„Животът е едно забавно надбягване с времето.” – Интервю с Георги Тошев

12.03.2018

Може би повечето от нас го помнят от поредицата „Другата България”, други са го виждали на снимки редом с Фрида от АББА, Моника Белучи или Браян Мей от група Куин, Ал Пачино, Шарл Азнавур, трети са гледали документалните филми, които прави за тях и на още куп други лица от родната и световна сцена. Но преди всичко, Георги Тошев е един безкраен пътешественик – с купища идеи, свободен дух и жажда за нови непокорени хоризонти.

ПМ: Кой е Георги Тошев и какво не знае аудиторията за него?

Аз съм един любопитен човек, който обича да пътува, да се среща с непознати, да разказва истории. Влюбен съм в живота и в хората, които създават и променят света около нас.

ПМ: Какво правите в свободното си време, когато около Вас няма камери, не сте в телевизията или на път за поредния документален филм?

Затруднихте ме! Свободното ми време… всъщност е пак работа. Непрекъснато чета, интересувам се от нови неща. Понякога дъщеря ми ме пита кога си почивам. Истината е, че си почивам, работейки. Разбира се, обичам да се разхождам, да съм в планината, да се срещам с приятели или да чета. Напоследък имам мигове, в които съм сам. Почивам си. В пълна тишина. Или в самолет по време на дълъг полет.

ПМ: Как Ви дойде идеята да създадете поредицата „НепознатиТе” ?

След поредицата ми “Другата България” исках да създам друга поредица, която да има живот без давност. Да разказва истории на известни личности, които са станали част от съвременната история на България или на света. Вярвам, че тези истории ще се гледат и след като тях ги няма, защото са свидетелства за едни необикновени животи. Документ за времето, в което са живели и работели.

ПМ: Срещали сте се с куп знаменитости – лица от киното, музикалната сцена, хора на изкуството. Коя е най-вълнуващата среща за Вас? Моментът, който вечно ще помните.

Всяка среща е важна за мен. Няма значение дали ще е Фрида от АББА или Татяна Лолова, или Емир Кустурица…Всяка среща е познание, емоция. Урок. Щастлив съм, че професията ми дава редкия шанс да общувам с личности, на които се възхищавам, които ме вдъхновяват. Една от последните ми срещи с Шарл Азнавур в имението му край Марсилия беше важна за мен. На 93 години той продължава да работи всеки ден, а на въпроса: Кой е последния ви концерт? Той се усмихна и отговори: ”Следващият!”.

ПМ: На скоро излезе последната Ви книга за изключителния и обичан наш артист Стефан Данаилов. Преди това издавате книги, посветени на Катя Паскалева, АББА и не на последно място Невена Коканова. Каква е отговорността и какъв е рискът, когато човек се захване да пише за имена от такава величина?

Риск винаги съществува да не уцелиш мярката, да минеш границата, да не съхраниш духа на тези изключителни личности. За мен е важно да бъда почтен, да бъда точен и ,разбира се, да ги разкажа така, че дори тези, които не ги харесват или са имали съмнения в техния талант или морал да го направят.

ПМ: Ако имахте възможността да пътувате назад във времето кой щеше да е в центъра на прожекторите в „НепознатиТе”?

Може би Наполеон или Мария Антоанета или Достоевски…Толкова много изкушения за срещи има, както назад във времето, така и напред в бъдещето. Животът е едно забавно надбягване с времето. Харесва ми този маратон!

ПМ: За финал искам да Ви попитам кой цитат от книга или филм би Ви описал най-точно сега? В този момент.

“За нищо не съжалявам! “, цитат от автобиографията на Ингмар Бергман “Латерна магика”.


Интервю: Вяра Желязкова 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаСлепите Вайши01.02.2017
Под Моста25 въпроса с Георги Господинов01.07.2016
Под МостаБуквалното да се чете преносно. Преносното – буквално.04.02.2016

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE