Да се прибереш от Англия с колело и на стоп: интервю с Флориан Демирев

Пътешествие, продължило 3 седмици и над 2600 километра

Снимки: личен архив.

 

С идването на есента Флориан Демирев решава, че е време да се прибере в България, след като е прекарал няколко месеца, работейки в Англия. През лятото си е купил колело, което се е оказало по-хубаво от очакваното и към което впоследствие се е привързал. Какво обаче да стори, за да не се налага да се разделя с него, потегляйки към дома? Именно този въпрос окончателно накланя везните в и без това приключенското му съзнание и той решава да си спретне пътешествие, каквото не много хора предприемат. След кратка подготовка вкарва лентовия фотоапарат Canon в раницата си, хвърля багажа на велосипеда и тръгва по пътя. Три седмици и 2600 километра по-късно се срещаме в София, за да пием по бира и да ни разкаже за вдъхновяващото си преживяване.

Какво те накара да предприемеш пътешествието и с каква подготовката потегли?

Една от основните причини да го направя беше, че се вдъхнових от мой приятел, който кръстосва Азия с велосипед. Исках да се подложа на подобни трудности, за да разбера дали ще мога да се справя. Също така отдавна си бях планирал да обиколя Европа, да разгледам централната ѝ част и това пътуване беше добър повод да осъществя тази си мечта.

Лятото работих в град Стоук он Трент в Англия, така че оттам карах колело през Лондон до Довър, където взех ферибот. С него отидох до френския град Дюнкерк и от там карах през целия бряг на Белгия до Хага в Холандия. Оставих велосипеда си и продължих на стоп до вкъщи. Чисто каране беше около 5 дни, но се застоях в един холандски град и преди това в Лондон общо за три дни. Велопътешествието ми бе 8 дни, а след него пътувах още 2 седмици на стоп до България.

Колелото на Флориан на фона на Канари Уорф, Лондон.

Може би не е толкова важна чисто логистическата част – да си проверил маршрута, да имаш добро колело и екипировка. Аз примерно нямах палатка. Важно е да си леко наивен, много смел и наистина да харесваш това, което си предприел, както беше в моя случай. Точно заради липсата на добра екипировка мисля, че получих едни от най-добрите спомени по време на това пътешествие.

С какви хора се срещна по пътя?

По пътя ме качваха много мили и сродни души, с които бързо влязохме в приятелски разговори. Качи ме един грък, който живее в Германия. Навремето е бил roadie на няколко групи, работил е по фестивали, така че с него имахме много общи теми. Покани ме да се върна някога и да спя безплатно при него в Алпите. Със сигурност ще му гостувам някой ден. След Будапеща в една кола се засякохме с двама французи, които бяха предприели пътешествие от Франция до Нова Зеландия. Впоследствие същия ден се срещнах и с може би най-любопитната личност от цялото пътуване.

Стопирах след Будапеща, вече доста късничко ставаше. Бях на една бензиностанция край град Кечкемет. По едно време спира една кола, сваля се прозорецът на пътника, при което казвам „Благодаря, че ме качихте“ и ми се отговаря „Не благодари на мен, благодари на шофьора, и аз съм стопаджия“. Товаря се отзад на колата, и разбирам, че пътникът се казва Парл и пътува със сгъваемо колело. Доста интересен, странен и щур човек, същевременно много възпитан, дружелюбен и мил, говореше тихо. Нашият шофьор трябваше да ни остави в град Сегет, който е на около 10 километра от границата със Сърбия.

Когато това стана вече беше мрачно и тъмно и попитах Парл дали има челник, понеже имам два и можех да му услужа, за да вървим двамата пеша с него.  Забравих, че всъщност е със сгъваемо колело и съвсем не е длъжен да върви 10 километра в тъмното с мен, при което ми стана много конфузно, че съм го помолил да го прави и му обясних това. Той просто каза, че съдбата ни е събрала като двама пътешественици и ще продължи до границата с мен. Нямах проблеми да извървя разстоянието и сам, но всъщност беше доста приятно да го извървя с него. Проведохме прекрасни разговори по пътя под звездното небе. Той беше от Фарьорските острови, което е датска територия, а беше живял и в Англия. След като се прибрах в София, разбрах, че се прави цял филм за него. Предстои през януари и февруари да правим прожекции в България.

