Перфектните „Чудаци“ на Максим Горки

31.10.2017

Много! Ама много обичам, когато едно представление се играе с желание от актьорите на сцената и това си личи. Много обичам режисьорът да е изпипал детайлите, заложени от драматурга, и това да е реализирано перфектно на сцената.

Веднага се усеща какво ми е мнението за един от новите спектакли на Народен театър „Иван Вазов“ – „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности“ или на кратко „Чудаци“ от Максим Горки. И няма как да е другояче след като останах впечатлен от видяното и усетих онова чувство на тотална задоволеност и удоволствие, което рядко ми се отдава да изпитам, излизайки от залата.

Дори когато едно представление ме е поразило силно, все намирам нещо в играта на някой от актьорите, което да ме е подразнило и да ми е развалило цялостното удовлетворение. Но не! Не знам дали не бъркам жестоко и сега не ви подвеждам, но аз не смятам, че някой от актьорите игра слабо.

Видях на сцената хора, които много добре бяха преценили за себе си какъв е техният герой. Те играеха с мисъл за неговото влияние и отпечатък върху цялата история, а не само за конкретната сцена. Те не търсиха отговор на въпроса как трябва да бъде изграден той в дадената сцена. Защото си личеше, че са минали през това и вече отговаряха на въпроса какъв е техният персонаж като цяло и какво трябва да бъде неговото послание към зрителя. И уверявам ви, тази задача аз я видях като изпълнена.

Веднъж не си казах „този преиграва“ или „този няма енергия“. Макар че съмнения за преиграване могат да се породят за героя на Дарин Ангелов, но когато зрителят се запознае с неговата инфантилна и детска природа, ще разбере защо.

Може би реакцията ми е такава, защото не гледах спектакъла на неговата премиера, когато емоциите все още са предпоставка за притеснение и грешка, а месец по-късно. Сега сякаш ентусиазмът е все така силен, но в технически план се гледа много по-зряло.

Не толкова зряло подходих аз. Незапознат с творчеството на Горки, влязох в салона за първа среща с автора, която театърът ми предоставя. Останах изумен. Все едно гледах любимия си Чехов. Това ми заприлича много на „Вуйчо Ваньо“. И не съм грешил. Горки, подобно на мен, е бил голям почитател на Антон Павлович. Дори е възприел неговите стандарти в граденето на драматургичен сюжет.

Подобно на Чехов, Максим Горки е избрал един единствен топос за своята история и множество герои, различаващи се един от друг. Тоест е изградил личности, които носят уникална индивидуалност всеки за себе си. По стечение на обстоятелствата те ги преплитат, за да се получат завръзка, развитие и кулминация. Наглед елементарните им различия се оказват предпоставка за крайно интересен сюжет и край. Но като се замислим, за това е подсказано в първата половина на пиесата.

Какво свързва героите в „Чудаци“? Скуката. Те прекарват времето си на почивка в една вила насред гората. Именно скуката подтиква някои към определени действия. За един от героите истината е скучна. Именно това ще породи част от проблемите, a изменчивата природа на човека ще довърши започнатото.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ или страстите Яворови в Народния театър03.06.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа по-добри градски пространства – интервю със създателите на ПОдЛЕЗНОLIFE