Innovator Creative Space – българската лаборатория на Декстър

Innovator Creative Space е нов проект на екип от млади българи, предимно образовани в чужбина и работещи в дигиталната индустрия. Идеята е да се създаде уникално за нашите географски ширини споделено работно място, което да се превърне в хъб за иновативни идеи, стартъпи, високи технологии и изкуство. В момента тече и Kickstarter кампания за проекта. Повече за Innovator Creative Space ще ни разкажат Павлина Мицева и Мартен Демирев – двама от съоснователите.

Димитър Панайотов: Казват, че всяка добра идея трябва да може да бъде обяснена така, че и малко дете да я разбере. Как бихте обяснили вие на едно дете Innovator Creative Space?

Павлина Мицева: Innovator e мястото, където можеш да отидеш и да сбъднеш своите идеи. Там има необходимите ти уреди, за да измайсториш нещата от въображението си, както и готини хора, които ще те подкрепят и ще ти помогнат да го направиш по най-ефективния начин.

Мартен Демирев: Добър въпрос. Ако е дете от нашите набори, расло през 90-те, ще му кажа „Лабораторията на Декстър“. Сегашните не ги знам какво гледат (смее се). Но ако знаех щях да ползвам някое филмче/филм, за да събудя фантазията им!

Павлина Светославова

Хареса ми описанието ти, даже  мисля да го използвам за заглавие на интервюто! Нека минем към най-актуалното събитие за вас в момента – кампанията ви в Кикстартър – разкажете малко повече за нея!

Павлина: Подготовката ни за нея продължи няколко месеца, като основна цел беше да помогнем на хората да си визуализират какво се опитваме да направим. Моите задачи включваха графичното оформление на бранда и материалите за кампанията, както и проектирането на интериорното пространство.

Мартен: За мен това е един интересен маркетингов инструмент, освен платформа за набиране на средства. Най-важното е, че колкото повече хора участват, толкова повече свързани с проекта хора ще има, защото когато си допринесъл към нещо, ти се чувстваш част от него. Потенциална трудност виждаме във все още слаборазвитата краудфъндинг култура в страната. Което обаче ние в екипа разглеждаме като потенциална възможност за развитие. Тъй като българите не са народ, който не дава – напротив, доста дарителски кампании например завършват успешно. Може би просто трябва да се намери начин този модел да бъде направен по-познат и за хора извън екосистемата на IT сектора, креативните индустрии и културата. Това ще стане ако ползите от типа проекти, а и от самия краудфъндинг се осъзнаят от повече хора. Ние планираме нещо в тази насока. Успех в това би бил много полезен за предприемчивите хора в страната.

 

Мартен Демиров

Пожелавам ви успех. Според максимата „не е важно какво правиш, а защо го правиш“, е редно да попитам – защо го правите – каква е вашата каузи и мисия?

Павлина: Лично за мен, като човек завършил дизайн в Англия и имал възможността да види и използва базата и ресурсите, които се предоставят на младите креативни хора там, е важно да направим всичко възможно да дадем подобна възможност и нашите таланти да развиват идеите и потенциала си. Смятам, че тук в България има много хора със страхотни качества, но за да се осъществяват техните идеи те имат нужда от оборудване и подкрепа, които ние искаме да им осигурим.

Мартен: Лабораторията на Декстър (смее се). Лично моята подбуда е, че аз съм едно непораснало дете, което иска да си играе със скъпи и готини играчки и да се прави на изобретател. Шегата на страна, правим този проект, защото има доста хора, които обичат да „човъркат” разни неща и искаме да им дадем среда и поточна линия, която да им позволи да се развиват напред.

Ясно е, че не всяка идея ще е идея за 1 милион долара или пък обществено значима, но се надяваме покрай многото сърце и кеф, което ще вложат хората в своите любими дейности, да излезе и нещо много значимо, проект, който да осигури работни места или да реши обществено значим проблем. Иска ми се да променим света, но и да си призная нямам търпение и аз да си играя на тази площадка за пораснали деца!

А какво ви кара да смятате, че подобен толкова иновативен и модерен проект може да се случи в България тук и сега?

Павлина: Причината е проста – в България има много хора с идеи, но много малко ресурси, които те да могат да използват, за да ги осъществят. Чрез изграждането на пространство като нашето ние целим да им дадем базата, от която имат нужда, за да сбъдват творенията си, да колаборират и да се развиват.

Мартен: Хората. Ние може да сме малка и бедна в рамките на Западната цивилизация(защото планетарно погледнато сме си много добре), но имаме страшно много талантливи хора. Особено когато се отнася до техничарски и културни дейности. Имаме златни ръце.

Може да прозвучи и доста патриотарско, но хора с български корени са участвали в доста значими за света проекти, макар и повечето реализирани в други държави. Което понякога се преувеличава в медиите, но реално погледнато наистина имаме прилична история в това отношение, ако разгледаме сходни държави. Според мен ако на този потенциал се даде шанс и модерни технологии, можем да останем много изненадани от мащаба на резултатите.

Калифорния, която е съвременен лидер и задава тенденциите в почти всяка област, не само технологичните, но и културни среди, кино и т.н. е била просто едно място с много хора с гаражи, в които са правили интересни неща. Е, имали са късмета да са в най-силната държава, в най-силния ѝ период, в най-развитото технологично време на човечеството, но е факт, че всичко тръгва от хора-ентусиасти.

Защо решихте да започнете точно от Варна?

