Рокендрол – ама като през 80-те (интервю с Chainsaw Babies)

bandТехническият напредък, до който стигна времето, в което живеем, направи лесно не само откриването и свободното слушане на всякаква музика, но и създаването на такава. Виртуалните сетове, самоучители, цели готови инструментали, бийтове и прочие примамиха не стотици, а хиляди хора от различни възрасти към музиката. Така в различните стилове се появиха множество състави и изпълнители, огромен процент от които аматьори, които така да се каже „наводниха” музикалната сцена. От богат – изборът на музика стана хаотичен, а утвърждаването – все по-трудно и по-трудно, тъй като всеки ден се появяват нови и нови банди, предявяващи претенции към покоряването на върховете.

Между това да запишеш нещо с подръчни материали в някой гараж и да го пуснеш в youtube или друга мрежа за споделяне и това – да запишеш професионален запис, клип – да стигнеш до малка, а после и до по-голяма сцена – има огромна разлика. И именно тази разлика се оказва цедката за истински сериозните музиканти. След първия сблъсък с издаването на музика на много изпълнители им секва ентусиазмът и така те остават заринати някъде в мрежата под тонове още неосъществени мегабайти музика. В България има два начина човек да успее – или чрез пари и връзки, или чрез постоянна неуморна работа.

Chainsaw Babies са от втория тип групи и именно затова заслужават повече внимание и по-сериозен поглед. Още повече, че са от тези музиканти, които забиват главно авторска музика и въпреки това продължават да виреят. Макар да са сравнително нова група (от 2014 година), Chainsaw babies са успели да запишат цели четири парчета и един клип. Освен това, групата участва активно по концерти – от клубни участия в Пловдив и София, през фестивали в Дупница, Благоевград, Кюстендил, Мъглиж, до две участия зад граница – Щип и Куманово в Македония. В момента момчетата работят над първото си EP, което се очаква да излезе до края на лятото. През септември 2015 печелят 3-то място в конкурса „Силата на рока“. Песента за пръв път прозвучава в ефира на радио ‘Z-Rock’ през януари месец тази година. От „Под моста” имаме удоволствието да ви представим интервю с младите музиканти, които на 13-и април представят клипa към песента си ‘No More’, в столичния клуб ‘Swingin’ Hall’.

LogoBlack

ПМ: Здравейте! Представете се накратко пред читателите ни.

ЧБ: Здравейте! Ние сме Chainsaw Babies и свирим шумен, мръсен и неподправен рокендрол.

 

ПМ: Кое ви събра като група и как дадохте началния тласък?

ЧБ: Приятели сме от дълго време и помежду си сме свирили в различни нетрайни рок групи. Събрахме се като окончателна формация с ясното съзнание да творим собствена музика и тя да достига до хората.

 

ПМ: Защо точно този стил музика?

ЧБ: Може да се каже, че не ние избрахме този стил, а той нас. (смеят се) Всъщност рокендрол бандите в България се броят на пръстите на едната ръка, а ъндърграунд сцената силно се нуждае от нещо различно, нещо бунтарско, нещо, което те кара да танцуваш, да се забавляваш, да те кара да скачаш и да купонясваш цяла нощ. Аз лично съм отегчен от безбройните метъл групи, които според мен отдавна изгубиха свежестта и идеята в музиката и сценичното си поведение.

 

ПМ: Кои са нещата, които ви вдъхновяват? Имате ли музикални идоли или произведения, които влияят на творчеството ви ?

ЧБ: Вдъхновяваме се от абсолютно всичко – предмети, събития, природа, история, но най-вече от хората. Все пак всичко идва от самите нас, нашите маниери, действия и навици. Умът е нещо невероятно, можеш да го използваш както си поискаш, да сътвориш каквото си поискаш и то да бъде уникално само по себе си, няма дубликати, няма измама.

За музикалните си идоли няма да конкретизираме, защото слушаме хиляди изпълнители като започнем от Робърт Джонсън и дяволското му творчество отпреди век и стигнем до всички нови течения  през  2016.   Литературните произведения  пък сигурно са десетки хиляди (смеят се) Е, чак толкова не сме чели (все още) – обичаме художествената литература, диаболизма, постмодернизма като направления, четем и автобиографии на музиканти, отрепки, банкови обирджии, мошеници, хора, живеещи на ръба и отприщващи най-затънтените кътчета на ума си.

