Истинското изкуство е призвание и изпитание – интервю с Irfan

28.01.2016

AlbumCover
Когато започнах да слушам ‘Irfan’, дори не подозирах, че са българска група. Задълбаването ми в творчеството им обаче ме накара да се запозная с биографията им и останах изумен. Не само че бяха изцяло български състав, а и албумите им бяха издадени с престижен френски лейбъл за инди музика ‘Prikosnovenie’. Гордостта, която изпитах тогава, беше неописуема. Мои приятели, които запознах с магията на ‘Irfan’, превъплътена в три албума и 28 парчета, също не вярваха, че у нас може не само да се роди, но и да вирее състав с такъв различен и богат на музика, истинска музика – стил. През 2016 ‘Irfan’ имат доволно количество почитатели в страната и не малко фенове в Европа и по света. И все пак съм сигурен, че много българи все още не са чували за тях. Затова за мен е радост и истинска чест, че успях да се свържа за интервю с Калин Йорданов от ‘Irfan’, с който да си поговорим както за творчеството на групата, така и за други актуални теми в музикалния бизнес в страната.


ПМ:  Кое Ви подтикна да творите музика в този нестандартен стил?

Вероятно съвкупността от интересите, влиянията и вдъхновенията, които всеки един от създателите на групата носеше със себе си: любовта към музиката и изкуството на ъндърграунда от 80-те и 90-те години на миналия век, влечението към етническата и старинната музика на Европа, Балканите и Ориента, интересът към древните фолклорни и духовни традиции и философски течения от Изтока и Запада и не на последно място вътрешният артистичен импулс за себеизразяване и споделяне на послания, произносими единствено на езика на сърцето.

ПМ: От какви неща черпите вдъхновение? Има ли други групи, книги или филми, които влияят на творчеството ви?

Най-вече от емоционални и духовни състояния, от силни преживявания и места, от природата, но също и от изкуството, фолклора и традициите, и, разбира се, от музиката на други групи и творци като например Dead Can Dance, Vas,  Stellamara, L’Ham de Foc, Loreena McKennitt, Axiom of Choice, Estampie и пр.

Kalin
Калин

ПМ: Вие сте група от далечната 2001 година. Според вас оттогава насам българинът започнал ли е да се отваря повече към алтернативната музика?

За последните 15 години алтернативната сцена у нас се промени значително, появиха се много и интересни групи и артисти, някои от които от световна величина, в различни музикални стилове, които най-общо могат да бъдат определени като алтернатива на агресивно налагащия се поп-фолк, който вече четвърт век активно и успешно паразитира върху трупа на разпадащото ни се общество. Благодарение на интернет, социалните мрежи и канали алтернативната музика у нас днес вече не е толкова ъндърграунд, както беше преди 20-30 години, и сега лесно достига до много повече хора, но все така масата се вълнува от най-елементарните и популярни музикални форми. Това на практика се случва в целия свят и България не е изключение. Разликата в глобално отношение обаче се състои в друго. За съжаление, въпреки не малкото опити в тази посока, на алтернативната музика и култура у нас принципно ѝ липсва стабилен фундамент и традиция. С няколко малки изключения, които буквално се борят за живот под слънцето, все още нямаме истински ъндърграунд със специализирани клубове, фестивали, медии, магазини и т.н., които да бъдат естествена среда за процъфтяването на една уникална българска алтернативна култура и общество. Надявам се, че с времето това все пак ще се промени, но със сигурност би отнело поне още няколко десетилетия, а процесът навярно ще погълне още няколко изгубени поколения алтернативни творци. Включително и самите нас.

ПМ: Защо масата от младите хора предпочитат комерсиалната музика? Как може интересът да се обърне към групи като вашата?

Защото масата и комерсиалната музика и култура вървят винаги в пакет. При това с промоция. Реално няма как интересът на масата да се обърне към алтернативната музика. Последната неслучайно е наречена така. Това изисква ниво на култура, осъзнатост и потребности, каквито изначално липсват у масата, още повече че ценностната система на младите хора днес като цяло е съществено подменена, а у някои дори напълно оперирана и отстранена. И не е тайна, че това е манипулирана тенденция. При това в глобален мащаб.

ПМ: Какво е мнението Ви за риалити форматите, търсещи „таланти“?

Отговорът се съдържа в предишния въпрос. Като цяло не се интересувам от тях. Изхвърлил съм телевизора си преди 15 години.

ПМ: Българският фолклор и култура са безспорно едни от нещата, които обожавате. Какво обаче от българската действителност Ви кара да се чувствате гневни или Ви отчайва?

Всъщност българският фолклор, старини, традиции (с уточнение, че става въпрос единствено за автентичните, които все още са запазени на места) и природата ни са единствените останали истински неща тук, които не ни карат да се срамуваме, гневим и отчайваме. Всичко останало в обществото и държавата ни е за пълно рециклиране и рестарт.

Petyr
Петър

ПМ: Миналата година Ви гледах на живо на Царевец заедно с Кайно Йесно Слонце. Известно събитие, в което също бяхте водеща група, беше ‘Transfiguration Festival’ в родопското село Долен. Има ли почва в България за такива събития занапред?

Концертът на Царевец беше едно от малкото сполучливи събития от този вид. Уви, с времето все повече наблюдавам и се убеждавам как у нас дори и сред най-добрите намерения, инициативи и колективи все някак винаги ще се промъкне духът на покварата, корупцията и алчността, за да ги отслаби и унищожи, ако не в зародиш, то най-късно в детска възраст. Това сякаш е някаква особена българска прокоба и орисия. В нашата държава никой никога така и не научи, че съединението наистина прави силата.

ПМ: Споменахме ‘Transfiguration’… Разкажете повече за събитието? Как се чувствахте там? Какви са най-приятните Ви спомени, които останаха оттам?

За съжаление, този фестивал, който бе надежда за едно наистина ново, силно и уникално по рода си събитие, и който бе подкрепен сърцато, безрезервно и с огромен приятелски ентусиазъм от немалко култови български групи и артисти (сред които и „Исихия“, ‘Irfan’ и „Кайно Йесно Слонце“), в крайна сметка се отнесе изключително непрофесионално, недостойно и унизително с всички нас. За разлика от множеството доволни и щастливи посетители и фенове, за които този фестивал ще остане просто един прекрасен скъпо платен спомен, у нас ‘Transfiguration’ остави само горчивина, разочарование и съжаление…

ПМ: Опишете на аудиторията как записвате албумите си? Обръщате ли специално внимание на атмосферата?

Всеки от албумите ни е записван на различни места и по различен начин, и съответно ни е донесъл различна опитност. На практика при един запис всичко е важно – атмосферата, емоционалното, физическото и духовното състояние и нагласа, инструментите, техниката, помещението или изобщо мястото, времето и т.н. С всеки следващ албум се стремим да бъдем по-професионални и взискателни към себе си и музиката, която правим.

Деница
Деница

ПМ: Защо имате такива големи интервали между отделните албуми?

Може би защото сме станали твърде взискателни, но също и заради съвкупност от фактори и обстоятелства, които неведнъж са налагали забавянето и дори прекъсването на работата ни в студиото. Не на последно място и защото през последните години на практика не сме спирали да концертираме, за да се посветим за определен период от време изцяло на композиране и записи, както правят повечето групи и артисти.

ПМ: Как се роди идеята за последния Ви албум ‘The Eternal Return’? Как избрахте името му и какво послание съдържа към заобикалящия ни свят?

Материалът за албума се трупаше в последните 7 години, но реалната работа по него беше в последните 3 от тях. Името му дойде някак естествено и символично, като своеобразно философско обобщение и осмисляне на целия този период, на извървения дотук път, на музиката ни, на същността ни, на живота ни, на света около нас. Посланието, което носи този албум, е знаково, важно и крайно необходимо днес, то е едновременно индивидуално и глобално, вселенско дори. Неговата тема е вечното търсене и завръщане към всичко онова, което ни свързва с Живота, Природата и Вселената, към всичко онова, което изгражда тъканта на хуманността у нас, към Седмата посока – посоката на сърцето.

Ивайло
Ивайло

ПМ: Коя е най-важната съставка на качествената музика? Какво трябва да направи творецът, за да може произведението му да докосне хората?

Искреността. Ако тя отсъства, всички останали усилия са напразни.

ПМ: Какво да очакваме занапред от Вас като участия и записи?

Може би в следващите 1-2 години ще поразредим концертните си изяви, защото междувременно започнахме да работим върху идеи за нов албум, който този път искаме да излезе по-скоро.

ПМ: Много алтернативни ъндърграунд творци често губят кураж и се отказват от пътя си напред. Какво Ви е давало сили в най-мрачните моменти и какво бихте препоръчали на все още непробилите ви колеги?

Истинското изкуство е призвание и изпитание. То винаги се е правило и ще се прави не заради, а въпреки. Трудностите винаги са ни мотивирали да вдигаме още по-високо летвата пред себе си.

Ясен
Ясен

ПМ: С какво се занимавате извън магията на музиката, която сътворявате?

Всеки от нас има различна професия – историк, саунд инженер, еколог и IT специалист.

ПМ: Със сигурност от читателите ни има такива, които не са Ви слушали. Кажете коя е първата песен, която трябва да си пуснат, за да се запознаят с вас?

Всяка една песен би била подходяща за случая. На онези, които не познават музиката ни, бих предложил да отделят един час за себе си и да изслушат новия ни албум тук: https://irfan.bandcamp.com/releases

ПМ: Вашето послание към читателите на „Под Моста”?
(Из)следвайте интересите си, те със сигурност ще ви отведат към любопитни места.

Band

От Wikipedia:

„Ирфан“ (‘Irfan’) несъмнено e сред най-оригиналните български групи през последното десетилетие. Името им е добре познато за меломаните не само у нас, но и по света. Музиката им представлява електро-акустичен уърлд фюжън, повлиян от сакралните и фолклорни музикални традиции на Балканите, Близкия Изток, Персия, Индия и Северна Африка, както и от музикалното и духовно наследство на Византия и Средновековна Европа.
Състав на групата:

Ивайло Петров — уд, баглама саз, тамбура, сантур, сетар, програминг

Калин Йорданов — вокали, даф, бодран

Петър Тодоров — дарбука, томбак, рик, електронни перкусии

Ясен Лазаров — кавал, дудук, ней, хармониум

Деница Серафимова — вокали

Дарина Златкова — вокали

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина НиколоваДимо от „П.И.Ф.“ в един „куку-руку“ разговор преди големия концерт27.11.2017

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа по-добри градски пространства – интервю със създателите на ПОдЛЕЗНОLIFE