Кадър, в който Флориан е уловил уличен музикант в Лондон.

Как се справи с факта, че пътува сам?

В крайна сметка нямах чак толкова много самотно пътуване, спрямо други пътешественици, които пътуват на дълги разстояния и не виждат хора по цели дни. Успях да се самовглъбя и да изпитам някакво чувство, което беше не толкова самота, колкото може би самостоятелност. В ежедневието си, в чисто тъпия живот в рамките, когато съм сам, се чувствам супер нещастен, но тук бях сам и бях изключително щастлив – нещо, което леко ме учуди. Наслаждавах се на природни красоти, на самото придвижване с колелото, на чувството да те обгръща вятър, когато се движиш, на слънцето, есента, абсолютна романтика – беше прекрасно!

През ума ми минаваха много утопични идеи, мечти, личностни проблеми, вътрешни дразги, неща, които съм натрупал в ъгъла на съзнанието си и не съм успял дo този момент да реша. Обсъждах ги сам със себе си в голямо спокойствие, без да изпитвам абсолютно никаква мъка.

Какво означава за теб пътешествието?

Едно пътешествие е живот в живота – то е възможност да преживееш много малки животи, защото всяко приключение, както и човешкият живот, има своето зараждане, пикове, проблеми, красиви, грозни, трудни моменти и накрая достига до своя край, до своята смърт.

Флориан в Северно море.

Несъмнено си имал и трудни моменти?

Най-добрите ми спомени са от трудните моменти. Сега като се обърна и погледна назад във времето, сякаш те са ме научили най-много уроци. Много тежки бяха първите два дни – и двете вечери бях спукал всичките си вътрешни гуми, понеже в Англия шофьорите обичат да хвърлят стъклени бутилки и покрай целия път има малки стъкълца. Съответно не успявах да стигам до крайните дестинации за спане през деня и трябваше да стопирам с колело до градовете. Въпреки това имаше хубава страна – винаги съм обичал подкрепата от хора по пътя – това е много красив човешки жест. Точно така шофьори през първия и втория ден ми помогнаха и ме качваха с колелото ми, когато бях закъсвал на пътя и сигурно щях да спя в крайпътните храсти.

Е, и това в крайна сметка се случи. Имах няколко интересни случая, в които пренощувах на необичайни места. След половин час спане пред един супермаркет бях наистина много възпитано изгонен от охраната и отидох да спя в близките храсти. След това спах на една окосена тревица до ограда близо до бензиностанция в Англия. Третия път нощувах точно на границата между Франция и Белгия в един мокър, гаден бостан, с пълзящи широколистни растения. Последното ми неконвенционално спане беше  в чистото предверие на тоалетната на една бензиностанция в Германия, където за дюшек използвах картонените си табели за автостоп.  Трябва да отбележим  обаче, че наистина беше доста чисто и въобще не се свених да заспя като бебе в този тоалет.

Най-страшният ми момент беше в Алпите, когато бях кривнал от туристическата пътека. Зад храстите и клоните чух силен рев и приближаващи стъпки. Бях сигурен, че това е краят и че ще ме изяде мечка. В крайна сметка каквото и да беше това, не се показа, а аз успях с умерена тиха крачка да изляза от гората. В последствие ми казаха, че мечки няма в този район. Този рев е сигурно бил на елен или глиган, които са не по-малко опасни. Добре, че ми се размина тази близка среща с диво животно.

Табелите, които Флориан е използвал по време на пътешествието си.

Къде спа, когато не ти се налагаше да нощуваш в храстите?

Аз съм доста щастлив от факта, че имам доста приятели из Европа. Лични приятели и музиканти, чиито концерти организирам в България. Последно спах при Kontras – пънкари от Ниш. Преди това бях няколко дни на гости в Будапеща на Mezsecsinka. Ето и историята зад може би най-невероятното спане при приятел – месец по-рано, когато отивах към Wrong Fest, бях качен на стоп от един варненец, който се оказа сродна душа, скъсихме бързо дистанцията. Та, той разбра, че планирам пътешествие из Европа, живее близо до Мюнхен, което беше по моето тресе и ме покани у тях. Така гостувах на него и семейството му за две нощи – още един прекрасен пример за подкрепа от първоначално непознат човек. Няколко дни бях в Холандия при мой приятел в Хага, където оставих колелото си. За две вечери в Лондон и една в Миделбург (Холандия) спах чрез социалната мрежа за пътуващи велосипедисти – Warmshowers. Имах едно невероятно разнообразие от домакини, на които съм страшно признателен.

