Тазгодишната тема на световната конференция по Техническо професионално образование и обучение (World TVET 2015) , проведена в Кучинг, Малайзия,  „Стремителен скок: трансформация и глобализация на техническото професионално образование и обучение – жизнени умения на 21 век“ предизвика интереса на множество организации и изнасянето на различни доклади, сред които  и „Как да запълним празнината между образование и работа?“ на Румяна Шаламанова от сдружение „Знам и мога„. Но какво точно  прави тази тема толкова актуална и важна днес?
Не само у нас, но и в световен план се случват две глобални кризи едновременно: нивото на младежка безработица е високо и има недостиг на квалифицирани кадри. Националната организация по труда твърди, че 75 милиона млади хора са безработни към 2015 година. Ако към това число се прибави и броят на наетите, но в не добри условия млади хора, това число вероятно ще се увеличи три пъти. Според Eurostat безработните в Европейския съюз  към януари 2015 година са 23,815 милиона. Парадоксалното наличие на висока безработица и, едновременно с това, търсенето на високо квалифицирана работна ръка в определени сфери, кара хората да се съмняват в ефективността на образователната система и методите за разпределение на работната сила в различните сфери.

Няма съмнение относно съществуването на празнина между уменията, които развиват академичните институции и уменията, които изискват индустриите. Последиците от това се изразяват под формата на социален и икономически дистрес, в които професионалното бъдеще на твърде много млади хора е изложено на риск, докато в същото време образователната система, младежите и работодателите живеят сякаш в паралелна реалност. Младите хора не са наясно с работния свят, а работодателите вярват, че току-що завършилите не са адекватно подготвени за позициите, за които университетите твърдят, че ги подготвят.

Защо тогава образователни институции, работодатели и търсещи работа,  не виждат едно и също нещо? Истината е, че те не се занимават един с друг и дори рядко си комуникират. Образователната система  най-често не успява да прецени качеството на компетентност на завършилите, докато тези, които го правят, често надценяват резултатите в сравнение с това, което младите хора преценяват за себе си.  А и също така, защото твърде малко млади хора разбират добре какво точно избират да учат и кои дисциплини имат добро професионално бъдеще.

Интернет, медиите, смарт устройствата и системите са основните средства, които трябва да бъдат взети предвид, когато говорим за работа в бъдеще, в какво се състои тя и уменията, които трябва да придобием, за да бъдем продуктивни в бъдещата работна среда.  За да бъде успешна в заемането на бъдещите работни позиции, работната сила трябва да вземе предвид новите тенденции в образователната система, както и модерните изисквания на бизнеса. Това може да означава дори да се обърне наопаки пирамидата на образованието, за да се разбере от какво се нуждае бизнеса, а след това да се придобият и подобрят дадените знания и умения, които са необходими. Пътят от образование към работа има три важни пресечни точки – постъпване в университет, натрупване на умения и намиране на работа.

Бъдещата работна сила ще трябва да демонстрира предвидливост в справянето с бързо променящите се нужди на бизнеса, както и с уменията, които ще се изискват.  Работниците на бъдещето ще трябва да бъдат гъвкави, адаптивни и постоянно обучаващи се във формалното  и неформално образование.  Ключовите умения, които ще бъдат необходими са социална интелигентност, иновативно и адаптивно мислене,между-културни компетенции, пресметливост и медийна грамотност.

Автор: Румяна Шаламанова