Тиквени фенери с горящ поглед и вледеняващи мрачни сказания. Лакомство или номер. Спомен за мъртвите, но и живо вълнение в погледите. Вдъхновен от митовете на античността, но пулсиращ в съвремието, Хелоуин се вихри смело между контрастите. Почукал на нашата врата обаче, той остава противоречиво посрещнат. Докато едни са готови да яхнат метлата, но не за да прелетят с щуро кикотещи се вещици, а за да го погнат с възмущение. Други приятелски му подават ръка… пълна с бонбони. Без значение дали вече сте се заели да изрязвате дупки за очи в някой бял чаршаф, или по-скоро бягате от чуждите традиции като дявол от тамян, Вси Светии е на прага ни. 

В земите, изцяло подвластни на англосаксонските нрави и порядки, а все по-осезаемо и отвъд тях, Хелоуин заема почетно място сред социокултурните емблеми на нашето време. Въпреки това зората на неговото зараждане изгрява преди повече от 2000 години. Възникнал като езически ритуал на келтските племена, празникът Сауин (Самайн) служи, за да се отбележи края на сезона за обиране на реколтата и настъпването на студената и дълга зима.

Според келтските поверия в нощта срещу 1-ви ноември границата, която разделя вселенията на мъртвите от света на живите, се заличава. От злокобните дълбини навън си проправят път духовете на починалите, демони, феи и други прокобни създания. За да заблудят и прогонят злите сили, келтите се криели зад страховити маски с рога и одежди от животински кожи. Вярвали, че присъствието на безплътните привидения от отвъдното позволявало на друидите (племенните жреци) да видят и предскажат идното. Силно уповаващи се на природата и нейните закони, пророчествата давали сигурност и утеха в очакването на предстоящите мрачни и мразовити дни. За да ознаменуват явлението, жреците наклаждали големи огньове, около които всички се събирали, за да принесат в жертвоприношение дар на келтските божествата, които ги закриляли.

Към 43 г. сл. Хр. обаче по-голяма част от земите на келтите вече били под владение на Римската империя. Това не тласнало към гибел племенният обред за надмощие над злото, а само допълнително го разгърнал. В течение на 400 години под чуждо управление, взаимният обмен в бита, традициите и празненствата бил неизбежен. Фералия – ден в края на октомври, с който римляните възпоменавали паметта на починалите, оставил траен отпечатък върху честването на Сауин. Празненството Памона, почитащо едноименната римска богиня, покровителката на овощните плодове, също завещало своя завет. Намираща олицетворение в ябълковия плод, богинята Помона навярно е вдъхновение за възникването на традиционната днес игра apple bobbing – неизменна част от веселбите на Вси Светии.  

И ако се питате как Хелоуин успява да си проправи път дори през новата вяра на римляните, то отговорът откриваме именно в Църквата. На 13 май 609 г. папа Бонифаций IV посвещава Пантеона в Рим в чест на всички християнски мъченици и въвежда ден за почит към тях. По времето на папа Григорий IV Обаче  празникът започва да се отбелязва като ден на всички светии (Halloween) и се премества от 13 май на 1 ноември. Но стига ни толкова пътуване във времето, нека отново се върнем към реалността, която познаваме.

Днес зад маската на еуфорично преекспонираното си амплоа, Хелоуин успява съвършено да прикрие своята същност. Изфабрикуваните скелети, поръчковите паяжини и ятата от миролюбиви пластмасови прилепи, окупиращи фасади и фоайета, не толкова плашат, колкото свидетелстват за монетизирането на празника. Те обаче са ярък израз на нещо далеч по-мащабно, а именно – обособяването на Хелоуин като попкултурно явление и социално сплотяващ феномен. 

Влиянието на Хелоуин излиза далеч отвъд рамките на традиционната интерпретация на празника. Негово проявление се промъква във всяка форма на изкуство. Откриваме го като мотив в редица литературни заглавия. „Празникът на Вси светии“ на Агата Кристи и „Дървото на Вси светии“ от Рей Бредбъри са само бегло потвърждение за това.  Дълбоко вплетен в сюжетите линии, Хелоуин представя своето пълнокръвно отражение навсякъде. Страховитите предания от уста на уста за мистични свръхестествени създания, отдавна обитават света на книгите, превърнали се в безкрайно обичан литературен жанр. 

Знаем от опит обаче, че историите, от които те побиват тръпки, са именно онези, посрещнати в тъмнина. Затова потърсете в себе си малко кураж, изключете осветлението и оставете на вашия слух сам да изрисува картините от демоничния свят, описан от краля на ужаса Х. Ф. Лъвкрафт в Некрономикон .  Или пък застъпете на смяна с Нощен патрул. Там мракът ще ви срещне с магьосници, вампири, върколаци, пророци и лечители. И защото класиката е неподвластна на времето, а от чудати истории за лека нощ се нуждаем не само по Хелоуин, а преди всяко лягане – може да им се отдадете в  Майстора и Маргарита. Булгаков ще ви придружи на разходка в Москва, където на посещение е не кой да е, а самият Дявол. Тези и още хиляди други истории може да намерите в огромната торба с аудио лакомства Storytel.

И защото няма по-мъдър и ефикасен начин да се преборим с изконните ни страхове, от това да им се надсмеем, пъстрият свят на Тери Пратчет е в очакване да бъде открит. Какво се случва когато станеш чирак на Смърт, но съвсем не те бива за новите задължения, чуйте сами в Морт. Литературата е само един от проводниците на противоречивия човешки копнеж да поглеждаме страха в очите. Присъствието му е също толкова разпознаваемо и сред останалите изкуства.

Хелоуин се прокрадва в близките телевизионни срещи със „Семейство Адамс“ и превърналия се в една от емблемите на Вси Светии Джак Скелингтън, познат ни от кинолентата „Кошмарът преди Коледа“. Не забравя да се качи и на музикалната сцена, дегизиран като популярна немска банда. Пък и въобще не се свени да влезе дори в детски песнички. Вярвам, че е напълно излишно да споменаваме, че намира израз даже в кулинарията. Зловещи „кървави“ пуншове, торти във формата на мозък, призрачни мъфини и маслени бисквитки. Поглежда ни и от декорациите върху т.нар. pumpkin latte, имащо силата да привлича почти зомбирани поклонници. Огледайте се и ще го откриете зад всеки ъгъл, във всяка островърха шапка и притичващ пред краката ви черен котарак.

И макар да отправяме критичен взор към чуждите за нас традиции и мироглед и да жигосваме непознатото със знак „измишльотина“. Ненадейно си помислих, че битката със злото, свитото очакване на неизвестните бъднини, страшните маски и търсенето на закрила в огъня са някак съвсем общочовешки. Не ми се стори толкова далечен и обичаят да се опиташ да хванеш без ръце ябълка. И докато се чудих защо, осъзнах, че преди всичко трябва да се борим с лошото в самите нас. Затова пожелавам ви да го изплашите. И макар да не празнуваме – Честит Вси Светии. А за на пролет ще оставим звънците на кукерите, огласяващи Сирни Заговезни. Защото колкото и да сме различни, все се оказва, че именно в различията си приличаме.

Открийте своята страшна история чрез аудиокнигите и със страхотното предложение на Storytel, които дават 50% намаление от месечния абонамент на всички студенти. Единственото, което се иска е, разбира се, да потвърдите, че сте студент.

Главна снимка: David Menidrey / Unsplash