Ще се опитам да не влизам в излишни полемики за това как 2020 година обърна света ни наопаки. Като не само го провеси с главата надолу, хванат почти митологично за ахилесовата пета, но дори реши хулигански да го разтърси, за да изпаднат от джобовете му и най-скритите му съкровища. Така почти ни се изплъзна и театърът. Салоните дълго останаха глухи за аплодисменти и дори по човешки усетиха самотата. Но ето, че се задава нов сезон, а с него, надяваме се, и нов късмет. И тъй като септември е месец за беритба, ще хвърлим поглед към театралните полета, за да видим какво е зреело, докато нас ни няма.

„Бившата мис на малкия град“ – Младежки театър „Николай Бинев“

Неведнъж сме изразявали любовта си към творчеството на Мартин Макдона, било то от театрален или филмов ракурс. Този път срещата ни с ирландския драматург, роден във Великобритания, ще бъде в „Бившата мис на малкия град“. Пиеса от ключово значение за утвърждаването му като автор от световен мащаб, носеща със себе си не само славата, но и редица награди, номинации и обичта на публиката.

„Спектакъл за отношенията между обикновените хора, които търсят светлината в тунела; за тези, които преследват личната си Обетована земя, в чието съществуване не са напълно убедени, макар и на моменти сякаш да я виждат пред очите си – миг преди да изчезне и те отново да бъдат погълнати от сивотата. „Бившата мис на малкия град“ е спектакъл за хора с мечти.“

Премиерните представление са две на брой и са насрочени за 23-ти и 27-ми септември, половин година от първоначално предвидените дати. „Бившата мис на малкия град“ ще стъпи на сцената под режисурата на Владимир Люцканов, сценографията на Венелин Шурелов и костюмографията на Елица Георгиева. Преводът пък е дело на Мариана Мелнишка, а актьорският състав включва: Искра Донова, Николай Владимиров, Николай Луканов и Станка Калчева.

„Капитал(на) грешка“ – Народен театър „Иван Вазов“

С премиерните представления на 26-ти, 27-ми и 29-ми септември, „Капитал(на) грешка“ изпраща септември месец и посреща есента с нови теми за размисъл.

“Капитал(на) грешка” тръгва от пиесата “Казимир и Каролине” на Йодьон фон Хорват, минава през големите теми Вяра, Надежда, Любов и стига до 2150 година, когато сливането на биология и модерни нанотехнологии обещава на човешкия род едно почти нескончаемо дълголетие“. Режисьорът Иван Пантелеев насочва усилията си в това не толкова да разкаже конкретна история, колкото да провокира зараждането на емоции и мисли „…не сюжетът и разказът са водещите, а комплекси от теми и интуитивните връзки между тях“.

 „И тъй както безработицата е основния катализатор на работния пазар, а недоимъка проправя пътя на капитала, така и изневярата остава най-мощния стимул в любовта.“

Иван Пантелеев

Актьорският състав включва имената на: Радена Вълканова, Теодора Духовникова, Александра Василева, Стефания Колева, Юлиан Вергов, Христо Петков и Иван Юруков, Велислав Павлов и Димитър Николов. Сценографията и костюмографията са дело на Елис Вели и Милена Пантелеева – In Memoriam.  Композитор на спектакъла е Антони Дончев.

Представлението не е подходящо за лица под 12 годишна възраст!

„Фернандо Крап ми е написал това писмо“ – Театър 199 „Валентин Стойчев“

„Фернандо Крап ми е написал това писмо“ е заглавието (и първата реплика) на завладяващ ребус за страстта и любовта. Действието се развива в неуточнена страна, в неуточнено време. Красивата Джулия получава писмо от енигматичния милионер Фернандо , с което той заявява непоколебимата си решеност да се ожени за нея. Свободолюбивата млада жена е силно възмутена от тази арогантност, но и същевременно романтично заинтригувана от нея. Това, което следва по-нататък, е поредица от неочаквани събития и изненадващи обрати.“

Пиесата от Танкред Дорст е поверена в ръцете на Иван Урумов, а в актьорския състав участват: Иван Радоев, Ели Колева, Стоян Младенов и Любен Чаталов.

Премиерното представления ще се играе на 29 септември от 20:00 ч. в Театър 199 „Валентин Стойчев“.

„Завръщане у дома“ – Малък градски театър „Зад канала“

Осъществената в два акта пиеса, „Завръщане у дома“, е написана от британския драматург Харолд Пинтър през 1964 г. Премиерата ѝ на сцена обаче се случва година по-късно, в Лондон, а през 1967 г. се играе за пръв път и пред американската публика в Ню Йорк.

Действието на пиесата се развива в северен Лондон. Теди е професор по философия в САЩ, който се завръща към корените си и мястото, където е израснал. Първородният син се прибира в старата къща на семейството, но не идва сам. Със себе си води своята съпруга Рут, с която тайно са сключили брак преди няколко години. Предстои първата среща и запознанството на Рут с фамилията, изцяло доминирана от сурова мъжка сила. Деспотичният баща Макс, пенсиониран касапин, двамата братя на Теди, Лени и Джоуи, борещи се постоянно за надмощие помежду си, и техният чичо Сам.  

Какво ще се случи по-нататък и как ще се развие драматичната черна комедия – остава забулено в съмнения и догадки. Повече детайли за сюжета могат да се открият из безкрайните дебри на интернет, но накъде точно ще се отправи режисьорският поглед, за това Малък градски театър „Зад канала“ остава безмълвен.

Все пак в нас бушува трепетно очакване за премиерното представление, тъй като режисьорският поглед принадлежи не на кого да е, а на Явор Гърдев, а в актоьрския състав виждаме имената на Владо Пенев, Деян Донков, Емил Котев, Мак Маринов, Каталин Старейшинска и Пенко Господинов. И отсега знаем, че си запазим премиерния 5-ти октомври, за да бъдем там.

„Марихуаната на мама е най-добра“ – Сатиричен театър „Алеко Константинов“

Обичам онези представления, които те карат да се смееш, но ти оставят и един леко нагарчащ послевкус от спотаени вътрешни размишления и сподавени възгледи за болките в света. Спомням си, че за пръв път гледах „Марихуаната на мама е най-добра“ преди не помня колко години в Държавен пътуващ театър, който се помещаваше в една уютна малка зала из НДК.

Смело мога да кажа, че беше едно от онези представления, които са способни да запалят фитила на зрителската обич към театъра и да възпитат специално отношение към онзи чист хумор, който досущ сърбяща коричка, покрива човешките рани. И макар да знаем до какво води, продължаваме да го човъркаме с безусловна отдаденост.

Комедията „Марихуаната на мама е най-добра“, в чийто идеен смисъл стои проблемът за наркоманията, е плод на съзнанието на Дарио Фо – драматург, автор, режисьор, комедиант и носител на Нобелова награда за литература. На сцената на Сатиричния театър ще видим режисьорската адаптация на Андрей Аврамов, като в актоьрския състав  участват: Ана Вълчанова, Димитър Баненкин, Асен Мутафчиев, Васил Грънчаров, Богдан Казанджиев и Ивайло Калоянчев.

Премиерният спектакъл ще се играе на 28 септември от 19:30 ч. на Голяма сцена в Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Време е за театър!