Какви бяха условията за стопиране в Европа:

Най-много чакане на стоп имах в Германия, но това е защото отказвах да спазвам местните традиции за автостоп. Те са да не стоиш на пътя и да вдигаш палец, а да говориш със шофьорите, които излизат от бензиностанциите. Понеже исках да пробвам да си стопирам на палец така си чаках една вечер пет часа. Накрая реших, че все пак искам да потегля от там и отидох до една бензиностанция и не се свених да говоря с шофьорите. Там те винаги ще ти асистират, ако са в твоята посока. Така че Германия е изключително добро място за автостоп, ако човек знае как да стопира. В Холандия също имах доста добър стоп. Най-трудната ми отсечка всъщност беше да стигна от Будапеща до границата със Сърбия. Тогава чаках 3-4 часа на вдигнат палец, а в Унгария уж така качват, но чаках, чаках, чаках и дори в един момент почнах да проверявам за самолети директно от Будапеща за София. За щастие накрая ме качиха и също се получи много хубав ден, които ме запозна с щури хора.

Изгрев в Белгия, заснет от Флориан.

Кои градове те впечатлиха най-много?

Честно казано, не съм обикалял много по големи градове. Бях в Лондон за два дни, но него вече го бях посещавал, тоест нищо ново за мен. Будапеща бе впечатляваща, а и също Хага. Когато минавах през големите градове, спирах само за няколко часа, за да разгледам галерии. Видях много интересно класическо изкуство и много картини, които знаех отпреди това и сега се впечатлих, че успявам да ги видя на живо.

Най-много ми допадна природата по време на пътя – много и  различни географски форми. Цяла северозападна Европа е супер равна. Разликата на във височините на трасето ми от Дюнкерк до Хага бе само 9 метра – най-високата точка беше 8 метра, най-ниската беше -1 метър. Това е супер благоприятно за каране и е много любопитно няколко дни на хоризонта да не виждаш нито едно хълмче. Белите скали на Довър, които дават и името на острова – Албиона, са великолепни. Минах и през Алпите. Със сигурност природата и изкуството взеха превес над урбанистичната среда в това ми пътуване.

Трудно ли бе осъществяването на пътешествието и планираш ли вече ново?

Всичко е абсолютно субективно. Чисто технически това, което предприех, не е трудно, сравнявайки го с това, което много други хора правят. След като говорих с много пътешественици, осъзнавам, че за мен това кратко приключение е било много по-въздействащо и важно от други много по-трудни пътувания за други хора. Така че понятието трудност варира за различните хора, но това, че нещо е лесно, не значи, че не е интересно.

Не съм правил планове, но имам желание да отида на истинско велопътешествеие сам из Централна Азия – Казахстан, Таджикистан, Киргизстан, Узбекистан. Това е един много мистичен район, в който няма конвенционални туристи. Повече пътуващи там са от тези истински друмници, към които искам да се причисля и аз. Искам да отида сам на колело, за да се поставя наистина пред големи трудности. Навигирането тук в Европа е супер лесно – просто ти трябва Google и да знаеш английски, докато там не е така. Ще е много предизвикателно и да оцелееш и да се храниш и нощуваш навън. Това ми пътешествие ще бъде направено по истинския и правилен начин – с палатка и спален чувал ще нощувам в дивото. Изцяло да се отдам на пътешествието и себепознанието.

Момчил Русев

е от Сливен, на 21 години и учи Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Любимите му места са спокойните безлюдни плажове и препълнените клубове по време на концерт. Свободолюбив, обича да чете, да спортува и най-вече да слуша музиката. От години се рови из българският музикален ъндърграунд и опитва да популяризира качествените и интересни изпълнители, които намира там.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to