцена от много хора, които в симбиоза произвеждат нещо,“ Коментира случката Даниел. „Сумата на бандата е много по-голяма, отколкото ако вземеш всеки по отделно като качества.“

Когато по-късно се срещат в Терминал 1 Борис вече се включил към Heptagram и групата е в процес на формиране.

„Вече се беше видял с Петьо и си търсиха басист. С Калоян бях свирил пак по подобни състави и му споменах за него. Звъннах на Калоян буквално на следващата сутрин, изпратих му песни на Дани и той буквално ми каза „Не искам да чувам за още групи, в момента имам работа, страничен проект, планинарство и свиря в банда. Нямам никакво време, нямам време за личния си живот.“ В крайна сметка ми върна обаждането след пет минути, за да помоли да го свържа с Дани.“

Калоян е поредната интересна личност в бандата. Роден в Манагуа, Никарагуа, освен музикант той е планински спасител и психиатър. Майка му е цигулар, а като ученик той започва директно от бас китарата. Чува едно бас соло на Стюарт Хем и още три дни след това вече работи с учител.

В началото е вдъхновен предимно от метъл групи, но впоследствие открива прогресив рока, преминава към по-инструментална музика и дори джаз, като всичко това формира стила му на свирене.

Когато Павел му звъни с предложението да свири в нова група, първоначалната му негативна реакция бързо е преборена от музиката на Heptagram:

„Чух и си казах „Брей, това е много добро, българско ли е въобще.“ Свързах се с Дани и решихме да се срещнем в бара, съответно май се харесахме, прати две-три парчета и станаха нещата.“

 „Спечели ме на първо място това, че той е много готин човек с чиста душа. Запознах се и с другите от бандата, които ми се сториха много свежи хора. И, разбира се, музиката, която диша. Отдавна не бях чувал нещо подобно, особено в България. Казах си, че щом имам възможност, ще посвиря с тях.“

Така бандата придобива своя завършен вид. Насочваме поглед към 29.11 и Sofia Live Club, където ефекта на космическото им звучене ще бъде подсилено от визуализациите на Петко Станчев:

„Ще има екран зад нас. Дали сме му известна доза свобода, за да има място за импровизация, както и ние имаме такова. Съвместно с клиповете ще има и нови неща, които са изцяло негово творение,“ разказва Даниел.

„Последното той направи една арт инсталация в Античния театър в Пловдив. Нещо като 3D mapping в нощта на музиеите и галериите, която беше отворена за всички. Тогава това беше последното негово творчество, което видях и се убедих, че искам да работя с него. Една мацка се появи, съблече се чисто гола, направиха ѝ фотосесия пред 1000 човека, облече се и си замина. Това нещо изглеждаше толкова внушително с колоните и с визуализациите на Петко, че ме убеди, че той е човекът, който трябва да се заеме с тази задача на концерта ни.“

Изцяло нови песни няма да има, но по време на репетиции старите постоянно се изменят, както ставам свидетел и аз, докато ги слушам на място.

„Тези части обаче никъде ги няма – те са плод на наши импровизации и джемове. Новите парчета все още няма да ги свирим, макар че има няколко готови. Най-вероятно до последно ще изкачат някакви идеи. До концерта, а най-вероятно и на живо ще изскочи нещо. Ще е различно, то винаги е така. Някой ще промени нещо, ще бутне парчето нанякъде. Имаме още две репетиции, не сме готови, но ние никога няма да бъдем. Няма и да има тръпка, ако сме Toto или Mezzoforte, които свирят от 42 години заедно.“

Завършваме разговора с малко инфомация от Даниел относно звученето на новите песни:

„Може би една идея по-изчистено и още повече диша. Не е толкова напластено, а е по-минималистично. Плод на нещата, които съм слушал през последните години – банди като Alt-J, Tame Impala, Khruangbin. Нов саунд е, надявам се, че догодина ще можете да чуете.“

Преди това – Sofia Live Club, 29.10, 21:00, Krekhaus и Heptagram. И двете групи си заслужават, като съвсем скоро ще ви предоставим и разговор с другата. Билети можете да закупите от bilet.bg.

Снимки за „Под Моста“: Александър Николов

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновUrban Tapes: разговор с Van Cock05.12.2017

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература