Силата да бъдеш първи на покрива на света

Първото самостоятелно изкачване на Еверест и хималайската история на Райнхолд Меснер

снимка: 360mag.bg

Студ. Мъгла и никаква видимост. Така Еверест посреща за втори път най-великия алпинист – Райнхолд Меснер. Годината е 1980-та, а месецът е август. Южнотиролецът предприема може би най-голямото предизвикателство в живота си – солово изкачване на връх Еверест и то без кислород.

1978-та е паметна за Меснер. Тогава той  за пръв път стъпва на Третия полюс. Тогава става първият човек, достигнал покрива на света без кислородна маска. Редица учени смятат, че височината от 8848м. би била пагубна за алпиниста, ако той не използва допълнителни кислородни бутилки. Но тиролецът опровергава фактите. Заедно със своя приятел Петер, достигат мечтата на всеки алпинист – Джомолунгма „богинята майка на земята“ (тибетското име на Еверест). За първото си изкачване на Еверест Меснер казва следното: „В първия миг не усетих нищо изключително. Никакво чувство за щастие. Едва когато Петер застана до мен, емоциите обхванаха и двама ни.“

снимка: Google

Непримиримостта му отново го отвежда в подножието на Еверест, където изчаква по-добро време. Още в началото обаче се сблъсква с първата неприятност. Размекналият се сняг от топлото време поддава. Той пропада в снежна цепнатина, дълбока около 8 метра. Успява да преодолее първоначалната паника и хладнокръвно се изкатерва по една от ледените стени. Походът му към върха продължава няколко дни. Високата надморска височина и разреденият въздух усилват многократно чувството за умора.

В последния ден, в който атакува върха, той оставя цялото си оборудване в палатката. Неговият спътник в това приключение, а именно раницата, остава на стотици метри зад него. Продължава обаче с най-верния си другар – пикелът. Заедно стъпват на върха, който отново както преди две години посреща Меснер с гъста  мъгла. За втори път пред него не се открива величествената гледка от покрива на света. Хималайският масив, върховете Канчендзьонга, Лхотце и Макалу остават скрити зад гъстото було, обвило върха.

Страстта към алпинизма е нещо, с което се раждаш. Любовта към планината прави всяка една трудност възможна. Самият Меснер се катери от 10-годишен. Израснал сред Тиролските Алпи, острите върхове и трудни маршрути, като че ли се превръщат в ежедневие. От малък се възхищавал на могъщата верига Гайслер. Като дете на високите алпийски селца, обикновеният живот често му е носел радост. Типичният планински дух витаел във въздуха на Фунес. Любовта към планината той наследява от баща си. Както всяко дете и Меснер прекарвал безгрижните детски лета при баба и дядо. В края на долината, Санкт Магдалена едва не докосва планината. Чистият планински въздух и свежестта на планината правели летата незабравими. Любовта към Тирол никога не го напуска.

„Ако всеки от нас дълбоко в сърцето си мисли за родината като рай, за мен този рай беше тук”.

снимка: Google

Страстта си към катеренето и разходките в планината той запалва през един летен ден. Ден, който завинаги ще остане в съзнанието му. Погледът от билото на върха Зас Ригас остава завинаги дълбоко в него. Любовта към красотата на Доломитите трудно може да се опише от едно 10-годишно дете, но Меснер ще помни този момент завинаги. Денят, в който покорил първият си трихилядник.

Адреналинът от това да висиш на отвесна стена и да виждаш бездната под себе си е една от тръпките на почти всеки алпинист. Надморската височина се превръща в естествен наркотик. Разреденият въздух покачва нивото на ендорфин в тялото и кара алпиниста да се чувства по-щастлив, когато е по-нависоко. Когато слезе отново в ниското, тялото му само го подкарва да се върне и да изкачи поредната стена. Така нуждата от щастие превръща катеренето и надморската височина в зависимост.

