На петъчния двадесет и шести май пасажът между Графа и Белчев ще ни разясни миналото и ще предскаже бъдещето. Всичко това по простата /всъщност доста сложна за изпълнение/ причина – фънк. Под ловкото дирижиране на големите Harlem Jazz.

Фънку, като пънку, нема умре. Но по друг начин. Той мимикрира и винаги намира мястото си сред музикалните нововъведения. Понякога крепи цялата композиция, особено в бездънния deep house, кънтящ  по насраните ни дюни. Понякога поддържа цялата композиция само фоново, но пак е там.  Защото в основата си представлява тайната съставка, предназначена да те въвлече в привидно несъщественото тактуване с крак. И щом опасното мохито те удари, настъпва известният морски синдром –  dancing with myself /по Billy/ в два часа на плажа.

Поради професионализма си, момчетата /Росен Захариев, Димитър Льолев, Петър Георгиев, Димитър Карамфилов, Атанас Попов/ вероятно ще пропуснат фънка от гореспоменатата графа за да ни въведат в квинтесенцията. Тоест фундаменталните мотиви през призмата на музикалния индивид. Прекрасно.

автор: Георги Александров