 

ПМ: Какъв е пътят на една млада група нагоре по стълбата на успеха?

ЧБ: Пътят минава през един малък рокаджиийски бар, превърнал се в наша репетиционна, чужда и не дотам работеща музикална апаратура и един сценичен инцидент, който буквално бихме определили като хедбенг. Преди всичко сме си дали сметка, че катеренето по тази стълба иска неуморна и постоянна работа върху записите, звученето и участията на групата. Полагаме големи усилия и малко по малко почваме да виждаме резултати.

 

ПМ: Защо повече млади и видимо кадърни музиканти се насочват към комерсиалните течения на стила?

ЧБ: Защото виждат повече реализация и повече печалби в комерсиалното, отколкото в другите стилове. Точно това ни е проблемът – много е трудно да пробиеш с авторска „некомерсиална“ музика, но не е невъзможно.

 

ПМ: А защо големите компании и телевизии спонсорират, рекламират и съдействат на масово слушаните стилове, а не и на „ъндръграунда”?

ЧБ: Много просто – защото ще извадят гарантирано повече пари от тях. Много малко компании биха рискували да спонсорират ъндърграунд група и точно това е грешката, която правят. Има много кадърни и талантливи музиканти, за които светът тепърва ще разбере.

BandConcert

ПМ: В днешно време всички хора лепят различни етикети и определения на рокендрола. Бях чул дори абсурдизма, че Майли Сайръс е рокендрол певица. Каква е вашата дефиниция за стила?

ЧБ: Хаха, Майли Сайръс и рокендрол – по-скоро не. Богатият ти татко, китарист на акустична китара и пеещ песни в стил bad romance или „Планината Броукбек“ не те прави рокендрол.  Няма точно определение за рокендрол. Някои смятат, че той започва с Елвис и свършва с него, но това е за консервативните и непроменящи се хора. Всъщност започва доста преди него и за наше щастие не свършва… Рокендролът е чувство – усещаш го в себе си, кара те да бъдеш истински и малко по-сигурен в това, в което вярваш. В крайна сметка се оказваш прав.

 

ПМ: Имаме различни стереотипи на рокендрол музиканти. Имаме такива, които са откровени наркомани, бунтари и „свалячи“, но имаме и такива, които са далеч от тези неща. Къде започва и къде свършва имиджът? Доколко е важен за един музикант и какво трябва да е неговото реално поведение на и извън сцената?

ЧБ: Просто и ясно – имиджът започва с теб, първото впечатление на хората, но това какво ще остане зависи от следващите ти постъпки и начин на живот. Не обичаме да определяме хората, случва ни се, но гледаме да избягваме етикетите. И все пак имиджът е от особена важност за когото и да е, не само за музикантите. Друго си е да се появиш някъде на концерт и да чуеш добра дума за себе си. На бандата ни се случва често и това ми харесва. Кара ни да си мислим, че енергията циркулира между нас и хората, които ни слушат, особено тези, които не знаят нищо за нас. Относно поведението, то трябва да е същото и на сцена и извън нея – stay humble!

 

ПМ: За или против агресивните реклами и маркетинг? Аргументирайте се.

ЧБ: Рекламата като средство за презентиране на каквото и да било, най-вече хора, е нещо чудесно. Тук обаче идват други елементи вследствие от нея като пари, акции, всякакви видове печалба. И играта наистина загрубява. Водят се хиляди косвени битки за надмощие, а в крайна сметка крайният продукт е за боклука. Така и с маркетинга на някои така наречени звезди, играчи, госпожици на хайлайфа. Лъскава опаковка, пълна с китайски въздух под налягане.

 

ПМ: Славата блазни немалко музиканти, но и ги отвежда до неподозирани пътища? Как се виждате след време, ако стигнете до върха? Ще позволите ли той да ви промени? Или вие ще промените него и познатите тенденции?

ЧБ: Какво по-хубаво нещо от това музиката ти да радва повече и повече хора. Ще бъдем много щастливи, ако наистина след време стигнем до този „връх“ на славата. Не бих позволил той да ни промени, по-скоро ние бихме променили него, защото бихме върнали рокендрола на мода!

