130 години от рождението на авторката и 100 години от първата поява на Поаро
Едно име винаги ще се помни от запалените читатели на криминални загадки. Агата Мери Клариса Милър (1890-1976), или просто Агата Кристи, е сред най-плодовитите, най-продаваните и определено сред най-превежданите английски писатели. Авторка е на 66 детективски романи, множество пиеси и сборници с разкази.
Макар и да се ражда в заможно семейство, детството на Кристи не минава леко. Баща ѝ умира твърде рано, а момичето е изпратено в девическо училище. Тамошните порядки обаче не допадат на бъдещата писателка. Така майка ѝ решава да я изпрати в Париж, където момичето се обучава в пеене и пиано. Липсата на талант кара бъдещата кралица на кримито да се откаже от музиката.
През 1912 г. среща първия си съпруг – Арчибалд Кристи. Макар да се развеждат през 1928 г., тя запазва фамилията му, с която вече е популярна сред читателите си. През 1920 г. излиза дебютният ѝ криминален роман – „Аферата в Стайлс“, написан по време на Първата световна война. С тази книга идва и емблематичният образ на дребничкия детектив Еркюл Поаро. За съжаление, продажбите на романа не са впечатляващи и комерсиален успех за авторката няма. Доста по-добре се представя „Алиби“ (1926 г.), чиито сюжетни обрати очароват и публика, и критици.
През 1930 г. Агата Кристи се омъжва за археолога Макс Малоуън. Работата на Малоуън силно повлиява творчеството на съпругата му. Писателката редовно придружава мъжа си на експедиции и Близкият изток се превръща в основна тема на книгите ѝ – „Смърт край Нил“, „Среща в Багдад“, „Накрая идва смъртта“ и др. Влияние оказва и досегът ѝ с медицината през двете световни войни. Така тя добива богати познания за отровите, до които героите от романите ѝ често прибягват.
Агата Кристи е не просто продуктивен автор, тя поставя нови рекорди в художествената литература и се превръща в по-превеждан писател дори от Шекспир. „Алиби“, „Азбучни убийства“ и „Десет малки негърчета“ (отдавна преименувана в останалите държави) са сред първенците по продадени копия и продължават да са бестселъри. Милата госпожица Марпъл, комисар Батъл, полковник Рейс, Паркър Пайн, Томи и Тапънс и белгиецът Еркюл Поаро стават символи на криминалния жанр и често се използват за прототипи в английските детективски сериали. Не е изненада, че през 1971 г. Кристи получава титлата „дейм“ (женският вариант на „сър“) и орден на Британската империя за приноса към литературата.

За огромна радост на българския читател, книгите на кралицата на криминалния жанр се издават от много години и на нашия език. През 2020-а пък Еркюл Поаро ни дава специален повод за честване – изминал е точно век от първата поява на литературния герой. Ето с кои пет книги да отбележим юбилея.
„13 за късмет“
Както и самата корица обещава, подбраните разкази са подходящо начало за новаците в криминалния свят на Кристи. Разбира се, и заклетите фенове биха се насладили на селекцията. Тук присъстват представителни истории, показващи таланта и богатото въображение на писателката. За начинаещите би било полезно запознанството с основните главни герои от романите ѝ – Еркюл Поаро, госпожица Марпъл, Харли Куин, Томи и Тапънс и инспектор Евънс.
„Последният сеанс“
Сборникът събира най-доброто с фентъзи-окултни мотиви в творчеството на Агата Кристи. Всички познаваме авторката с перфектните ѝ криминални загадки и рационалните решения на всяка от тях. Част от разказите действително дават задоволителни обяснения как са се случили престъпленията. Други обаче направо ни захвърлят в призрачните светове на Едгар Алън По и Лъвкрафт. Хващат ни за гушата от самото начало и не ни оставят да си поемем дъх. Някои пък са с толкова изненадващ край, че напомнят на О. Хенри и американските разказвачи, а след финала е трудно да продължим нататък. Едно е сигурно – по-добре е да се четат през деня!
„Аферата в Стайлс“
Все пак е юбилеят на Поаро, така че нека се насладим на дебютния му роман. Макар да не е предизвикала фурор с издаването си, книгата има много качества и е добро начало на дългата поредица за белгийския детектив.
Еркюл Поаро е бежанец от войната и единственото, което търси, е малко спокойствие. Той се установява в английско селце, близо до имението Стайлс, собственост на богатата възрастна дама – Емили Ингълторп. Когато откриват Емили отровена, всички са озадачени, а властите не успяват да разгадаят убийството. Списъкът на заподозрените е дълъг и единственият, който може да разплете случая е Поаро.
„Завесата. Последният случай на Поаро“
След първия роман образът на белгийския детектив е развит много по-подробно, а загадките с него са най-интересната част от историите на английската авторка. Но всичко хубаво си има край, затова нека проверим коя е последната книга с участието на знаменития Поаро.
Отново сме в Стайлс. Всичко изглежда спокойно, докато гостите на имението не разбират, че един от тях е убиец, а всеки от присъстващите е свързан с престъпленията по един или друг начин. Поаро се свързва със стария си приятел Хейстингс за едно последно разследване, което затваря кръга на съвместната им работа. В стила на „Десет малки негърчета“, „Завесата“ е достоен завършек на литературен живот, пълен с приключения.
„Пет малки прасенца“
Агата Кристи има специфични предпочитания към заглавията си и често ни насочва към отговорите на загадките от самото начало. Стига да искаме да ги видим. „Пет малки прасенца“ е класика в криминалния жанр и е вдъхновила много писатели и сценаристи.
Еймъс Крейл обожава рисуването и жените, а това го прави доста известен. Безславната му смърт обаче оставя черно петно върху репутацията на семейството му. Съпругата му е обвинена в убийство от ревност, а това означава доживотен затвор.
Години по-късно дъщерята на семейство Крейл се обръща към Еркюл Поаро с молба да изчисти името на майка ѝ и да разкрие фаталната грешка, допусната при перфектно замисленото престъпление. Поаро и този път не разочарова с детективските си умения.
Бъдете сигурни, че всяка книга на Агата Кристи ще ви държи в напрежение. По-ранните романи имат своите недостатъци в сюжета, но с течение на времето, писателката се усъвършенства и става неповторима в жанра. Затова не се колебайте да посветите последните есенни следобеди на примата на крими романите!
Главна снимка: © UPI/Bettmann Archive