В топлите страници на „Истанбул червен“ от Ферзан Йозпетек

„Истанбул е град на меланхолията, град на hüzün – чувството между тъгата и носталгията. Hüzün са дъждовните зимни вечери и крясъците на чайките в някои особено тъжни нощи. Но за мен Истанбул е град, изпълнен с цветове.“

Един мъж и една жена тръгват към Истанбул. Той, известен италиански режисьор от турски произход, се връща към града на детството си. Тя е бизнесдама, която за пръв път ще посети космополитния мегаполис.

В романа на Ферзан Йозпетек се редуват кратки глави от едва няколко страници, за да покажат неговата и нейната история. Гласовете и на двамата звучат толкова поетично и достоверно, че създават неподправена атмосфера на Истанбул – този град на магията. Каракьой, Кадъкьой, Дворецът Топкапъ, Синята джамия, гара Хадйрпаша, малките улични кафенета – Истанбул е червен – червеното на живота, страстта и любовта.

„Сега искам да имам собствен апартамент, точно тук, далече от детския ми дом, далече от всичките ми спомени. На последния етаж на висока сграда. За да поглеждам към света навън през прозореца в мига, когато се събудя; това ще бъде първото нещо, което ще правя: искам да наблюдавам всичко, докато чайките на Истанбул кръжат около мен.“

Това не е любовна история. Това е история за пътуването вътре в себе си. История за една новопоникнала и една възродена любов – тази към Истанбул.
„Няма нищо по-важно от любовта“ гласи мотото на романа. Но за мен то не се отнася до романтичната любов между мъж и жена. Той и Тя имат кратка първа среща в самолета към Истанбул и се запознават едва в края на романа. Между тези две събития те опознават самите себе си чрез този град и града чрез катарзиса, който претърпяват. Всеки досег, дихание и движение в Истанбул е магия и преобразяване. Ферзан Йозтепек е успял да улови необятността на човешките желания и темперамента на един град в роман от едва 150 страници.

Йозтепек е италиански режисьор от турски произход. „Истанбул червен“ (Rosso Istanbul) e неговият дебютен роман. И книгата, и филмът по нея се радват на голям читателски и зрителски интерес. „Истанбул червен“ е и част от програмата на единствения по рода си кино-литературен фестивал Cinelibri.
Ето няколко цитата от романа, които ще разпалят любопитството ви:

„Летищата не са подходящи за раздели, нито дори за прегръдки; липсва им очарованието на гарите.“

„Някой някъде ми каза, че съм крадец на истории, и може би наистина съм такъв.“

„Трябва да се опитаме да разберем слабостите на тези, които обичаме и които ни обичат, и да им прощаваме за болката, която са ни причинили. Защото не е важно какво виждат очите ни, важно е какво чувстваме.“

„Бих ти казал: тръгни на път, тръгни на юг. Отиди възможно най-далече на юг, колкото е възможно по-далече. Отиди на място, където морето е с цвета на милувка и може да те изцели. Отиди на място, където има само един ресторант и можеш да ядеш само рибата, която рибарите са уловили, където можеш да пиеш бяло вино без етикет, може би с лек дъх на смола. Трябва да е място, където можеш да седнеш и да гледаш залеза…
– Или изгрева…“

 

Елис Eмин
на 21 години, студент по "Журналистика" в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to