LIFE

Георги Енчев – Goosh: 20 години с модерна култура в обувките

03.10.2022

Георги Енчев- Goosh е един от пионерите на хип-хоп танците в България. Основаното от него танцово училище The Center празнува своите 20 години на 4-ти октомври и ще отбележи този повод с нова глава в своята история – мултивизуалния и мултижанров пърформанс TWENTER – историята на една модерна култура. За него и за пътя на модерната култура в България си говорим днес с него.

Гош, The Center празнува своите 20, първо като училище за танци, вече като център за модерна култура. Кога и как претърпяхте тези трансформации?

Модерната култура отдавна няма строго дефинирани граници,  бих я определил като мултижанрова, включваща много течения вътре в себе си едновременно. Това се отнася както за музиката, така и за всичко, свързано с нея, в нашия случай танца. За това ние не наричаме себе си училище по хип-хоп, първо защото границите на самата хип-хоп култура и музика са твърде размити и второ, защото спектърът на интересите ни много отдавна е минал отвъд хип-хоп музиката. Самата дефиниция за модерен, за младите се свързва най-вече с изразните средства, но за нас, хората, които съставляваме тази култура модерността е свързана с актуалните теми, темпоритъма на живот и изобщо начина, по който тече един разговор и езика през който го водим. 

TWENTER дава заявка да е много и повече от това, което публиката е виждала до сега от вас. Какво сте подготвили за 4-ти октомври?

Twenter е спектакъл с под заглавие multivisual live performance. Не случайно сме го написали така завъртяно, защото самото представление стои на границата между  танца, театъра, концерта и  светлинното шоу. Той е експозиция на едни авангардни костюми и още куп неща.

Twenter не е представление ретроспекция на двайсетте ни години. Той ги обобщава в един физически образ на 20 годишно човешко тяло, изградено от 5 системи, който наричаме Twenter. Спектакълът в основата си се занимава с това какво му предстои от тук нататък на това тяло. Какво следва, след като то е станало на 20

Кои са другите артисти, които ще станат част от TWENTER?

Екипът, който изгражда Twenter е гигантски и той включва мен като режисьор и продуцент, брат ми Станимир Енчев, който е неотлъчно до мен в целия процес като сценарист и помощник режисьор. Валери Ценков е композитор на музиката, която е писана специално за представлението и музикантите, които са с нас на сцената  – Страцимир Павлов, Нейко Бодуров, Стоян Роянов – Я Я, Георги Илиев и Валери Ценков.  Войсоувъра е на Стоян Радев.

Костюмограф – Валентина Якорудска и Мариела Станчева, грим – Радостина Точева, графичен дизайн – Христо Христов, официален трейлър – Даниел Ахмаков, визулна среда – Георги Енчев и Станимир Енчев и разбира се хората, без които самото представление няма как да го има, това са 15-те хореографи и 100-те танцьори на The Center. 

Казваш, че в работният процес по създаването на това представление са изследвани логическата, творческата, и физическата активност на модерния млад човек. Какво открихте с това изследване?

Танцово ни училище се занимава с младия човек във всичките му аспекти и цялата му сложност. Това винаги е било и ще бъде най-важното за нас. Да наблюдаваме, изследваме и анализираме поведението на младите хора, с които работим, да се интересуваме от тях и наистина да сме близо до тях е мисията ни. 

Много ни е важно да разговаряме по всеки един възможен начин с тях и през приятелството ни, в каквато форма е възможно,  да изминаваме пълноценен път заедно. Историята заложена в представлението, стъпва на откритията, които правим ежедневно в работата си. Средата на модерния млад човек е изключително динамична и данните в нея се актуализират буквално всяка секунда.

Вероятно в тези 20 си открил и много неща за себе си като човек, като творец, каква е равносметката? 

Тези открития са всъщност най-хубавото нещо, което му се случва на човек. В крайна сметка, огромна част от нещата, които си мислим, че ги правим за някой, за външния свят, ние ги правим на първо място заради себе си, просто защото така оцеляваме и съхраняваме същността си, минавайки напред. Така че тези открития са важни и се опитвам всеки ден да прибавям нещо към тях, да преосмислям откритото и онова, което мога да прибавя към него.

От началото на годината се опитвам да си направя равносметка за изминалите 20. Тя не е толкова в цифрите въпреки, че някой от тях са впечатляващи, като например над 10 000 човека са минали през залите ни, направили сме повече от 6000 танца, били сме в 10 града в страната и два в Македония. Би трябвало да се гордеем с тези неща, но не това всъщност е най-голямото, което сме направили за тези 20 години. Много по-важна е дирята, която сме оставили у хората, които са ни позволили да работим с тях и също дирята в цялата модерна култура на България.

10 000 души са минали през вашите зали, какво означва това за културната среда в една не много голяма държава като нашата?

Разбира се тези 10 000 човека не са танцували наведнъж. Те са започвали, спирали, някой пак са се включвали след години. 10 000 звучи като голяма цифра, но пак казвам, че не това е нещото, от което се чувстваме горди. По-важно е на какво са носители тези 10 000 човека.

Изкуството, създавано от The Center в голяма степен се влияе от това, което се случва на улицата, което виждаме от екрана не само като теми, но и естетически течения. Как преработвате всичко това по начин, по който да получите артистичен продукт с добавена стойност? Какъв е процесът? 

В действителност това, което правим като творчески процес е, че всъщност проектираме себе си в него. Нещата, които ни занимават ги оживяваме в хореографии. Те са рефлексия на нашия живот, на това което ни се случва, което ни вълнува и до което сме стигнали в този конкретен момент като хора. Минаваме през физическа подготовка, техническа и цялостна грижа, важна за нашия опорно-двигателен апарат. Но не техническата ни подготвеност създава хореографиите. Разбира се колкото по-добре ни служи тялото като инструмент, толкова повече стават и причините, заради които този инструмент бива активиран. Същинската работа е да разберем колко важно и определящо е да продължаваме да правим следващи неща, които по възможност да надграждат предишните и са следваща стъпка за нас. Всички те са рефлексия на това – аз в предишната хореография, чисто като човек дали съм същия. Това е по-важното, а не толкова дали мога да се движа по-бързо или по-експлозивно.

Как самият ти, като хореограф, успяваш да си на гребена на вълната с всичко, което ни залива като поп култура? 

Аз  като хореограф отдавна не търся да съм на гребена на вълната. Въобще нямам такива претенции. За всеки един творец е много важно да знае кога трябва да напусне този гребен, за колко може да си позволи да го напусне отвъд потребностите на егото. Колко може да си позволи чисто времево преди да я изпусне тази вълна и вече да няма възможност да се качи на друга, защото това много често се случва на артистите.

Аз като творец,  мога да си позволя да правя неща, които не зависят от вълната, които искам, от които имам нужда без значение дали те се позиционират във вълната или не. 

Но тъй като ние се занимаваме с модерна култура и за да сме търсени и да бъдем пазарно добре позиционирани, трябва да я търсим тази вълна, защото тя е важна част от работата на всеки един хореограф.

Какво си пожелаваш за следващите 20? 

Да бъда здрав. Не се опитвам да ги провиждам от сега, искам да насищаме всеки един ден от следващите 20 години, все едно той е денят, в който трябва да празнуваме следващия си юбилей, разбира се не с интензивността, с която го правим в тази година, но със смисъла, който сме имали до сега. Може би това ще е нещото, което ще ни носи удовлетворение, когато се обърнем след още 20 – че не сме същите. 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян Симеонов15 изключителни доброволчески примера бяха отличени в петото издание на Годишните награди за доброволчество ГЕРОИТЕ25.03.2022

Още от Под Моста

Под МостаФентъзи, илюстрация, приказка – изложба и дискусииLIFE