 

ПМ: Какви са бъдещите планове на бандата?

ЧБ: За момента главна цел е създаването на първото ни EP. Все още сформираме сета, оформлението и аранжимента на съвсем нови парчета, а студиото ни зове! Вън от това кандидатстваме за конкурси и участия както в страната, така и извън нея. Не искаме да си даваме и миг почивка!

 

ПМ: Разкажете повече за записването на първия ви клип и за парчето зад него? Кое ви вдъхнови за написването му?

ЧБ: В интерес на истината клипът към парчето ‘No More’ ще бъде второто ни официално видео. Зад направата му стои основно Игор Шабов, който положи страхотни усилия и фантазия в създаването му. Гарантираме, че такъв клип на българска група до момента не е излизал в медийното пространство. За да бъдем изцяло искрени, трябва да отбележим, че изготването на видеото дължим на спечеленото 3-то място на конкурса „Силата на рока“. А относно самото парче – то бе вдъхновено от житейска ситуация, в която всеки от нас е изпадал или му предстои да изпадне.

Band3

ПМ: Защо в обществото ни масово хората все още имат предразсъдъци към младежите с дълги коси, татуировки и пиърсинг? Докога ще го има този манталитет на българина?

ЧБ: Защото в това отношение милата ни родина е заседнала още някъде в зората на комунизма. Може би старците се плашат от този външен вид или просто не могат да видят красотата му. Има татуировки, които са истински творби на изкуството, но трябва да имаш очи да го видиш. Българинът определено не е отворен към новото – без значение дали е изкуство, поведение или социални норми. Нашенският консерватизъм не води към нищо хубаво.

 

ПМ: Имали сте концерти извън граница. Разкажете за тях. Как ви възприемат чуждите фенове? Спомняте ли си някоя интересна и забавна случка от такова участие?

ЧБ: Имахме удоволствието да свирим пред публика два пъти в Македония – Щип и Куманово. Спомените от там са свързани със забавни случки при пътуването, хотелите, в които бяхме настанени и какво ли още не. Незабравим спомен ще остане спирането ни на границата, когато бяхме принудени да изсвирим една от песните си на една жена, която охраняваше пункта, за да се завърнем в България! За щастие тя доста ни хареса, а за феновете – рокендрол феновете са най-готините!

 

ПМ: Много легендарни изпълнители при концерт у нас хвалят родната публика? С какво изпъкваме ние като фенове? Разкажете как виждате публиката от сцената?

ЧБ: Българската публика е много енергична! Опитваме се с нашата музика да забавляваме всички, дори и най-сърдитите тийнейджъри. Много често това се случва и получаваме желания ефект – лудата и весела публика – тази, пред която всеки музикант желае да свири.

 

ПМ: С какво се занимава музикантите от Chainsaw Babies извън музиката?

ЧБ: Всеки от нас е студент и разбираемо се развиваме и в тази сфера. Брайън Мей е астрофизик и музикант. Ние сме решили да сме нещо подобно. Освен това всеки обръща внимание на личния си живот, но Chainsaw Babies определено е голяма част от него!

ПМ: С какво искате да Ви запомнят?

ЧБ: Искаме хората да запомнят какво показваме като група. Започнахме я само преди две години и смятаме, че за това време направихме много с нея и ще продължаваме да го правим. Би било най-добре да ни запомнят с музиката и енергията на концертите. Това би ни доставило голямо удоволствие!

 

ПМ: От читателите ни със сигурност има такива, които за първи път чуват за вас. Кое е първото ваше парче, което трябва да си пуснат?

ЧБ: Непременно трябва да чуят емблематичното ‘Filthy Rock’N’Roll’ и после да чакат премиерата на новото ни видео. Всички са добре дошли на 13 април в ‘Swingin’ Hall’ да го видят преди всички и да се забавляват с целия ни репетоар.

 

Chainsaw Babies – състав:

  • Георги Кондев – вокал
  • Светослав Кепчелев – китара/беквокали
  • Мирослав Налбантанов – ритъм китара
  • Костадин Николов – бас/беквокали
  • Лазар Лазаров – барабани
Делиян Маринов

е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to