Светлия фарс на „Черна комедия“

След появата си през 1965 г. под перото на Питър Шафър, „Черна комедия“ се превръща в една от най-смешните и успешни произведения в своя жанр. Многократно поставяна и у нас, от този сезон можем да я видим в интерпретация на режисьора Иван Урумов в Театър „Българска армия“.

Сценарият ни среща с разнообразие от герои, които споделят едно общо нещо – истинските им характери излизат наяве, когато се окажат на тъмно. В центъра на сюжета са скулптора Бриндсли и годеницата му Каръл, които очакват важен гост в квартирата на бъдещия младоженец – милионерът и ценител на изкуството Георг Бамбергер. Освен него, за да оцени творбите на Бриндсли, двойката се готви и за бащата на Каръл – бивш военен, пословичен със своята властност. Повреда в електроснабдяването обаче обърква плановете им, привличайки неканени гости, а вечерта не се оказва такава, каквато са си представяли.

Всеки от героите носи в себе си някаква несигурност, която излиза наяве в зависимост дали е тъмно, или светло. Оттам се поражда и част от конфликта помежду им. Мракът едновременно ги сближава, но и разединява, защото някои неща са на път да излязат „на светло“, ако токът се върне. Така освен заради качествата и диалозите, комичното се поражда в опитите на едни да светнат в тъмнината, а други – да я запазят.

През по-голямата част от действието героите се намират в тъмнина, заради което се налага актьорите да играят „слепци“. Така отначало зрителите може да си помислят, че това би било отегчително за гледане през следващия час и половина. Съмненията обаче скоро се разсейват, виждайки сериозно отрепетирани движения, които изглеждат естествено непохватни. Най-много такива се наблюдават при Веселин Анчев, на когото е поверена главната роля на Бриндсли. Актьорът се справя с лекота не само с емоционалната задача, но и с физическите предизвикателства като търкаляне по стълби и премятане на сцената и извън нея.

Достоен партньор в перипетиите му е Луизабел Николова като годеницата Каръл, която остава повече симпатична, отколкото дразнеща, каквато е по сценарий. Георги Къркеланов е един от тези, които предизвикват най-много смях с поведението си, стъпило върху характеристиките на строгия полковник Мелкет, увлечен по духовното. Очарователен е образът на Анастасия Ингилизова като госпожица Фърнивал, съседка на средна възраст. Пластовете й срамежливост се свличат с всяка поредна чаша от нейното симпатично пиянство.

Не по-малко странен е друг съсед – Харолд Гориндж, когото Владислав Виолинов изиграва фино с доза невротичност и изискано хомосексуално излъчване. Всеки от тях е като бомба със закъснител, която разсмива и без да се налага да избухне. По такъв начин въздейства и Моню Монев, който блестящо разкрива комедийния си талант. Актьорите са постоянно в движение, като не оставят на зрителите възможност да се разсейват. Напротив – на моменти дилемата е кого те да наблюдават по-напред. В повечето случаи обаче това е решено със застиването на едни от героите, докато акцентът е върху други.

Когато на сцената е светнато, при героите е тъмно, което ясно показва идеята, че сме най-прозрачни, когато никой не ни гледа. Макар да обхваща два етежа, сценографията е семпла, като дава пространство за многото движения на героите и позволява на костюмите да изпъкнат, които казват по нещо за всеки от персонажите. Така например връхната дреха и перуката на Клия (Евелин Костова като хладно агресивната любовница) напомнят за нещо, което би носила една femme fatale.

„Черна комедия“ е фарсов танц на тайни и истини, който оплита героите в собствените им слабости. Остроумните диалози, неочакваните завои – сюжетни и физически, и клоритната актьорска игра биха подействали дори на най-претенциозните зрители. На тъмно дори и те ще се смеят.

 

Деница Димитрова

е на 23 г., завършила е „Социален мениджмънт“ в родната си Варна, а по настоящем изучава електронни медии в Софийския университет. Отразява онова, което я впечатлява, вдъхновява и кара да се наслаждава на бъркотията живот в блога си Wondermess. Не може да живее без повсевместно търсене на красота, изкуство, пътувания… и кафе, даващо енергия за всичко останало.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to