„Как Инджето не стана цар“ или приказка за действителността

Последната премиера за този сезон в Младежки театър „Николай Бинев“ идва под режисурата на проф. Пламен Марков. С „Как Инджето не стана цар“ той продължава да изследва предания, каквито разглежда преди това в спектакъла „Бал Балчо споменува“ в НАТФИЗ. За разлика от събраните там различни сюжети, новото му представление се фокусира само върху една история от възрожденския период.

Тя е малко позната и се отнася до така наречената Странджанска буна от началото на XIX век. Плод на първите надежди за освобождение, в нея участват жители на кърджалийския край, които правят опит за въстание. Въпреки героичното име в заглавието, необичайните думи подсказвт, че това не е история за успех, а обратното не е по-малко интересно.

Началото на представлението привлича вниманието с песен, а преводът ѝ от хроникьора построява моста между някогашния бит и сегашния. Срещаме се първо с няколко жени, пресъздадени от ансамбъла актриси с нужната неподправеност, за да приемем суеверията за истина в рамките на техния свят. Въпреки колорита им, въведението би могло да бъде по-кратко, предвид дължината на същинската част и нейната събитийност, която отсъства у предисловието.

Свикнали сме с идеализирането на историите от възрожденската епоха, но тук то е оставено настрана в полза на реализма. За събития като тези в пиесата съществуват различни варианти, резултат от предаването от уста на уста през времената. За това многообразие се намеква чрез мнението на редица герои преди началото на разказа. Докато всеки от тях се опитва да наклони историята в своя полза, разказвачът в лицето на Балчо се старае да предаде историята обективно. Стефан Мавродиев влиза с ентусиазъм в кожата на летописеца, а дори притихващият глас на ветерана не отнема от жарта на персонажа му.

На разказвача помагат героите от самата история, които понякога оставят настрана собствената си реч, за да се включат като странични наблюдатели. Образите на участниците в събитията, свидетелите и дочулите за станалото се преплитат, показвайки различните страни на конфликта. Освен с автентични костюми, достоверността на персонажите е постигната и благодарение на диалекта, който прозвучава естествено, без да затруднява нито актьори, нито зрители.

Ярките герои си изиграни с много енергия от всички участници, а в случая това е по-голямата част от трупата на Младежкия театър. Характерите на ключовите образи се долавят дори само от излъчването, което постигат Юлиан Петров, Александър Хаджиангелов, Ахмед Юмер, Петко Венелинов, Светослав Добрев.

Веднъж вече възпян, главният образ на Индже постепенно слиза от пиедестала, на който стои в народната памет. Отговорна е задачата на Николай Желев в ролята на легендарния войвода, но актьорът успява да му придаде величественост. Неговата сдържаност през по-голяма част от времето контрастира на силните емоции, които се пораждат с напредване на действието.

Сценографията на Мира Каланова е изчистена и позволява на самия разказ и неговите герои да изпъкнат. Те сменят позициите си на сцената между преден и заден план, придавайки дълбочина на пространството, а декорите лесно биват трансформирани в зависимост от местата на действие. Епичните иначе събития са разгледани най-вече с акцент върху междучовешките отношения и личните мотиви, което прави атмосферата задушевна въпреки мащаба на случващото се.

„Как Инджето не стана цар“ представя увлекателно и достъпно история, която заслужава да бъде разказана. Не само заради малката ѝ известност, а защото показва как добрите намерения са неосъществими, когато с отделни амбиции за лично благо се стремим към общо. По-просто е от сметка на търговец като Балчо, който отстрани вижда по-добре – можете и вие като него от място в залата на 29 април, 12 и 23 май.

Деница Димитрова

е на 23 г., завършила е „Социален мениджмънт“ в родната си Варна, а по настоящем изучава електронни медии в Софийския университет. Отразява онова, което я впечатлява, вдъхновява и кара да се наслаждава на бъркотията живот в блога си Wondermess. Не може да живее без повсевместно търсене на красота, изкуство, пътувания… и кафе, даващо енергия за всичко останало.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to