снимка: GoogleДо 25-тата си годишнина, Меснер катери предимно в Алпите. Разграничава се само експедицията му в Южна Америка. Андите са перфектна възможност да доусъвършенства уменията си и да опознае един нов континент. Но неговото място са Доломитите. За себе си казва: „Отвесното беше моят свят“. И това наистина е така.

Прекъсва образованието си, за да може да се катери. Работи само, за да може да изкара пари за поредния ден в планината. Работи известно време като учител, но на него са му нужни в пъти по-високи обороти. Прекарва всяка част от свободното си време, планирайки маршрут или катерейки някоя стена. През тези първи 25 години почивката рядко се намества в графика, препълнен с изкачвания. Едва ли е имало седмица, в която Меснер да пропусне да преживее още един невероятен ден.

Първият му досег с Хималаите е през 1969г.. Тогава е поканен в експедицията на Карл Херлихкофер за изкачване на Нанга Парбат.  По-скоро стената Рупал, чудовище високо почти 5 000м., е мястото  което привлича неговото внимание.

снимка: Google

Меснер вижда перфектна възможност и директно приема поканата. Покана, която по-късно ще се окаже пагубна, както за него, така и за неговия брат – Гюнтер. Двамата братя, тандем и в алпийските изкачвания, поемат пътя към върха. Когато стигат, те вече са уморени до краен предел. На слизане планината взима своето. Гюнтер е пометен от лавина и загива, а Райнхолд е със седем измръзнали пръста. Тове е история, която мъчи алпиниста цели 35 години. Той многократно е обвиняван за смъртта на брат си. Алпинистите  Макс фон Клайн и Ханс Залер, свидетелсват, че Меснер е изпратил брат си да слиза по свръх опасен маршрут, с което е виновен за неговата смърт. Десетилетия по-късно се доказва, че именно лавина е причината за смъртта на Гюнтер.

Следват още многобройни връщания във великите Хималаи. Едно от тях е през вече далечната 2000г.. А мястото е добре познато. Могъщата планина Нанга Парбат за пореден път ще домакинства на Меснер. Но вече променен и остарял. Възрастта оказва влияние и енергичният и непримирим алпинист е изгубил част от силата си. „С напредването на годините станах по-предпазлив в движенията си, по-скромен в целите си и по-взискателен в избора си на партньор. Въпреки това продължих да катеря планините.“

снимка: Google

Меснер разделя живота си на шест фази. След невероятно дълга кариера на алпинист от световна класа, той отново се завръща в родната земя  – Фунес. Любовта към родното никога не изчезва у него. Връща се към простия и лесен начин на живот. Създава музей в Зулден ам Ортлер, в който помества най-интересното от своята забележителна кариера. Куриозни предмети и случки от множеството експедиции радват посетители и бъдещи алпинисти. В замъкът си Ювел той представя оцеляването в Алпите, като модел за утрешния ден. Там хармонично едно до друго съществуват природа, култура и туризъм. Твърдо стои зад позицията за запазване на малките алпийски селца и за развитието на региона. Отваря фермерски магазин, в който местните хора от Финшгау могат да предлагат продукцията си.

Райнхолд Меснер е считан от мнозина за най-великия алпинист на всички времена. Покоряването на Еверест, солово и без кислород, определено седи на върха в неговата кариера. Той е и първият човек, успял да покори всичките 14 осемхилядника. Разбира се, цялата му кариера изобилства от подвизи и многобройни постижения.

След като прекратява активното си катерене, той не престава на изкачва върхове. След връщането си в родното селце, си поставя нови цели и предизвикателства. Създава няколко филмови проекта, а музеите със спомени от приключенията стават шест. Въпреки годините Меснер остава както активен катерач, така и алпинист и човек, който пресича границите. „Да, стените стават все по-стръмни, върховете все по-високи, а пустините по-обширни, но докато все още имам енергия ще тръгвам на път.“

Автор: Симеон Тенев

Стажанти на
За втора поредна година "Под Моста" организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to