Мартен: Варна от една страна е град с характер, труден град. От друга е била (винаги говоря за града си в женски род, така както говорят моряците, които обичат морето, с любов към него, за разлика от тези, които се борят с него, за да го експлоатират) генератор на нови идеи, порта към света за България, още веднага след Освобождението е била градът, през който са влизали всички нови идеи и тенденции, почти всичката търговия е минавала от тук. Дори в по-нови времена доста тенденции в бизнеса и културата тръгват от тук. Тези неща са по-трудно забележими и спят под повърхността, но този дух наистина го има и той е силен съюзник.

Защо смятате, че е важно хората на изкуството и тези на технологиите да работят заедно? Практиката показва, че това обикновено се случва трудно – как смятате да се справите с този проблем?

Павлина: Колаборацията между тези два типа професионалисти наистина може да бъде проблемна, но това трябва и е на път да се промени. Ние вярваме, че за да се създават наистина иновативни, интересни и полезни неща, хората на изкуството и тези на технологиите трябва да работят заедно допълвайки се, а не противоречащи си. Всъщност точно когато личности с различни компетенции се срещат, работят заедно, обменят опит и концепции, се раждат най-нестандартните идеи. Като срещнем тези хора в нашите пространства, които обединяват както оборудване за креативните личности, така и такова за инженери, програмисти и други професионалисти от света на технологиите, ще имаме за цел да пречупим този стереотип за несъвместимостта на творческото и технологията.

Мартен: Думата за техника идва от гръцки и интересното е, че тя се е използвала и за техника в съвременния смисъл, и за изкуство. На пръв поглед различни дейности, но имат много общо. Двама души, които създават намират общ език доста бързо, независимо че остават различията на сферите има едно колегиално разбиране към процесите. Това най-много личи в някакви пресечни точки, каквито се явяват дадени процеси или професии.

Примерно да правиш поръчкови мебели, техника ли е или изкуство? Защото нещата имат и двата аспекта. Всеки истински „майстор” и „разбирач” разглежда работата си, колкото и да е технологична като някаква форма на изкуство, защото точно, за да завърши даден проект нарушава догмите и търси креативно решения. И обратното, колкото и креативно да е изкуството, всеки негов човек си има техника! Изобщо изключително изкуствено деление, поне по моему и както казва любимият ми автор Робърт Пърсиг – това е абсолютно неестествено деление, което обаче, за да проследим трябва да се върнем много назад в историята.

Какви са най-големите трудности и потенциални спънки за проекта?

Павлина: Може би това, че екипът ни е много млад, колкото и да е хубаво заради свежите идеи, големият ентусиазъм и мотивация на всеки от членовете, все пак би могло да представлява трудност поради недостатъчните зрялост и опит в тази област. Но все пак вярвам, че при усилена работа и отдаденост на каузата бихме могли да се справим с всеки проблем.

Мартен: Набирането на скорост. Ако това стане прекалено бавно, застрашава да загубим енергия и инерция, а тя е важна за подобни начинания. Финансите, разбира се. Това е скъпа дейност, която се възвръща една идея по-бавно, но пък тръгне ли да се възвръща наистина няма лимит.

И обратно – какви са предпоставките, които ви дават надежди за успех?

Павлина: Има изключително много хора, които прегръщат нашата идея, подкрепят я и я споделят, както на локално, така и на интернационално ниво. Това много ни радва и ни убеждава, че проектът, който искаме да осъществим е значим, интересен и атрактивен за обществото.

Мартен: Ние живеем в бъдещето от старите филми, което изглеждаше далечно. Сега е времето на технологичния прогрес и това е една модерна и перспективна дейност. Много трудна, но направим ли нещата както трябва – възможностите са много.

Европа търси своите герои, както САЩ ги намери в лицето на серия от предприемачи и хора на културата, които „изобретиха” съвременния свят. А потенциалът на България не е някаква наша приумица и колкото и да сме в началото на играта като общност си личи, че имаме перспективи. Да, ние няма да бъдем световна сила номер 1, но можем съвсем спокойно да се развием добре в една такава насока. Този потенциал е забелязан от Европа и България е набелязана като едно от подходящите места за такова развитие.

Ще е жалко обаче да пропуснем тези възможности да вдигнем следващото ниво заради късогледство и егоизъм. Надявам се точно това развитие да остане освободено от традиционните борби за влияние.

Почти всеки един от вашия екип е завършил и/или работил на Запад – може въпросът да е клише, но е важен – какво все пак ви накара да се върнете тук и да започнете всичко това?

Мартен: В България е готино, в България храната е вкусна, хората са интересни, природата и климатът са гостоприемни, но не на последно място, и това доста чужденци са ми го казвали със завист, в България има възможности, България тепърва предстои. Докато там също има проблеми, но вече има изградена система, която е тромава и трудно променяема.

Няма да говоря през розовите очила и ще кажа – да много е трудно за момента, има много неща, които дразнят и искаме да се променят, но е интересно и аз посрещам нещата много философски и наистина вярвам, че нашата страна има потенциал, но и много работа пред себе си. Ще е жалко да пропуснем да го реализираме от мързел или безхаберие или незнание.

Павлина: Навън се случват изключително много страхотни неща, от които можеш да се учиш и да се вдъхновяваш. Да си обогатил и развил себе си, мирогледа си, способностите и вижданията си, като си живял навън, и след това да се върнеш в България, за да вложиш всичко това в положителната промяна, към която се стремим, е нещо, което поне на мен би ми донесло огромно вътрешно удовлетворение. Това е моята основна лична причина да се върна и да се занимавам с това.

 

 

Димитър Панайотов
е на 25 и е завършил "Журналистика" в СУ „Климент Охридски”. Той е основател и главен редактор на "Под Моста". Интересува се от литература, култура, кино, фотография, дигитален маркетинг и качествена журналистика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to