„Странност на ума“ от Орхан Памук – за странността да бъдеш мечтател

04.09.2018

„Странност на ума“ (издателство “Еднорог”) е последната книга на Орхан Памук, както и поредният бисер в съкровищницата на нобеловия лауреат.

Умишлено не използнам думата „диамант“, защото подобно определение за творба на този автор ще е, въпреки блясъка си, твърде клиширано. А Памук е майстор на изчистения разказ. Винаги е верен на автентичната история и има поглед към голотата на детайла, без да изневерява на уюта на повествованието само за да може да го продаде.

Уютна е и атмосферата на романа „Странност на ума“. Историята ни отвежда по пъстрите улици на Истанбул заедно с главния герой Мевлют, който е продавач на боза. Когато за пръв път идва в града с баща си, пред Мевлют се разкриват безброй възможности и той започва да мечтае.

Годините минават, но делникът не се променя. Докато хората край него се замогват, Мевлют все така с усилия се мъчи да свърже двата края. Непроменена остава и неговата способност да мечтае.

Сякаш амбициите за пари, слава и власт, господстващи в човешкото общество, принадлежат на друг свят, различен от духовната реалност на героя. Неговата „странност на ума“ пречупва действителността и понякога го обрича на самота, но може би именно тази странност е неговият най-верен компас, докато скита по улиците на своята душа.

Освен историята на Мевлют романът представя и други сюжетни линии и пълнокръвни герои, които понякога водят разказа от първо лице. Този пъзел от различни перспективи Орхан Памук поставя в контекста на важни политически и социални събития и процеси в турското общество през последните петдесет години. Паралелно успява и да проследи промяната в облика на Истанбул, един от градовете, чиято съдба е да приютяват и низвергват, да бъдат разрушавани и съграждани, но най-вече – да остават незабравими.

Трудно е романът да бъде преразказан или анализиран в няколко изречения. Тази задача оставям на читателя, за да може сам да изпробва своите „странности на ума“. На мен книгата остави освен приятното чувство, че сякаш съм се скитала с бозаджията Мевлют по улиците на спиращия дъха Истанбул, и някаква силна вяра в неведомите пътища на живота, в който загубите и провалените планове може да се окажат истински късмет, а странностите на ума – спасение за душата.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Елис Eмин„Червенокосата” на Орхан Памук омайва12.01.2017

Още от Под Моста

Карина НиколоваНина Николина или когато българският фолклор срещне джазаМузика