Какви послания крият „Мълчаливи предания“

09.05.2016

Постановка на Боян Иванов

Photo 3
Снимки: Нина Локмаджиева

Mалко са театралните спектакли, които не само ни карат да останем без дъх от самото начало, но и изсмукват цялото ни внимание, така че постановката не само да отвелче всичките ни мисли, но и да заживее в нас, занимавайки ни с идеите и проблемите, които е поставила, дълго след това.

Така се получи с „Мълчаливи предания“, която гледах на двадесет и седми април в Държавен Куклен Театър – Варна. Седмица по-късно, когато съм на път да напиша искрените си впечатления от спектакъла, осъзнавам, че макар много детайли да ми се губят, чувството вътре в мен и възхищението все още стоят. Както и въпросите, които постановката провокира в мен. Екзистенциални и общочовешки проблеми, които не са вчерашни, а напротив – извират още от пробуждането на човечеството и са актуални във всички епохи, дори в противоречива като нашата.

Заглавието „Мълчаливи предания“ е доста показателно за постановката. Това е театър, в който няма диалог, или по-точно – диалогът е различен. Това е пиеса, която общува със зрителите и им въздейства чрез пряката визуализация, постигната чрез живо танцово изпълнение, плюс проекции и мултимедийна анимация. Да, на пръв поглед подобен експеримент изглежда освен амбициозен и доста рискован, тъй като тук не всичко зависи от актьорската игра и сценографията, а и от мултимедийното изпълнение, което трябва да бъде добре синхронизирано и реализирано. Ето защо и самият аз тръгнах към постановката с леко песимистични очаквания, за които съжалих още през първите десет минути…

photo 1

Часът е седем. Вратите към претъпканата зала са затворени. Зрителите са притаили дъх (между другото ми напраи силно впечатление, че сред тях има както възрастни, така и много млади хора). Началото на постановката бива поставено от мелодията на една от известните песни на българската група Irfan. Самият спектакъл е изграден върху творчеството на магическия състав, чието звучене се характеризира със смесване на мотиви от националния фолклор с елементи от световното музикално наследство. Важно е да се упомене музиката, защото тя, освен че е гръбнак на спектакъла, успява и най-добре да пасне на самата история, така че посредством нея зрителите да се пренесат там. В света на „Мълчаливи предания“.

Първите минути наистина са ключови за зрителя, защото в тях се случва и неговата трансформация. В един момент се оказа, че всички ние всъщност се превръщаме в част от историята.

И макар първоначалната експлозия от музика, танци и визуализации да беше (признавам си) объркваща, това, което виждах пред себе си, беше толкова впечатляващо, че останах замаян. От една страна, сетивата ми изпитаха истинско удоволствие, а от друга – мозъкът ми постепенно започна да асимилира случващото се и да навлиза в света на „Мълчаливи предания“.

photo 2

Две български легенди биват обединени в една обща концепция. Историята ни връща назад към едни от първите общества и към места, обитавани както от хора, така и от магически създания. Каквито са самодивите. „Мълчаливи предания“ ни разказва не просто за невъзможната любов между обикновен млад мъж и самодива, но и за гибелния, затрогващо трагичен сблъсък между различните им светове. Мостът между двамата, пуснат плахо от обичта и мистичността ѝ обаче бързо започва да се разрушава, притиснат от множество обстоятелства, детерминирани изконно в самото съществуване на двата персонажа.

Уникален е начинът, по който образите и движенията водят сюжета. Всяка следваща песен се явява начало на ново действие. А танците на актьорите и мултимедийните визуализации се вливат и преплитат едни в други толкова динамично и успешно, че докато в един момент човек се намира на седалка срещу сцената, в следващия се оказва вътре в самата легенда.

Пътешествието на зрителя започва от земите, където битува момъкът и преминава в неговите странствания през различни места и гори, в една от които попада в плен на самодивата. Тя го омайва, но хитро – бавно и постепенно, така че да го привлече и заинтригува, фино и нежно – така че той да не пожелае само плътта, но и душата ѝ.

Photo 4

Добре разпределени и ясно отделени бяха различните етапи от историята. Докато мултимедийни визуализации бяха цялостният разказвач, актъорската игра показваше ключовите моменти. Един от които показваше и красивата вечер, в която любовната игра между двамата главни герои стига своята кулминация. Тук е редно да отбележа колко добре играеха ролите си всички актьори от спектакъла. Всяко едно движение беше отмерено и показателно. Главните персонажи играеха с искрено желание и огън в очите и жестовете дотолкова, че превъплъщението им беше пълно.

Възможно ли е дивият и освободен от норми свят да съществува редом с цивилизования, който е пълен с правила и порядки?

И дали любовта е достатъчната причина те да се обединят и да просъществуват заедно?

Фундаменталните въпроси, които „Мълчаливи предания“ ни поставят.

Веднага след като открадва дрехата на самодивата, отнемайки магическите ѝ сили, момъкът успява да я привлече към идеята – тя да го последва в селището му. И така тя напуска уюта и тайнството на горите… И от този момент нататък започва дългата и безмилостна борба, в която самодивата, сблъскала се със социума и законите му, постепенно се изправя пред въпроса – колко компромиси и малки саможертви може да понесе в името на връзката си.

Photo 5

Идеите с опитомяването на дивото и обратно – с хвърлянето на обикновеното в мистичния му свят – бяха това, което ме спечели. Историята грабва зрителя, така че го кара да пропътува собствения си емоционален свят. Хронологично, като на лента виждаме зараждането и възхода на една любов, преминаваща през различни етапи на „горе“ и „долу“, стигайки до края, който е… трудно да бъде определен, защото не е ясно дали всъщност го има. Ако оставим конкретната история настрана и погледнем самата парадигма, виждаме, че тя все още е неразрешена. И тук идва главният въпрос – „Кой, ако не ние и поколенията след нас има силата да я разреши?!“. Ето, затова смятам, че „Мълчаливи предания“ трябва да бъде гледана, защото тя не просто кара човек да се замисли. Тя го разтърсва.

Ако трябва да определя спектакъла с една дума, то това е думата – докосващ! Магнетичното присъствие на артистите, невероятната мултимедийна среда, чудната хореография, оригиналната сценография и най-вече енигматичната, в конкретния случай затрогваща музика на Irfan дават един прекрасен букет на зрителите, който докосва струните на душите им и е доказателство, че в XXI век театралното изкуство все още триумфира! Във време, в което имаме толкова алтернативни методи за развлечение, при това безплатни, театърът не просто оцелява, а продължава да вълнува хората. Надявам се с времето тази тенденция да продължи и да се засилва. Защото овациите след спектакъла, съставляващи една пета от времетраенето му, са достатъчно основание за това твърдение.

Че театърът е достойна форма на предаване на послания и пробуждане на умове.

Според мен една от най-силните!

Photo 6

ПостановкаБоян Иванов

СценографияСвила Величкова

КостюмиСвила Величкова

ВидеоТодор Тодоров

ХореографияТатяна Соколова

ДраматизацияБоян Иванов

Комп. АнимацияТодор Тодоров

Музикагрупа IRFAN

В ролитеЕвгения Василева, Стоян Стоянов, Веселина Калчева, Боян Стоянов, Екатерина Василева, Росен Радев, Вера Стойкова, Диана Цолевска

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевМоноспектакълът „Шегите, които Бог си прави“ от Димитър Бакалов26.09.2017

Още от Под Моста

Под Моста10-те най-очаквани романа за 2021Литература