„Странност на ума“ от Орхан Памук – за странността да бъдеш мечтател

04.09.2018

„Странност на ума“ (издателство “Еднорог”) е последната книга на Орхан Памук, както и поредният бисер в съкровищницата на нобеловия лауреат.

Умишлено не използнам думата „диамант“, защото подобно определение за творба на този автор ще е, въпреки блясъка си, твърде клиширано. А Памук е майстор на изчистения разказ. Винаги е верен на автентичната история и има поглед към голотата на детайла, без да изневерява на уюта на повествованието само за да може да го продаде.

Уютна е и атмосферата на романа „Странност на ума“. Историята ни отвежда по пъстрите улици на Истанбул заедно с главния герой Мевлют, който е продавач на боза. Когато за пръв път идва в града с баща си, пред Мевлют се разкриват безброй възможности и той започва да мечтае.

Годините минават, но делникът не се променя. Докато хората край него се замогват, Мевлют все така с усилия се мъчи да свърже двата края. Непроменена остава и неговата способност да мечтае.

Сякаш амбициите за пари, слава и власт, господстващи в човешкото общество, принадлежат на друг свят, различен от духовната реалност на героя. Неговата „странност на ума“ пречупва действителността и понякога го обрича на самота, но може би именно тази странност е неговият най-верен компас, докато скита по улиците на своята душа.

Освен историята на Мевлют романът представя и други сюжетни линии и пълнокръвни герои, които понякога водят разказа от първо лице. Този пъзел от различни перспективи Орхан Памук поставя в контекста на важни политически и социални събития и процеси в турското общество през последните петдесет години. Паралелно успява и да проследи промяната в облика на Истанбул, един от градовете, чиято съдба е да приютяват и низвергват, да бъдат разрушавани и съграждани, но най-вече – да остават незабравими.

Трудно е романът да бъде преразказан или анализиран в няколко изречения. Тази задача оставям на читателя, за да може сам да изпробва своите „странности на ума“. На мен книгата остави освен приятното чувство, че сякаш съм се скитала с бозаджията Мевлют по улиците на спиращия дъха Истанбул, и някаква силна вяра в неведомите пътища на живота, в който загубите и провалените планове може да се окажат истински късмет, а странностите на ума – спасение за душата.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Елис Eмин„Червенокосата” на Орхан Памук омайва12.01.2017

Още от Под Моста

Карина НиколоваМаргарита Петкова и Нона Йотова или какво рече „Виктор“Литература